Сподели новината.

Стара Загора все търсим нещо, понякога търсим забележителности, друг път компания, а все по-често ресторанти. Ама наистина добри ресторанти. Красивият и топъл град ни е любимо място да прекарваме почивните си дни и да се разхождаме по правите му улици. И така, в една пролетна неделя, когато през града имаше маратон и почти нямаше движение по улиците, освен спортно изглеждащи тичащи хора, ние се бяхме подсигурили със 7-степенно (или пък повече бяха) меню в нов за нас ресторант в Стара Загора.
Любопитството ни кара да търсим

С шеф Цветан Стоянов се запознахме чак на десерта, малко преди да ни поднесе лично той и ментовия чай, за да се освежим. Така бе и планирано или по-точно той го беше планирал, както и цялата ни кулинарна разходка. А ние бяхме подготвени само с информацията, че готвачът на ресторанта много се ентусиазира, когато знае, че има кой да го оцени. А ние бяхме в настроение за хубава храна и да ѝ се наслаждаваме.
Ресторантът на Best Boutique Hotel
Къде се намира ресторантът? Ресторантът е в Стара Загора, на ъгъла на ул. „Генерал Гурко“ и бул. „Св. Патриарх Евтимий“ в сградата на новия четиризвезден Best Boutique Hotel. Та дори да не сте от Стара Загора, ако отседнете тук, ще имате подръка чудесен ресторант.
Менюто в ресторанта на Best Boutique Hotel

Днес то не ни интересува, а само настроението на шеф Стоянов. Наша слабост е да си организираме по-специални кулинарни преживявания, а когато и готвачът е ентусиазиран, целият резултат е уникален. Ако отидете по стъпките ни, вероятно няма да намерите точно същите ястия, но ще намерите същия готвач със същото желание да ви направи съпричастни към удоволствието от храната. Разбира се, че може да се насладите и вие на дегустационно меню, само трябва предварително да се уговорите.
Виненият лист

За начало започнахме с винения лист, който, макар и кратък, и след лека консултация със сервитьорката, съдържаше точното вино за днешния ден. Българско розе от добра винарска изба от 100% гренаш. Но в случая виното не бе акцентът на деня. Затворихме винения лист и се заредихме с очакване. По улицата долу, ресторантът е на втория етаж, продължаваха да подтичват маратонци.
Мими изкара тефтера да пише

Реклама

Мими изкара тефтера да пише (имаше доста за писане, както се оказа по-късно), а аз се подготвих за прекрасното кулинарно приключение.
Дегустационен обяд в.. много стъпки

Бяхме се подготвили за дегустационен обяд и май това бе единственото, което имахме като информация. Най-общо очаквахме няколкостепенно меню, което, ако съдим по малкото ни предварителна информация за ресторанта, обещаваше да е гурме. И понеже явно всички са били в настроение да изненадват, нямахме представа нито колко ще са стъпките, нито каква горе-долу ще е храната. Добре, че в началото много се помолихме да ни кажат поне с какво вино ще върви.
Картофени крокети с прошуто и сирена

Това бе стартерът на обяда – симпатични панирани топченца с изкусителна плънка, в която разбрахме, че има още пилешко, бешамел, шалот и индийско орехче. Чудесно допълнение към първите глътки вино.
Картофени крокети с прошуто и сирена
Маслинови хлебчета с билково масло

Винаги сме способни да се нахвърлим на вкусния хляб с масло и подправки. В едно от любимите ни пътувания в Естония на всяко похапване небрежно ни поднасяха и невероятни хлебчета с масло с билки и оттогава оценяваме всеки път, когато се появи добре подбран хляб.
Маслинови хлебчета с билково масло
Гаспачо с пролетни ягоди

Започваме с това, че гаспачото е доматена супа. Че Мимето до днес не знаеше, че има и домати точно в това гаспачо. Еми, Миме, има. Ако не сте пробвали доматена супа от ягоди, вероятно сега е моментът да го направите, защото после сезонът им ще мине, а е прекрасно пролетно ястие.
Гаспачо с пролетни ягоди

Гаспачото е с ранни ягоди – от тези, които все още не са така узрели и сладки, а по-сочни и накиселяващи. В гаспачото намерихме лека финална пикантна нотка, която се оказа благодарение на пресния зелен пипер, използван в супата.
Гаспачо с пролетни ягоди в Best Boutique Hotel

