Кока Кола е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп[3]. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 в аптеката „Jacob’s Pharmacy“ [4] в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето[5].
Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (Кока-Кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ – приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година, той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта – човек с голям търговски нюх.
Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.
Ерата на Кандлер
На 1 май 1889 година Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл“ че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща.“ Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.
Бутилираща линия на Кока-Кола, разположена и работеща демонстративно в павилиона на фирмата, по време на Световното търговско изложение ЕКСПО 1958 – Брюксел, Белгия
До 1892 година усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон С. Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън – Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани“. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка „Кока-Кола“, която се използва от 1886 година, е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ“ на 31 януари 1893 година.
Същата година са изплатени и първите дивиденти – по 20 долара на акция, което възлиза на 20% от номинала на акцията. Оттогава до днес, всяка година се изплащат дивиденти на акционерите. Като човек вярващ в рекламата, Кандлер продължава направеното от Пембълтън в областта на маркетинга, като разпространява стотици талони за безплатна Кока-Кола. Той агресивно рекламира напитката, като разпраща сувенирни ветрила, календари, часовници, със символа на компанията.
Компанията продължава да се разраства и през 1894 година в град Далас, щата Тексас е построена първата фабрика за производство на сиропа, извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния. През 1895 година, три години след създаването на компанията, Кандлър обявява че „Кока-Кола″ ще се пие във всеки щат и на цялата територия на Съединените щати“.
Кока-Кола започва да се продава в бутилки на 12 март 1894, а първите кутии се появяват през 1955[6]. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но тримата предприемачи (Дж. С. Мейфилд, А. О. Мърфи и Е. Х. Блъдуорт), които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса[7]. Неясният договор се превръща в проблем за компанията през следващите десетилетия. Нещата се усложняват още повече от решението на бутилиращата фирма да сключва договори с подизпълнители[8].
„Делауер“, ерата на Удръф
През 1919 година компанията на Кандлер продава фирмата Кока-Кола на банкера от Атланта Ърнест Удръф и инвестиционна група за сумата от 25 милиона долара. Така е създадена компанията „Делауер“, като скоро след това половин милион от акциите на компанията са продадени публично, на цена 40 долара.[9]. След четири години синът на Ърнест – Робърт Уиншип Удръф, е избран за президент на компанията и така дава начало на неговото активно ръководство, продължило повече от шест десетилетия.
Автомат за продажба на Кока-Кола
Преди да се включи в бизнеса с безалкохолни напитки, 33-годишният мъж от Джорджия се издига от продавач на камиони до вицепрезидент и генерален управител на „Уайт Мотор Къмпани“. Новият президент на компанията обръща особено внимание на качеството на продукта. Удръф слага началото на кампания „За качествена напитка“ като използва мащабно опитни служители, които да насърчават продавачите на наливна Кока-Кола да продават по-напористо и да предлагат напитката правилно. С помощта на основните производители на бутилирана Кока-Кола, под негово ръководство се налагат строги стандарти в качеството, които проследяват и контролират всеки етап на производителните операции. Удръф умело прогнозира големия потенциал на бутилирането и увеличава съществено рекламата и търговската подкрепа на продукта. Към края на 1928 година продажбите на бутилирана Кока-Кола за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.
Ръководената от Удръф компания постига небивал търговски успех. Някои от търговските похвати, въведени от него, които се използват и днес, са били смятани за революционни. Така например през 20-те години на ХХ век, компанията за първи път започва да използва картонена опаковка, която съдържа 6 бутилки Кока-Кола, като по този начин насърчава продажбите „за вкъщи“. Тази проста и обикновена опаковка била описана в рекламите като „Опаковка за дома, с удобна дръжка“. През 1929 година към картонената опаковка се прибавя още едно революционно въведение в директните продажби – метален хладилен шкаф, които е отворен в горната част, пълен с лед, с което става възможно продажбата на леденостудена Кока-Кола в магазините. По-късно металният хладилен шкаф е усъвършенстван с механизирано охлаждане и автоматичен монетен контрол. По този начин напитката вече може да се предлага в канцеларии, фабрики, стадиони и много други.
Главната квартира на Кока-Кола, Атланта, Джорджия.
