Евакуацията на хора от Ню Орлиънс трябва да започне незабавно, тъй като градът е достигнал „точка без връщане назад“ и ще бъде погълнат от океана в рамките на десетилетия поради климатичната криза. Това е заключението на ново проучване, цитирано от „Гардиън“.
Продължаващото покачване на морското равнище и неконтролируемата ерозия на влажните зони в Южна Луизиана ще погълнат района на Ню Орлиънс в рамките на няколко поколения. Според новия доклад градът може би ще бъде заобиколен от водите на Мексиканския залив преди края на този век.
Ниско разположената Южна Луизиана е изправена пред множество заплахи. Покачването на морското равнище е предизвикано от глобалното затопляне, утежнява се от засилващите се урагани, също характерни за климатичната криза, и постепенното потъване на бреговата линия, разкъсана от нефтената и газовата индустрия.
Южна Луизиана е изправена пред покачване на морското равнище с 3-7 метра и загуба на 3/4 от останалите ѝ крайбрежни влажни зони. Това ще доведе до „придвижване на бреговата линия с до 100 км навътре в сушата“, като по този начин ще остави Ню Орлиънс и Батън Руж заобиколени от вода. Проучването сравнява днешните покачващи се глобални температури с период на подобни горещини преди 125 000 години, който е причинил покачване на морското равнище.
Този сценарий прави региона „най-физически уязвимата крайбрежна зона в света“, твърдят изследователите, и изисква незабавни действия за подготовка на плавно преместване на хората далеч от Ню Орлиънс, който има население от около 360 000 души, към по-безопасна земя.
През последните години Луизиана вече е преживяла загуба на население и тази тенденция ще се ускори, ако не се предприемат действия за справяне с опасностите, пред които са изправени най-големият ѝ град и околните общности, предупреждава документът.
„Въпреки че смекчаването на климатичните промени трябва да остане първата стъпка за предотвратяване на най-лошите последици, крайбрежната част на Луизиана очевидно вече е преминала точката, от която няма връщане назад“, се добавя в доклада, публикуван в списанието Nature Sustainability.
Милиарди долари са похарчени за укрепване на Ню Орлиънс с обширна мрежа от диги, шлюзове и помпи, издигнати след катастрофалния ураган Катрина през 2005 г. Нарастващите заплахи за града обаче означават, че дигите, които вече изискват сериозни подобрения, за да бъдат достатъчни, няма да могат да спасят града в дългосрочен план, предупреждава новият доклад.
„От палеоклиматична гледна точка Ню Орлиънс си отива; въпросът е още колко време ще го има„, заяви Джеси Кийнън, експерт по климатична адаптация в университета Тулейн и един от петимата съавтори на доклада.
„Колко дълго не е сигурно, но най-вероятно са десетилетия, а не векове. Дори и да спрем изменението на климата днес, дните на Ню Орлиънс са преброени. Той ще бъде заобиколен от открити води и не може да се поддържа остров, разположен под морското равнище, на повърхността. Няма пари, които да могат да направят това“.
Градските, щатските и федералните лидери трябва да започнат работа, за да помогнат на хората, които се местят от региона на Ню Орлиънс, по координиран начин, като започнат с най-уязвимите общности, като тези в енорията Плакеминес, които живеят извън диговата система, посочи Кийнън.
„Ню Орлиънс е пациент в крайна фаза и трябва да сме наясно с това“, отбеляза той. „Има възможност за палиативни грижи, можем да осигурим преход на хората и икономиката. Можем да изпреварим това“.
Но „никой политик не иска първи да постави тази терминална диагноза. Те ще говорят за това зад затворени врати, но никога публично„, допълни изследователят.
Ню Орлиънс е изправен пред очевидни предизвикателства – разположен в басейн под морското равнище, вече 99% от населението на града е изложено на сериозен риск от тежки наводнения – най-големият риск от който и да е град в САЩ, според отделно проучване, публикувано миналата седмица.
„Дори в сравнение с всички други градове в САЩ, Ню Орлиънс наистина се откроява, което е тревожно“, заяви Уанюн Шао, съавтор на това проучване и географ в Университета на Алабама.
„Няма конкретна времева рамка за това колко време му остава на Ню Орлиънс, но знаем, че градът е загазил много. Те са изправени пред едно от най-високите покачвания на морското равнище в света и не знам колко дълго човешките усилия могат да се борят с този прилив. Това е като бомба със закъснител“.
Шао заяви, че е съгласна, че ще трябва да се извърши евакуация на хора. „Знам, че това е политически и емоционално зареден въпрос, има хора с дълбока привързаност към Ню Орлиънс“, посочи тя. „Но управляваното му напускане, независимо колко непривлекателно може да е, е крайното решение в даден момент“.
