Интересуващите се от строителни стилове няма да останат разочаровани. Един от архитектите, разгледали външните и вътрешните снимки от комплекса, изникнал на самия нос Чукалята, го определи като неоманастирска екстраваганца. Можете да разгледате мястото само отдалече и отвисоко, защото въпреки конституционното ви право достъпът до плажа там е забранен.
“Много променлив, любезно хитър, обирджия, крадец на говеда, носещ сънища, наблюдател през нощта, крадец на портите, такъв, който скоро ще покаже чудни дела сред безсмъртните богове” – така е описан в Омировите химни древногръцкият бог Хермес, син на Зевс и внук на Атлас.
Почетният лидер на ДПС Ахмед Доган, който практикува морфичен резонанс със съпартийците си, явно има сантимент към гръцкия бог Хермес. Една от яхтите, които ползва, носи неговото име, а “Хермес Солар” пък е фирмата, собственик на гигантския строеж на самия нос Чукалята в лесопарк “Росенец” край Бургас, или Отманли както я знаят местните. Като с героя от приказката на Шарл Перо маркиз Дьо Караба, ако попитате чий е този дворец, и местните, и в София ще ви отговорят: морският сарай на Доган.
Пред “Капитал” близък до ДПС източник разказа, че почетният лидер на партията обичал места, свързани с култ. За Отманли (старото име на Росенец) смятал, че е именно такова място. Всъщност Доган от години почиваше на Росенец, но в по-южната част, където “Минстрой” (приватизирана от бившата “Мултигруп”, собственост понастоящем на Николай Вълканов) е купила и реновирала стара почивна станция. За новото място самият лидер на ДПС казвал, че ще е неговата лятна резиденция, която ще използва и за оперативни срещи.
Отдалече и отвисоко
Има поне три начина да стигнете до нос Чукалята. Единият е по море – на не повече от 10 минути с лодка от близкото рибарско селище Ченгенескеле. При този вариант, ако погледнете с бинокъл към носа, най-вероятно ще видите, че оттам някой също ви наблюдава с бинокъл. На рибарите от Ченгенескеле е забранено да се доближават с лодките и въобще да влизат в залива.
Можете да дойдете пеша или с кола по разбитите пътища на парка, но вече само теоретично. От тази пролет достъпът до тази част от морския бряг е невъзможен – въпреки изричния текст в конституцията, който казва, че крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, т.е. на данъкоплатците.
Тук за две години беше построен палат, по който в момента текат само довършителни работи. Сградите са построени на мястото на бившата гребна база и яхтклуб на “Нефтохим”. На няколкостотин метра от тях има бариера, ще бъдете спрени от охраната, която ще ви обясни, че пътят свършва, а след бариерата е частен имот. На практика единственият начин да разгледате местността е или с бинокъл от морето или от въздуха – с дрон.
Нефтеното пристанище на “Лукойл” е зад баира, но не се вижда. Чува се само боботенето на помпите и се усеща миризмата на петрол.
Майстор, работил по обекта, разказва, че материалите били “от най-високо качество” и “улуците са от мед”. Местен жител добавя друг щрих: “Преди влизане в обекта на работниците им се събираха телефоните.” Това станало, след като в регионален сайт се появили снимки от сградата. По груби сметки на строители, с които “Капитал” се консултира, строежът струва най-малко пет милиона лева.
“Неоманастирска екстраваганца”
Сараят на Доган (по документи водна спортна база) се състои от два корпуса по на три етажа, а между тях – кула, чийто пирамидален връх символизира нещо като окото на провидението. Стилът на постройката, който архитект определи като “неоманастирска екстраваганца”, силно напомня комплекса на покойния Младен Мутафчийски “Хелена ризорт” в Слънчев бряг, което е разбираемо – и двата проекта са дело на архитект Калин Тихолов. Под басейна, малко над нивото на морето, има два бетонни хангара, в които могат да влязат малки лодки или джетове.
Зад комплекса са паркингът и малка постройка. В южната част към носа е изградено синьо на цвят съоръжение, напомнящо откритата част на софийското метро между “Интерпред” и “Мусагеница. Според източници от ДПС това било парник за плодове зеленчуци, какъвто имало и в сараите в Бояна, тъй като Доган обичал сам да ги отглежда. По време на строежа в тази част на имота и към скалите е изсипано значително количество пръст, което се вижда при сравнение на снимките в Google Earth.
В морето има един дървен кей, а в другия край на заливчето – бетонно пристанище, което преди години се е използвало от бившата държавна спортна база на “Нефтохим”. Между тях има плаж, достъпът до който е невъзможен.
Източник : Капитал
