Сподели новината.

Въпреки твърденията на правителството, че съдбата на въглищните централи е гарантирана до 2030 г. и делът им в общия енергиен микс само плавно ще намалява, това не е точно така. България се е отказала да дава подкрепа след 2025 на ТЕЦ-овете на въглища, без която те едва ли ще могат да просъществуват. Това вече се вижда от многомилионните постоянни загуби на ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Според новото европейско законодателство само след пет години производителите, които имат емисии над 550 грама CO2 на киловатчас произведена електроенергия (всички въглищни ТЕЦ в България), няма да могат да получават плащания, за да стоят в готовност. За да може помощта да продължи и след 2025 г., Европейската комисия трябваше да даде разрешение на България до края на тази година. Два независими източника потвърдиха за „Капитал“, че София все още не изпратила уведомлението за намерението си да въведе пазари за капацитет (или разполагаемост, какъвто е използваният термин в България). От ЕК коментираха само, че „разговорите с българското правителство продължават“. Оттук насетне ЕК може да разреши въвеждането на подкрепата само за следващите пет години.

Без подобна подкрепа въглищните централи просто няма как да оцелеят. Това добре се вижда от разликата във финансовото състояние на частните ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“, в чиито дългосрочни договори се включват значителни плащания за разполагаемост и държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, която няма такава опция. Заради това Българският енергиен холдинг е принуден постоянно да налива милиони в нея, за да предотврати неплатежоспособност й. На теория централите могат да работят и само като продават на пазара, но това означава да бъдат включвани само тогава, когато цените са достатъчно високи, за да покрият разходите им. Но това са няколко часа дневно и то не винаги. Например през цялата последната седмица цените на Независимата българска енергийна борса бяха по-ниски отколкото е себестойността на тока от ТЕЦ „Марица-изток 2“.

От 2025 г., когато изтичат договорите и на двете частни централи, те също ще се лишат от приходите си от продажба на разполагаемост. Собствениците на двата ТЕЦ-а обаче едва ли ще наливат пари в тях, както сега правят българските данъкоплатци в държавната централа.

На какво се дължи този завой?

Формално българската енергийна политика ще се води според представения в четвъртък Национален план за енергетика и климата до 2030 г., от който стана ясно, че делът на енергията от въглищни ТЕЦ ще започне да намалява след 2025 г. Според прогнозата на Министерството на енергетиката от сегашните около 45% той ще се свие до 30 на сто през 2030 г., а пет години по-късно ще е само 15%. Спадът обаче се дължи предвиденото влизане в експлоатация на АЕЦ „Белене“, което обаче, както историята досега е показала, съвсем не е сигурно. Почти пълното изчезване на въглищната енергетика според плана ще стане факт през 2040 г. Реално обаче тази прогноза едва ли ще се сбъдне, тъй като без подкрепа въглищните ТЕЦ ще бъдат принудени да затворят или да преминат на алтернативно гориво.

Първосигналното обяснение за отказа на България да подкрепя въглищната си енергетика са новите европейски изисквания, които целят ограничение на емисиите на парникови газове с 50% до 2030 г. Те почти сигурно ще бъдат прокарани през следващата година и ще ударят най-много енергийната индустрия, тъй като само там може бързо да се свият емисиите на въглероден диоксид. За тях обаче се знае отдавна, а България още през лятото на тази година се отказа от опитите да се съпротивлява на амбициозните цели на ЕС за климатична неутралност. Въпреки това София твърдеше, че ще подкрепя въглищната енергетика.

Втората възможна причина е желанието на кабинета да направи АЕЦ „Белене“ безалтернативна, но дори и да е така, евентуалното изграждане на новата ядрена централа едва ли ще завърши преди 2030 г. По-вероятната причина е комбинация от административен хаос, надеждите, че въглищните ТЕЦ-ове могат да преминат на газ и нежелание за промяна на статуквото в енергетиката.

Оплескана процедура

„В проекта на Интегриран план в областта на енергетиката и климата сме заложили работа на комплекса „Марица-изток“ до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.“, каза енергийният министър Теменужка Петкова в края на септември по време на среща с представители на синдикатите и големите енергийни дружества в Маришкия басейн. Тогава тя уведоми, че е подписала писмо до Европейската комисия, „с което страната ни уведомява ЕК, че ще използва механизма за капацитет, за да гарантира енергийната сигурност и ликвидността на пазара на електроенергия“.

Подобен механизъм е необходим, тъй като колкото повече навлизат възобновяемите източници на енергия, толкова повече конвенционалните производители са изтласквани от пазара, поради което те няма как да генерират средства за издръжката си. Нормалната икономическа логика изисква те да затворят, но тогава няма кой да генерира доставките на електроенергия, когато ВЕИ не работят. Именно затова ЕК одобрява създаването на схеми за заплащане на разполагаемост.

За да стане това, България трябваше да предостави анализ за адекватност на електроенергийната система, т.е. какви мощности трябва да се поддържат, за да няма прекъсване на доставките. На негова база пък трябваше да се изготви и икономическа оценка за необходимите средства за поддръжка на механизма, т.е. колко ще струва доставчиците на електроенергия да стоят в готовност за включване, когато има необходимост от това. Допълнително от Брюксел искат да видят дали пазарът е достатъчно либерализиран, за да не се превърне подкрепата в неразрешена държавна помощ (т.е. да се поддържат изкуствено ниски цени на тока или пък неефективни производители), както и дали работещите сега ТЕЦ отговарят на екоизискванията.