За разкош при поднасянето бяха добавени и късчета прошуто. Ако не сте яли гаспачо, е много важно да знаете, че то се яде винаги студено. Най-голямата грешка е да я върнете да ви я претоплят. Та гаспачото си е испанска супа, която задължително трябва да опитате.
Пушен гъши дроб със сладко от рози

Никоя гурме дегустация не може да мине без фоа гра. И всеки готвач си има собствено настроение, когато приготвя този френски деликатес от гъши или патешки дроб. Този път опитахме пушен гъши дроб със сладко от рози, върху хрупкава филийка (не запомнихме от какъв точно хляб). А, да, и физалис в чинията, не само за красота, но и за свежест. Малко отклонение – с физалиса се запознахме в ресторанта на имението Сака в Естония миналата година, макар самото растение и плодчетата му да не са чак такава екзотика по нашите ширини. Но сега да си продължим с гурме обяда.
Пушен гъши дроб със сладко от рози
Foie gras идва от любимия ми френски език, който, за мое щастие, учих точно в Стара Загора и буквално означава „дебел черен дроб“. Една забележка в стил „знаете ли, че?!“. Ах да, България е втора по прозиводство на фоа гра в света, след Франция.
Пушен гъши дроб със сладко от рози

За тази вариация на фоа гра Андрей сподели, че е очарован колко лека се е получила. Истина е, че някои варианти се получават доста тежки, заради основните съставки, които са дроб и някакво сладко. Но в този случай бе станало изключително приятно пролетно ястие, доста леко и без натрапчив сладък послевкус, след който ти е трудно да опиташ каквото и да било друго. А розите намекваха на региона, който след месец-два ще е пълен с туристи да се насладят на розобера в Розовата долина.
Мими набляга и на розето
Ризото с агнешки момици

Ако искате да предизвикате Андрей (не знам защо все Андрей се споменава, а Мимето е снимана само), сервирайте му „жлези“. Но пък сме се научили, че в добър ресторант се опитва всичко.
От ястие на ястие

Та това бе днешното най-голямо предизвикателство към Андрей, който е силно резервиран към подобни деликатеси и едва в последните години се престрашава да опита, и то с уговорки. Много често опитът приключва с първата хапка. Но този път си изяде всичко. Прекрасно кремообразно ризото с хрупкави момици.
Ризото с агнешки момици
Салата „Капрезе“

Една много неочаквана, но страхотна изненада насред дегустационния обяд. А именно салатата „Капрезе“, която се появи като освежаващ момент точно по средата на обяда. По принцип, практиката на подобни многостепенни менюта (която поне ние сме забелязали), е да се върви от най-лекото блюдо към най-тежкото и никак не очаквахме салата в този момент. Но не можахме да ѝ се нарадваме. И макар да бе сериозно количество, ѝ се насладихме докрай.
Салата „Капрезе“

Салатата „Капрезе“ в случая бе с топка сирене бурата с течен център, нежни кедрови ядки и артишок и каперси за по-интересен и закачлив вкус. Бурата е типично сирене от Южна Италия и много хора го бъркат с моцарела, ама не е. В разказите си за Южна Италия сме го обсъждали. Та, бурата (Burrata) не старее и е бяло и приятно на вкус сирене.
Днес Мимето ми помага за по-хубави снимки

След приключването ѝ започна да ни мъчи само един въпрос – колко още степени има от менюто, защото за нас това бе шестата поднесена чиния, а отнякъде бяхме дочули и за риба и телешко и вече се чудехме дали ще успеем да се справим с всичко. А и вече „обядвахме“ от два часа и половина.
Слънчево яйце с мус от манатарки и трюфел

Чудно е как толкова масов и смятан за обикновен продукт като яйцето може да донесе толкова много радост в една чиния. Разбира се, че може, когато е приготвено от професионалист с много въображение по прекрасен начин.
Слънчево яйце с мус от манатарки и трюфел

Нашето яйце, което също така е от щастливи кокошки, бе поднесено върху мус от манатарки, а отгоре запечено с люспички от трюфел, който даваше невероятен вкус и аромат на цялото ястие.
Слънчево яйце с мус от манатарки и трюфел
Филе от риба тон върху ромеско и мус от бадеми

