Безпрецедентни протести в цяла Румъния: десетки хиляди демонстрират срещу планирания закон за амнистията, който опрощава всички грехове на корумпираните политици. В интервю за ДВ румънският журналист Кристиан Щефанеску обяснява:
ДВ: Срещу какво протестират хората в Румъния?
Кристиан Щефанеску: Близо три десетилетия управляващите крадат, колкото могат – често пъти с помощта на мрежа от представители или наследници на бившата комунистическа партия и на тайните служби на диктатора Чаушеску. Те сложиха ръка върху правосъдието и управляват най-вече с една цел: да прикриват собствената си корупция. И едва в резултат от международния натиск правосъдието предприе първи действия в няколко от многобройните случаи на подозрение за корупция.
Но след изборите в края на миналата година социалдемократите се върнаха на власт, а тъкмо техни лидери са вече осъждани за корупция или пък са заподозрени като участници в различни корупционни афери. Заедно със своя коалиционен партньор социалдемократите имат парламентарно мнозинство, с което могат да променят законите. Звучи шокиращо за Европа през 21 век, но тази коалиция иска да прокара закон за амнистията, който опрощава всички грехове на редица корумпирани политици и дори им позволява да запазят придобитото по незаконен начин. Днешните управници толкова се страхуват, че ще им бъде потърсена отговорност, че залагат на карта съдбата не само на своята партия, но и на цялата страна. И тъй като опозицията не съумява да се противопостави както трябва на всичко това, хората изгубиха търпение и излязоха на улицата. Те искат да покажат на политиците, че законите не се коват в услуга на онези, които крадат държавни пари. И че правителството е административен инструмент на всички граждани, които дават своя принос към бюджета на страната.
ДВ: Какво е настроението сред протестиращите? Кое сплотява демонстрантите?
Щефанеску: През последните три седмици в протестите участваха най-различни групи хора. Една част от тях – аз самият съм в тази група – смятат, че изборните резултати трябва да се уважават. Тоест, че избраното правителство трябва да си върши работата и да изпълнява обещанията си. Други пък искат оставката на премиера, социалдемократа Сорин Гриндяну, и на неколцина министри. Но общото за всички демонстранти са гневът и отчаянието им заради корупцията в страната. Да, хората допускат грешки, това важи и за политиците. Но когато използваш властта си, за да освободиш от отговорност свои корумпирани приятели, докато една пета от населението ти търси работа в чужбина, а условията в държавните болници са отчайващи – чудно ли е тогава, че като управник започваш да си съчиняваш разни истории как демонстрантите били направлявани от мистериозни външни сили?
ДВ: Какво постигнаха демонстрантите дотук?
Щефанеску: Ами поне това, че законодателните промени засега бяха отложени. И още нещо: те принудиха Министерството на правосъдието да стартира нещо като публичен дебат по темата. Разбира се, този дебат има само съвещателни функции и министерството може просто да игнорира предложенията на гражданското общество и на професионалните сдружения на юристите. В обобщение: в момента улицата е поела ролята на опозиция.
ДВ: На 22 януари в уличните протести се включи и президентът Клаус Йоханис. Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня веднага заяви, че това било „опит за държавен преврат”. Какво е Вашето мнение?
Щефанеску: Президентът няма какво да търси на улицата сред демонстрантите. Неговата поява там само налива вода в мелницата на онези, които представят демонстрантите в Румъния като безлична, манипулируема маса. Колкото и абсурдно да звучи: определени телевизионни канали вече от години твърдят, че демонстрантите получават пари. Говори се дори за конкретни разценки – за възрастни, за деца, дори за кучета. И мнозина вярват на тези глупости. Впрочем, въпросните тв-канали са собственост на един вече осъден олигарх, който просто изчезна в хода на разследването. Аз лично не виждам особена разлика между цитираните твърдения на тези тв-канали и обвиненията на Драгня. Които, впрочем, се тиражират от същите тези канали. А що се отнася до Йоханис: със своя жест президентът навярно спечели точки, но от гледна точка на борбата срещу корупцията това беше грешка.