Техническият анализ трябва да бъде изготвен от Електроенергийния системен оператор, който разполага с необходимата експертиза. Икономическият обаче трябваше да бъде направен от външен консултант. Първоначално предложеният кандидат беше отхвърлен и на негово място беше избран Frontier Economics. Консултантът е уважавано име в бизнеса, но има присъщ конфликт на интереси. Той беше нает от Министерството на финансите, за да подготви развалянето на дългосрочните договори на инвеститорите в ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“. От една страна, Frontier Economics трябва да докаже, че двете централи могат да работят на пазара без подкрепа, т.е. могат да генерират печалба и без настоящите си договори, което е аргумент, че вече са изплатили инвестициите си. А от друга, че не могат да оцелеят без плащания да стоят в готовност, което е аргумент за нуждата от въвеждането на пазар за капацитет. Като се прибави и факта, че компанията бе избрана много късно, оценката нямаше как да не закъснее.

Подобно недоразумение може да се дължи както на административен хаос в Министерството на енергетиката, така и на умишлен саботаж. Ако е последното, въпросът е какво е целял той.

Вкъщи сме за въглища, в Брюксел – не

Една от възможните причини е, че в Министерството на енергетика са осъзнали, че въглищната енергетика си отива. Но тъй като това е непопулярно мнение в България министър Петкова няколко години обясняваше как страната има запаси за 60 години напред, но в същото време е преследвала друга политика. Това е логично обяснение, но ефектът от него са безкрайно забавени мерки в енергийния сектор, което ще увеличи социалната тежест при очакваното скорошно постепенно замиране на въгледобива. Например България не се присъедини към програмата на ЕК „Въглищни региони в преход“, в която се експериментираха различни мерки за преструктуриране на икономиките на засегнатите области. Премиерът Бойко Борисов повдига на няколко пъти въпроса в последната година, но от това нищо не последва. На практика правителството не прави нищо и чака „диктата от Брюксел“, за да оправдае част от болезнените действия.

Едва от съвсем скоро започна да се говори, че ТЕЦ-овете могат да преминат на газ. Въпреки че подобна хипотеза липсва в Националния план енергетика – климат 2030 г., миналата седмица, преди Европейския съвет в Брюксел Борисов коментира, че най-подходящо е въглищните централи да бъдат заместени с газ. Дали това е случайна вметка, с която отново се изтъква значението на любимия на премиера „Газов хъб „Балкан“ или целенасочена политика, е трудно да се каже. Същата седмица обаче американски експерти са посетили и ТЕЦ „Марица-изток 2“ с мисия да проучат как централата може да мине на газ.

Подобна „екологизация“ вече беше демонстрирана от ТЕЦ „Варна“ след придобиването на централата от бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. Проблемът е, че простото заместване на въглищата с газ не решава въпроса. При настоящата цена на природния газ себестойността на горивото за производство на един мегаватчас електроенергия ще струва четири пъти по-скъпо (сега въглищата струват на ТЕЦ „Марица-изток 2“ по 33 лв. за всеки произведен мегаватчас). Дори и като се вземат предвид разходите за купуване на права за емисии на CO2 (старите ТЕЦ биха имали три пъти по-ниски емисии, ако преминат на газ), цената на тока от централите ще поскъпне значително.

Преходът може да се случи без рязък скок в цените на тока или ако газът поевтинее двойно. В момента цените на централноевропейските газови борси наистина са наполовина спрямо българските, но това положение няма да се задържи дълго. С отказа на все повече страни от въглищата газът неминуемо ще поскъпне. Не напразно „Газпром“ толкова се бори, за да разшири пазарния си дял в Европа. Другата хипотеза е квотите за емисии на CO2 скочат до астрономически величини, което да направи прехода към газ скъп, но неизбежен. Цената на емисиите се очаква да скочи двойно до 2030 г., за да се постигне целта от намаляване на изпусканите парникови газове с 50%. Но това все още няма да е достатъчно, за да компенсира по-скъпия газ.

Разбира се, винаги могат да се построят нови и по-ефективни централи с газови турбини, но при условие че кабинетът планира и милиарди за АЕЦ „Белене“, тежестта на новите инвестиции ще бъде просто непосилна. А ЕС субсидии за изграждане на нови мощности няма да отпусне, тъй като предвидените към момента средствата за енергийния преход за осемте най-засегнати страни членки едва ли ще стигнат дори само за социалните мерки, свързани с преструктурирането на въгледобива. За нови централи България ще трябва да разчита на частни инвеститори.

Е то токът не спира, защо да правим промени

Третата причина е, че в кабинета има натиск за разваляне на дългосрочните договори на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ и „Ей И Ес Гълъбово“. В момента работодателските организации са се концентрирали върху първата, която е собственост на американския инвестиционен фонд „Резервоар капитал груп“ и държавната НЕК. Причината е, че централата е по-евтината от двата големи частни ТЕЦ-а е по-близо до изплащане на инвестицията си (главницата по кредитите й вече се е свила до около 90 млн. евро).

Ако сега кабинетът беше договорил пазарен механизъм за подкрепа на производителите на електроенергия, двете „американски централи“ също щяха да кандидатстват за него. Тоест за „разваляне“ на договорите и дума не можеше да става, те просто щяха да бъдат приведени към пазарните условия. Докато ако се развали договорът и американският инвеститор се принуди да продаде централата си (тъй като тя ще бъде губеща като ТЕЦ „Марица изток 2“), новият механизъм винаги може да бъде въведен на по-късен етап, макар и само до 2025 г. Или пък ако централата „излезе“ от енергийната система, на нейно място ще може да работи ТЕЦ „Варна“ или друг производител, за които сега просто няма място, освен да стоят в студен резерв.

Дори и в сегашните съмнителни решения в енергетиката да не са плод на целенасочен сценарий, в България регулациите на пазара са често закъснели и неадекватни, като в резултат от настъпилата мътилка винаги изскача някое добре познато име.