Приятно запечено отвън и розово отвътре, с чудесни сосове и лека текстура. Тук вече започнахме да се изчерпваме в коментарите – не защото не ни е харесало, а просто защото всичко отново бе много хубаво и ни посвършиха думите, с които да го описваме.
Филе от риба тон върху ромеско и мус от бадеми
Филе от риба тон върху ромеско и мус от бадеми
Малко от нещата, които знам за това местенце в Стара Загора. Рибата за ресторанта я докарват веднъж седмично от Гърция, а другите продукти са с ежедневни доставки. Т.е…. абе разбирате ме.
Картофени ньоки с телешки късчета и сушен домат

Телешкото е една от храните, които в последните години все повече започваме да харесваме, но е огромно предизвикателство да се сдобиеш с качествено телешко за приготвяне у дома. Същото важи и за ресторантите и затова се престрашаваме само в много обещаващи ресторанти, макар да се сервират варианти с телешко почти навсякъде.
Картофени ньоки с телешки късчета и сушен домат

Тук телешките късчета бяха изключително крехки и сочни, леки и ненатоварващи. На Мимето ѝ допаднаха много, а на Андрей му се щеше да имат още малко вкус, повечко бял пипер и аромат. Бяха, разбира се, перфектни, крехки и вкусни.
Домашен сладолед с домашно сладко от дюли

Мимето ентусиазирано тръгна да пита каква подправка има в сладоледа, че е така ароматен. Никаква, оказа се. Явно просто хубавият сладолед си има вкус, различен от повечето, които сме свикнали да хапваме.
Домашен сладолед с домашно сладко от дюли

Много освежаващ финал със сладкото от дюли, сладкото е от градината на Цецо (готвача). И зачакахме, както ни бе обещано, да се появи готвачът, за да го поздравим за прекрасния обяд и да му споделим впечатленията си. Но най-вече да си задоволим любопитството кой готви такива вкусни неща в Стара Загора.
Домашен сладолед с домашно сладко от дюли
Втори десерт: Канапе от киноа с маскарпоне, овес и кафяв мус с люспа от малдонска сол

И финалната изненада от готвача бе вторият десерт, поднесен лично от него. Тук Андрей вече заобича и киноа, за която обикновено не дава дума да стане, и успя да се справи с целия десерт, за който Мимето нямаше никакво място. И още по-важното в този момент е, че най-после се запознахме с готвача – Цветан Стоянов, който се оказа от онези готвачи, които с радост ще излязат от кухнята, ще проверят как е настроението сред похапващите и ако държите, ще ви споделят всичко за рецептите и подправките, които използват.
Канапе от киноа с маскарпоне, овес и кафяв мус с люспа от малдонска сол

Разказа ни, че заради маратона се забавили доставките на някои от продуктите и не всичко било приготвено по първоначалния план, но пък ние нищо смущаващо не сме забелязали. Добрият готвач винаги ще намери начин да приготви УАУ-ястие с наличните продукти, дори при леки промени в плана.
Чайника

Та Цветан, който ни се представи като Цецо, накрая много държеше да завършим обяда с по чаша чай, който лично ни сервира. Въпреки че вече бяхме си поръчали по чашка прекрасно кафе с аромат на лешник, напълно му се доверихме и след кафето опитахме и чая. И това бе нашият лек и освежаващ завършек на дегустационния обяд във вероятно най-добрия ресторант в Стара Загора в момента.
Още малко за ресторанта на Best Boutique Hotel в Стара Загора

Вероятно от всички тези думички и снимки ви е станало ясно, че този ресторант може би не е от местата, които бихте посещавали ежедневно и без повод. И обстановката, и цените предразполагат за специално преживяване по хубав повод. Много е уютно и красиво вътре, обслужването е чудесно и със сигурност бихме се глезили там, когато имаме празник или пък просто сме решили сами да си създадем такъв. Пък за нас почти всяко ходене в Стара Загора си е празник.
Rесторанта на Best Boutique Hotel в Стара Загора

Менюто на пръв поглед може да ви изглежда екстравагантно, но ви съветваме да имате пълно доверие на Цветан за нещата, които предполага. Можете да си поръчате и няколкостепенен дегустационен обяд по подобие на нашия, в който ще се оставите в ръцете на готвача, без изобщо да знаете колко и какви вкусотии ви очакват, но със сигурност ще си тръгнете очаровани. Но си отделете време, на нас ни отне почти 4 часа. Та ако сте в Стара Загора с повод или без повод и искате да опитате по-различен и специален ресторант, там ще ви очакват.