Мащабната рекламна кампания дава резултат и по времето на своята 50-та годишнина напитката вече се е превърнала в национален символ.
Начало на световното разпространение
Реклама на Кока-Кола от началото на ХХ век.
За първи път напитка Кока-Кола напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър – Чарлс Хауърд Кандлър взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.
След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 година във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания. През 1926 година Робърт Удръф твърдо насочва дейността на компанията към международна експанзия, като създава международен отдел. През 1930 година този отдел прераства в отделна компания, наречена „Експортна корпорация Кока-Кола“, действие което е естествен процес от увеличението на страните, където се произвежда напитката, а те са се увеличили четири пъти[10].
Важна стъпка в увеличените продажби е сключеното през 1928 година партньорство с организаторите на Олимпийските игри.
Втора световна война
По време на Втората световна война Кока-Кола възприема политика на игнориране практиката на евгеника и антисемитизъм от Нацистка Германия. Някои от висшите административни чиновници на компанията в Германия са видни членове на Германската Национално Социалистическа Работническа Партия. Трудностите около доставянето на концентрата на Кока-Кола в Германия довеждат до създаването на нова напитка, търговска марка на Кока-Кола Къмпани – Фанта.
Когато САЩ влизат във Втората световна война, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка Кока-Кола за 5 цента, където и да се намира и каквото да струва това на компанията“. Усилието да се снабдят въоръжените сили с Кока-Кола се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка, се получава спешна телеграма. Тя е с дата 29 юни 1943 година и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за 10 бутилиращи завода[11].
Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки Кока-Кола и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия завод – предшественик на 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан. По време на войната военнослужещите изпиват над 5 милиарда бутилки Кока-Кола[12], без да се броят наливните количества от напитката.
Coca cola x-mas truck and bottle.JPG
Армията на САЩ позволява работниците на Кока-Кола да отидат на фронтовите линии като „Технически офицери“. В действителност, те рядко са се доближавали до истинска битка. Тяхната задача е била да поддържат политиката на Кока-Кола на осигуряване безалкохолни напитки за войниците, които от своя страна приветствали напитката като спомен за родината. С напредването на Съюзниците, напредва и Кока-Кола, която има предимство при пласирането на напитките си в освободените страни[13]
Присъствието на Кока-Кола не само повдига бойния дух на войската, но и в много страни хората за първи път опитват тази напитка. Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в синоним на американския начин на живот.
От 40-те до 60-те години на ХХ век, САЩ, както и целият свят се променя с невероятна бързина. Компанията Кока-Кола също преживява изключително драматични промени в областта на маркетинга и пазарната си политика, които могат да се сравнят единствено с подема, последвал откриването на бутилирането през 90-те години на XIX век. Втората световна война променя света, а компанията открива, че пред нея стои нов, по-сложен световен пазар[14].
От New Coke до наши дни
През 1985 по време на силна рекламна кампания Кока-Кола прави опит да промени рецептата на напитката. Промяната е проведена от тогавашния главен изпълнителен директор на компанията Роберто Гоизуета.
Търговският провал на New Coke е тежък удар за ръководството на Кока-Кола. Потребителите може би не биха забелязали промяната, ако е направена тайно и постепенно, запазвайки лоялността към марката. Ръководството на Кока Кола обаче остава неподготвено за носталгичните чувства, предизвиквани от новата напитка сред американските потребители.
Новата формула на Кока-Кола предизвиква бурна негативна обществена реакция. Гей Мълинс от Сиатъл основава организацията Old Coke Drinkers of America, която се опитва да съди компанията и лобира за публикуването на формулата на старата Кока Кола. Протестите принуждават компанията на 10 юли 1985 да върне старата рецепта под името Coca-Cola Classic.
„Кока-Кола Къмпани“ е най-големият потребител на естествен екстракт от ванилия в света. В периода на New Coke, когато използва ванилин, синтетичен заместител на ванилията, потреблението на ванилия намалява наполовина. Това води до тежка икономическа криза в Мадагаскар, чийто основен експортен продукт е ванилията.
Междувременно пазарният дял на New Coke се свива до 3% през 1986. През 1992 продуктът е преименуван на Coke II, но спадът на продажбите създава сериозни проблеми при дистрибуцията. Към 1998 той се продава само на няколко места в Средния Запад на САЩ.