От 30-те години на миналия век поради крайбрежна ерозия Луизиана е загубила 2000 квадратни мили земя, равняващи се на размера на Делауеър, като още 3000 квадратни мили ще изчезнат през следващите 50 години. Темпът на загуба на земя е толкова бърз, че площ с размерите на футболно игрище се заличава на всеки 100 минути.
За да се противодейства на това, през миналото десетилетие Луизиана се спря на нов вид план, който избягваше изграждането на още повече защитни съоръжения срещу наводнения и вместо това се стремеше да използва естествената способност на река Мисисипи да възстановява земята. Дигите и друга инфраструктура досега ограничаваха естествено криволичещата Мисисипи и изтласкваха седиментите, които тя носи, директно в Мексиканския залив, вместо да възстановяват крайбрежните влажни зони.
Така нареченият проект за отклоняване на седименти в резервата Баратария, чиято основа бе поставена през 2023 г., ще помогне за възстановяването на по-естествения поток в делтата на Мисисипи и ще позволи натрупването на седименти в крайбрежните райони, където са били загубени. Според проекта през следващите 50 години ще бъдат създадени над 20 квадратни мили нова земя по този план.
Джеф Ландри – републиканският губернатор на Луизиана, обаче отмени проекта миналата година с мотива, че цената му от 3 милиарда долара е твърде висока и че заплашва риболовната индустрия на щата. „Това ниво на разходи е неустойчиво“, заяви тогава Ландри и добави, че проектът е застрашил препитанието на „хората, които са поддържали държавата ни от поколения“.
Поддръжниците на проекта осъдиха решението като катастрофално за щата, посочвайки, че рибарските общности ще трябва да се преместят така или иначе поради влошаващата се ерозия.
Гарет Грейвс – бивш конгресмен от Републиканската партия, който някога е ръководил агенцията за възстановяване на крайбрежието на щата, заяви, че Ландри е виновен за „безсмислено решение“, което „ще доведе до един от най-големите неуспехи за нашето крайбрежие и защитата на нашите общности от десетилетия“.
Според новия изследователски документ загубата на плана за отклоняване на седиментите „ефективно означава отказ от обширни зони от крайбрежната част на Луизиана, включително района на Ню Орлиънс“.
Междувременно, правният опит да се принудят петролните и газовите компании да плащат за щети по бреговата линия на Луизиана също е под въпрос. Този месец Върховният съд на САЩ позволи на индустрията за изкопаеми горива да оспори на федерално ниво решение на щатското жури, според което Chevron трябва да плати 740 милиона долара за отстраняване на щети, причинени на влажните зони от драгиране на канали, пробиване на кладенци и изхвърляне на отпадъчни води.
„Комбинацията от тези решения води до сценарий, в който щатът е спрял да се опитва да изгражда земя“, заяви Кийнън. „Това само ускорява темповете. Те биха могли да печелят време, но тази опция вече е изключена, което означава, че е сигурно, че дигите на Ню Орлиънс ще се срутят отново многократно. Водата от наводнението няма да има къде другаде да отиде“.
Въпреки че САЩ никога преди не са местили мащабно голям град, в миналото многобройни общности са се премествали по икономически причини, като някои сега се преместват и поради климатичната криза. В Луизиана правителството може да започне да планира и изгражда подходяща инфраструктура в по-безопасни райони от другата страна на езерото Пончартрейн – големият естуар, който се намира северно от Ню Орлиънс, предположи Кийнън.
„Това би могло да бъде възможност за Ню Орлиънс да помогне за миграцията на хора по на север, да инвестира в дългосрочна инфраструктура и да направи това устойчиво“, отбеляза той.
„Това изселване вече е започнало, така че ако нищо не се направи, хората просто ще се разпръснат с течение на времето и това ще бъде некоординирана бъркотия. Пазарът ще си каже думата, тъй като хората няма да могат да получат застраховка. Луизиана трябва да спре кървенето и да признае, че това се случва. Но в момента няма план“.
Тимъти Диксън – експерт по крайбрежни среди в Университета на Южна Флорида, който не е участвал в новия доклад, посочи, че проучването „върши добра работа“, като подчертава предизвикателството, пред което е изправена Луизиана с потъването на земята, съчетано с покачването на морското равнище.
„Ню Орлиънс няма да изчезне след 10 години или нещо подобно, но политиците наистина е трябвало да помислят за план за преместване преди век„, заяви той.
„Правителствата може да нямат възможността просто да заповядат на хората да напуснат, но хората ще доброволно ще пожелаят да се преместят и ние вече виждаме това. Не съм оптимист, че нашата политическа система е способна да се справи с тези неща, ще е необходимо лидерство и непопулярни решения. Освен това много хора не искат да се местят. Те обичат родното си място“.
