Сподели новината.

След избухването на пандемията – спад на парите, които cънародниците ни в чужбина пращат у нас, показват данните на Българската народна банка. Ако за първото тримесечие на миналата година сумата, коя то емигрантите са изпратили, е близо 300 милиона евро, то за първите три месеца на тази година тя е 227 милиона евро. Разбивката показва, че най-много средства са дошли от Германия – близо 47 млн. евро. По-значителни суми са изпратили и българите от Съединените щати и от Испания. Но и от трите страни средствата са по-малко в сравнение с 2019-а. Децата на Валентина Коцева от 15 години живеят зад граница. Макар и далече, подкрепят близките си финансово, най-вече за да стегнат наследствен имот в село Лютиброд: „За ремонти, тука съм правила доста ремонт, в София, където живея, когато се наложи да се купи нещо голямо, примерно хладилник, пералня, в такъв дух ми помагат, сега обаче няма да дойдат“, обяснява Валентина. Кризата с коронавируса прави по-труден живота и навън. И Валентина вече не разчита на помощ оттам: “Да искам пари, при положение, че и те изпитват затруднения, някак си не върви, плащат им непълна заплата в някои моменти”, казва Валентина. Така сумите изпращани у нас намаляват. Не само заради намалелите приходи на постоянно живеещите българи зад граница, като децата на Валентина, но и заради сезонните работници. Те бяха сред първите завърнали се в COVID-кризата. “Най-вероятно ще има още едно свиване във второто и третото тримесечие, зависи от това колко е дълбока кризата, колко са отворени границите, каква част от българите в чужбина ще загубят своите работни места“, смята Адриан Николов – ИПИ. Освен намаляващите финансови потоци от чужбина, от началото на годината намалява и ръстът на БВП: „Най-вероятно жизненият стандарт няма да расте с темпа, с който бяхме свикнали да расте през последните 5-6 години“, обясни Николов. За най-засегнатите домакинства от кризата икономистите препоръчват да се помисли за безвъзмездна финансова помощ от държавата.