Tака се случи, че в близкото ми обкръжение през последните години се появиха доста пенсионери. Едни се оттеглиха от работа твърде млади, около 55 г., тъй като бяха успели да създадат добра система за финансови постъпления от наеми. Други се трудеха почти до 70 г., защото пенсиите им се оказаха мизерни, макар и да имаха по над 40 г. стаж. И първите, и вторите обаче изведнъж започнаха да се чувстват нещастни. Да им тежат малките домашни задължения или шумните гостувания на внуци. Даже се наложи някои от тях да започнат лечение с антидепресанти.
Когато ние, роднините, ги разпитвахме какво ги тревожи, тъй като видимо нямаха някакви сериозни проблеми, най-честите отговори бяха: “Чувствам, че вече не съм това, което бях. Нямам сили за нищо” или пък “Оставете ме на мира, аз просто съм стар човек”.Дори някой предпочитаха да играят през интернет в Slot V вместо на живо с приятели.
Според психолози подобни случаи въобще не са изолирани. Дори се смята, че се увеличават заради по-мобилния начин на живот и агресивното навлизане на социалните медии. Ако преди време пенсионерите са се чувствали пълноценни, успявайки да помагат на наследниците си, днес това все по-рядко се случва. Причината е, че фамилиите вече не живеят заедно. В повечето случаи са в различни населени места, дори държави, и такава взаимовръзка е невъзможна. Успоредно с това различните интернет платформи непрекъснато бълват снимки на щастливи пенсионери и дори най-трезво мислещите хора започват да се питат защо при тях нещата не се случват по този начин.
За мнозина първите няколко месеца след пенсионирането често са време за екзистенциална криза, казва пред Би Би Си професор Тереза Амабайл от Харвард бизнес скул. Причината е, че повечето хора планират пенсионерския живот чисто финансово и не си дават сметка, че е необходимо да подхождат към него като психологическо упражнение и възпитание на нови взаимоотношения.Докато за други им е време за почивка и забавление в сайтове като https://cazinou-slotv.com/
В продължение на 4 г. ръководен от проф. Амабайл екип е проучвал какви са нагласите за пенсиониране на служители от три американски компании, които са на различни фази от своята кариера, и как по-късно са ги реализирали. Учените са установили, че хората, които имат план и са наясно какви искат да бъдат, след като кариерата им приключи, са се адаптирали по-гладко към новия си живот. Любопитно е обаче, че дори те са продължили да се отъждествяват с професионалното си минало. Когато трябвало да опишат себе си по време на интервютата, те обикновено отговаряли: Аз съм пенсиониран библиотекар, аз съм пенсиониран химик или аз съм пенсиониран преподавател. Някои даже отказвали да приемат, че са пенсионирани. Те например посочвали, че са това, което са били, независимо че вече не упражняват своята професия. Когато ги питали защо го правят, отговаряли, че не искат да бъдат възприемани като хора, от които няма никаква полза. Един мъж дори обяснил, че не иска да гледат на него като на вчерашна новина. Искам да съм актуален днес и сега, добавил той.
Въпросът със застаряването на населението и психологическите последици от него е толкова сериозен, че наскоро бе обсъден на световна конференция в Мадрид, организирана от Нобеловата фондация. В нея се включи и 86-годишният американски икономист Едмънд Фелпс, който през 2006 г. спечели Нобелова награда заради анализа си как днешното поведение на политиците по отношение на инфлацията може да има огромен ефект върху благополучието в бъдеще.
“Да работиш, е изключително важно, ако искаш да имаш добър живот. За повечето хора работата е основният източник на съществуване, изпълнено със смисъл. Една майка или един баща може да прекара 20 г., отглеждайки децата си, но това не продължава вечно. За почти всеки човек работата е жизненоважна и играе съществена роля в откриването на нови неща”, казва Фелпс. По думите му работният свят е динамично и прекрасно място да изпробваш себе си и да откриеш на какво си способен. Затова да не се позволява на възрастните да имат активна роля, не е правилно особено в страни, където има задължителна пенсионна възраст.
На същото мнение е и друг нобелов лауреат. 83-годишният Марио Варгас Льоса пише всеки ден от 10 сутринта до два следобед. Аз работя седем дни в седмицата и 12 месеца през годината, казва писателят пред Би Би Си. Уточнява, че възприема писането като удоволствие, а не като труд. Важното за мен е да опитвам да се възползвам от този живот и да не пропилявам възможности, обяснява Льоса.
И той, и Фелпс обаче имат късмет да се занимават с неща, които са възможни и в по-напреднала възраст. Редица други професии обаче не позволяват това, тъй като изискват големи физически усилия. Затова тенденцията да се увеличава пенсионната възраст се отразява по различен начин. Особено тежко тя се възприема от хората, които са подложени на многократни промени на условията за пенсиониране, както през последните години става в България.
Aко това продължи да се случва на много места по света, са възможни граждански недоволства, предупреждава Дейвид Блуум, професор по икономика и демография в Харвард. „Мисля, че всеки си спомня Арабската пролет преди няколко години, която беше за несбъднатите надежди на младите хората. Смятам, че и с възрастните може да се случи така. Понякога ние говорим за среброкоси бунтове”, обяснява Блуум. Неговата прогноза е, че нещата ще се влошават. И Европа ще е сред сериозно засегнатите заради застаряващото си население. Обективно погледнато хората, които извършват тежка физическа, няма да имат същите възможности да се трудят по-дълго след 60 или 70 г. в сравнение с тези, които работят с мозъка си или предоставят услуги. Ще трябва да се потърси решение на това неравенство, защото иначе ще се появявт противоречие, добавя Блуум. А това неизбежно ще доведе до нова порция от нещастни и болни пенсионери.
Затова много икономисти съветват да се върви към по-свободни пенсионни модели, които дават възможност на хората сами да избират кога да се оттеглят от работа, а не всички да се слагат в един кюп. Така те ще имат време по-задълбочено да помислят как си представят живота след пенсионирането, което се оказва, че вече е по-важо от това как да си осигуриш прилични финанси за тази част от живота си.
Всеки втори българин над 55 години има психични проблеми
47,4% от сънародниците ни над 55-годишна възраст не са в добро психично здраве. Данните бяха огласени от правителството по повод приемането на стратегия за справяне с проблема. За сравнение средният процент на възрастните хора с психични проблеми в ЕС е 36,1.
Освен това нашите старци спортуват много по-малко от европейските си връстници, не използват като тях толкова активно модерни информационни технологии и интернет.
Едва 9 на сто от българите над 65 г. се трудят, докато в съседна Румъния са 19,2%, а в Естония – 26,5%. Затова правителството смята да стимулира възрастните да продължат да се трудят по-дълго чрез въвеждане на гъвкаво работно време и различни програми за обучение и квалификация на хора над 55-годишна възраст. Целта е да се отговори на зреещата криза на пазара на труда и застаряващото население. По данни на Националния статистически институт 21% от населението на България вече е над 65 г., а се очаква до 2060 г. всеки трети да е на тези години и едва тогава да може да се пенсионира.
Според анализите на правителството ранното спиране на работа не е изгодно, тъй като минималната и средната заплата растат с около 10 процента годишно, докато пенсиите с около 5 на сто. Очакванията са тази тенденция да се запази заради липсата на работна ръка.
