Сподели новината.

Месопреработващата фирма „Стефанов – Ив.Стефанов-04“ разширява производственото си предприятие в Горна Оряховица. Компанията е една от четирите, които имат право да произвеждат „Горнооряховски суджук“ – първото защитено в Брюксел българско географско указание.

Само в Горна Оряховица

„Стефанов – Ив.Стефанов-04“ предлага продукцията си на пазара от 1998 г. и притежава две производствени бази – в с. Драгижево и в Горна Оряховица, като втората е изградена през 2015 г. специално и единствено за „Горнооряховски суджук“.

„Сега предприятието в Горна Оряховица е с капацитет от четири тона на седмица готов продукт, а заетите в него са 15. Разширението ще ни позволи да увеличим с 400 кв. м производствените площи, да увеличим капацитета до седем тона на седмица и да открием поне пет нови работни места. Направените досега инвестиции са за 1.5 млн. лв.“, коментира за „Капитал“ собственикът Иван Стефанов.

Реклама

През декември 2011 г. „Горнооряховски суджук“ бе вписан като защитено географско указание в европейския регистър. Така над двегодишната процедура завърши с българска премиера в списъка с национални храни, признати в Брюксел. След защитата право да произвеждат продукта имат само четири предприятия, чиито производствени бази са в Горна Оряховица: ЕТ „Стефмарк – Стефан Марков“, „Р.А. – 03 – Боби“, „Родопа–Горна Оряховица-96“ и „Стефанов – Ив.Стефанов-04“. Първите три, обединени в сдружение „Раховец 2007“, бяха инициатори на процедурата по вписване в европейския регистър. „Стефанов – Ив.Стефанов-04“ получава право да произвежда, след като изгражда производствена база в Горна Оряховица.

„Продаваме „Горнооряховски суджук“ в почти всички търговски вериги. От февруари т.г. сме доставчици на „Лидл“, този месец влизаме в „Кауфланд“. Имаме собствена дистрибуция, трябваше ни време, за да покрием цяла България“, обясни Иван Стефанов. По думите му търсенето на продукта расте с около 10% през последните две години, но четирите фирми успяват да осигурят необходимите количества.

„Ние сме с най-голям пазарен дял при „Горнооряховския суджук“, държим около 85% от пазара в обем“, обясни Иван Стефанов. И уточни, че около 10% от произведения продукт се продават зад граница, като най-големият пазар е в Германия и Холандия.

200 хил. лв. в нови машини

Предприятието на „Стефанов – Ив.Стефанов-04“ в с. Драгижево е на 10 километра от Горна Оряховица. То е разположено на около 6000 кв. м площ и в него се произвежда цялата гама месни продукти, колбаси и деликатеси, които компанията продава с марката „Стефанов“ без „Горнооряховския суджук“.

„Имаме почти 20-годишна история, през годините увеличихме мощностите и продуктовата си гама многократно. Днес предприятието в Драгижево е с капацитет 120 тона готова продукция на месец, а заетите са 94“, обясни Иван Стефанов. По думите му през 2017 г. компанията е инвестирала в тази база около 200 000 лв. за обновяване на машините. Около 10% от продукцията на фирмата се продава зад граница, като най-търсени са телешки суджук, телешка луканка, сушеница, уточни още той.

Според данните от Търговския регистър през 2016 г. нетните приходи от оперативна дейност на „Стефанов – Ив.Стефанов-04″ са 6.772 млн. лв. (6.002 млн. лв. за 2015 г.), а печалбата е 472 хил. лв. (358 хил. лв. за 2015 г.). “ Приходите за 2017 г.  са с  15% по-високи от тези през 2016 г.. За 2018  година планираме ръст на производството между 15-20%“, съобщи Иван Стефанов.

С възражения

Вписването на „Горнооряховския суджук“ в европейския регистър като защитено географско указание през 2011 г. предизвика недоволство сред месопреработващите фирми в страната. Причината е, че около 180 компании, които са произвеждали продукта, загубиха това право, тъй като производствената им база не е в Горна Оряховица. Аргументите на недоволните фирми бяха, че „Горнооряховският суджук“ се е произвеждал в годините на социализма от всички месокомбинати в страната във всички окръжни градове. Според тях този суджук няма географски произход, а производството му е въпрос на рецептура, специфична за България, но не и за региона. Но инициаторите за признаването му като защитено географско указание успяха да докажат с документи, че това е колбас с история и традиции в производството, създадени от горнооряховски майстори.

В крайна сметка никой от местните производители не възрази официално срещу искането за регистрация в Брюксел. Това обаче направи Кипър. Възраженията на кипърската държава успяха да забавят с 6 месеца защитата на суджука заради сходство в името с кипърски локум.

Защитата в Брюксел

Европейските схеми за качество са три: защитено наименование за произход (всички процеси – производство, преработка, опаковане – се осъществяват в един и същ регион); защитено географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион); храна с традиционно-специфичен характер (защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион).

Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта – горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер вече са регистрирани филе „Елена“, „Панагюрска луканка“, роле „Трапезица“, „Кайсерован врат Тракия“, „Пастърма говежда“, които могат да се произвеждат от фирми в цялата страна – членове на сдружението „Традиционни сурово-сушени месни продукти“.