История на Кока-Кола в България
„ През 1959 година в Москва, руски интелектуалци ме поканиха на гости, като скришом ми довериха, че тази вечер на масата ще има някакво фантастично, невероятно питие, което домакините бяха получили с големи усилия и на висока цена… Направихме кръг и домакинът, с маниерите на древен заклинател, внесе в центъра на кръга една голяма бутилка, пълна с кафеникава течност, на която пишеше „Кока-Кола“… появяването ѝ предизвика вълнение, почти равно на това, пред свещенодействие… “
Георги Марков, „Задочни репортажи от България“, том I, 1969-1978 г.
Бутилка Кока-Кола, изписана на български език. Логото на компанията се изписва на кирилица за първи път в България.
В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Мнозина смятат, че е алкохолна напитка[15]. През декември 1965 година е обнародвана „Програма за икономическа реформа“ на ЦК на БКП. Програмата е приета през април 1966 година, като основните принципи са: Децентрализация при вземането на икономически решения и използването на печалба като мотивация. Според новата директива отделни предприятия могат да продават свръхплановата си продукция. Въпреки новата програма, Държавният съвет на НРБ продължава да провежда политика на производство, при което правителството определя приоритетен списък на артикули. На някои предприятия (като ДСП „Тексим“) е разрешено да търгуват с чужда валута.
Това е времето, когато в България се внасят за първи път модерни бензинови колонки, първите машини за производство на тапети и маргарин, неща непознати дотогава в страната[16].
„Тексим“
През пролетта на 1965 година се обединяват Държавното предприятие за безалкохолни напитки (ДСП) „Български минерални води“ и държавното стопанско обединение (ДСО) „Тексим“, а за негов директор е назначен Георги Найденов.
Новото обединение извършва задгранична дейност за първи път при управлението на БКП. „Тексим“ създава задгранични фирми, организира транспортна дейност, притежава морска флотилия и строи нови 5 завода за производство на газирани безалкохолни напитки.
През това време „Кока-Кола Къмпани“ е в своя най-експанзионистичен период и трескаво търси нови пазари по света. По тази причина, когато ръководството разбира за новия завод в тогавашния социалистически блок, то бърза да прати хора, които да предложат договор за производство на напитката. Опитът им е успешен и на 1 юли 1965 договорът е сключен.
В края на годината заводът започва производство на „Оранжада“, а само няколко месеца по-късно първата бутилка Кока-Кола, произведена в източноевропейска държава, излиза на пазара[17].
„Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България“
Производство на безалкохолни напитки в завод „БЕНАКС“, 1983 година.
През 1991 година Централният кооперативен съюз (ЦКС) и „Хеленик Ботлинг Къмпани“ сключват джойнт венчър за производство и дистрибуция на продуктите на Кока-Кола в България, като бутилирането се извършва в заводите в София (заводи „КОЛИНА“ и „БЕНАКС“), Бургас, Плевен и Търговище.
През 1995 година „Хеленик Ботлинг Къмпани“ инвестира в строителството на модерен завод за производство на безалкохолни напитки, в непосредствена близост до град Костинброд, носещ името „София Бевъридж Къмпани“. Инвестицията е на стойност повече от 20 млн. щатски долара. Построеният завод е най-модерният в страната и само след няколко години се превръща в основен производител на безалкохолни напитки, произведени с търговската марка Кока-Кола в България. Започва да функционира през 1996 година. Същата година компанията е обявена за „Инвеститор на годината“.
На 6 август 2000 година е осъществено едно от най-крупните сливания, при което се обединяват трите големи бутилиращи компании: Хеленик Ботлинг Къмпани (Hellenic Bottling Company), Кока-кола Бевъридж (Coca-Cola Bevarage) и Молино (Molino), създавайки компанията „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани“ (на английски език – Coca-Cola Hellenic Bottling Company, или съкратено – CCHBC) – компания, която става втората най-голяма бутилираща компания в света, след „Кока-Кола Ентърпрайзис“ (САЩ).
През 2002 година компанията се регистрира на Нюйоркската стокова борса. Същата година дъщерната ѝ компания Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България АД е обявена за „Най-голям данъкоплатец на годината в България“.
