Два уникални плажа край Бургас- с голям емоционален заряд за поколенията, станаха владение на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Те са от двете страни на морския му сарай на черноморския нос Чукалята в парк “Росенец”. От гларусов поглед изглеждат като крила на кацнала огромна птица, и то каква- невиждана, скъпа и защитена по родните ширини!
На документи двете ивици с обща площ около три декара, се водят публична държавна собственост. Те обаче не бяха включени в нито един търг за отдаване на концесия или под наем. Държавата е абдикирала от тях. Старите подходи са заличени. Единият с бариера до сарая и зло куче, а другия представлява стръмен скат с избуяла растителност, която странно защо не се премахва. Всичко това дава възможност на Доган и хората му да разполагат хавлии, чадъри, шезлонги и барбекюта. Местенцата отвсякъде са си животворни и сетивата усещат силата на Странджа и морето. Простолюдието не е желано на това място, а мястото действа енергиийно и зареждащо за мнозина.
Доказано и потвърдено от професор Божидар Димитров- там на Чукалята е имало древен метох кръстен на християнския проповедник Свети Андрей Първозвани. Останките от него можели да се видят и сега чрез задълбочено сателитно проследяване. Малкото женско манастирче е било към цялостен манастирски ансамбъл през Средновековието- с център остров “Света Анастасия”. Златната земя на Чукалята е най- близката точка до него като разстоянието е километър и половина. Преди време дори се провеждаха плувни маратони между двете точки, но това вече не е така. Метохът не е проучван археологически, независимо, че по закон е задължително преди да се издадат каквито и да е строителни разрешения. Той се е състоял от култови, жилищни и стопански постройки. Преди и особено по- време на османското робство, е спомагал за запазването на православната вяра, а богослуженията са се извършвали на чист български език. Предполага се, че е функционирало и килийно училище, а децата са били карани от съседните населени места с лодки. Сега тези кейове вече са циментирани, а на малкото останали на Чукалята може да се видят не древни, а по- скоро модерни и много мощни плавателни съдове.
