петък, декември 6, 2024

Левски, Ботев и XXI през погледа на една студентка

Date:

Сподели новината.

Миналото на страната ни е изпълнено с велики личности – с техните подвизи, завети, славни примери и огромни томове творчество.

Но дали нашето достойнство не е именно там – в прашните страници на миналото? Там където са Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Паисий Хилендарски и редица други царе, революционери….Ето миналото и ХХ век през погледа на една студентка.

Вижте продължението на нейните горчиви мисли:

“..Патриотизмът днес не е нещо, което изтъкваме, вероятно защото не се купува с пари.

Не е смартфон, скъпа дреха или кола, а нещо, което крием дълбоко в сърцата си. А и разбираемо в този почти лишен от чувства свят. Но все пак го има, а върховата си точка (която не е особено висока) достига, когато честваме Освобождението на България или смъртта на Васил Левски.

Не е ли редно да сме горди с произхода си всеки ден, а не само на национални празници, да знаем кои сме, как сме стигнали дотук и как достойно да продължим напред? Разбира се патриоти има и днес, но най–често са възрастни хора, които се возят в градския транспорт и развълнувано дискутират някое историческо събитие. Защото те – миналите поколения, са били неподвластни на обществото, което те съди и налага нормите си докато отрича, че го прави. Историята за бабите и дядовците ни не е просто скучен учебник от училище, а по–скоро приказка, която техните баби и дядовци са разказвали в студените зимни нощи около огъня.

Разбира се, достойни хора има и в XXI век, но дали ще успеят да оставят следа след себе си или е по–вероятно да помним тези, чиито лица виждаме в жълтата преса, по телевизията и в социалните мрежи? И не, не имената на прославилите България със спорт, наука или творчество, а на тези – идолите, които диктуват модата и поведението на младото поколение. Не онези като Вазов с 45 000 думи в своя речник, а тези, които са неспособни да подредят изречение от пет прости думички.

Ако българщината преди е била равна на патриотизъм и безгранично родолюбие, то днес е синоним на бурни танци в дискотеките, „елитно” хвърляне на салфетки и девойки, които по–скоро изглеждат като застарели и самотни лелки. И не, няма нищо лошо в почивката и разпускането. Лошото идва, когато петък вечер се превърне в ежедневие, майката в наконтена, кършеща снага змия, а алкохолът в сутрешно питие.

Във времето на технологиите и социалните мрежи, книгите са рядкост, а Народната библиотека би послужила по – скоро за фон на снимка, отколкото за образователни цели. И все пак без социалните мрежи, народът би бил още по–незаинтересован и минимално информиран. Благодарение на постове във Фейсбук откриваме не само колко е деградирала нацията ни, но и онези единични случаи на бяла светлина и доброта у хората. Наскоро бе популярна публикация за бездомник, които просто стои до шахта на Столично заведение, за да се стопли, а това не е най – трагичното.

Още по – грозен вид придобива картината, ако знаете къде се намира въпросното заведение – на метри от Народното събрание и вероятно този човек, бива подминаван често от управляващите. А тогава възниква въпросът, как именно тези народни представители ще се справят с проблемите на цяла страна, след като не забелязват и един човечец, стоящ пред очите им. Разбира се разлика има и от беден до беден човек. Едни продават цветя от личната си градинка, защото само това е по силите им, а други просто се опитват да будят съжаление и не знам кое е по – лошо – това, че остават незабелязани или това, че не полагат усилия за нещо различно.

Изразяваме чувствата си със статуси, а се страхуваме да признаем, дори красивите от тях – любов, щастие, радост. Обичаме да мразим, искаме да сме над – всички, а в стремежа си често падаме най – долу, без да го забелязваме. Ако притежаваме недостатък, които не е чужд на още някой от останалите пет души в стаята, ще забравим, че е част от самите нас и нагло ще се присмеем на другия. Страхуваме се да бъдем себе си и го крием, подигравайки се на човека срещу нас. Не заявяваме високо мнението си, а правим компромиси. Странни сме, ако се държим добре и ставаме обект на завист, когато сме щастливи. Моралните ни ценности са изкривени до болка.

“Живеем в странен свят. Страхуваме се да не си надраскаме Айфона и в същото време не ни интересува, че дерем чуждите души до кръв…” – Мая Бежанска

Естествено очевидна е разлика между българина преди и българина сега. Нареченото от Захари Стоянов „най – българско време” е твърде далечен за съзнанието на днешния не чак такъв родолюбец спомен. Научени сме да се оплакваме от всичко, но не й как да го променим. Не защото предците ни не са ни дали достойни примери, а защото в нас липсват онези мотивация, сила, решителност…
Левски ни е казал – „Дела трябват, а не думи”, но ние като едни истински съвременни българи умеем само да го цитираме, не друго. Добри сме в обвиненията, клеветите и словесните атаки, но сме страхливи като деца, които се притесняват да свалят помощните гуми на колелото си. И всеки иска промяна, защото нещо не е по вкуса му, но никой не се стреми да я достигне. Живеем, критикувайки другите, докато всъщност сме по – лоши от тях. Забелязваме и най – незначителния недостатък на човека отсреща, а себе си издигаме на пиедестал.

Плащаме за всичко, опитваме да купим всеки, „образоваме”се срещу определена сума, а по –късно търсим честност и се сърдим като пет – годишно, чийто балон се е спукал. Откриваме нови станции на метрото, но не се замисляме за хората, които се качват в него. А те са там всеки ден – все така тъжни и изпълнени с грижи след края на работния ден. Обвиняваме управляващите за всичко, но на фона на бедността и трудните условия за живот в големия град, е напълно логично, когато човек стигне високо, да се позабрави, те невинаги са били там.

А бъдещето ни е непредвидимо, способните и целеустремени сънародници често напускат страната ни, заради по – добри условия и рядко се замисляме, ако всички си тръгнем, какво ще се случи с родината? И напразно ли са дали живота си предците ни? Ако можеха да ни видят…

Някак парадоксално е в историята на България да присъстват пет века робство, Васил Левски да е загубил живота си по това време и днес Посолството на Турция в София да се намира на улица „Васил Левски”.

Нашият свят е подвластен на парите, материалното, изкуственото и крайно неподходящите идоли. Надеждите ни се събират в билетче от Националната лотария. Гордостта – в портмонето. Достойнството не стига по – далеч от учебниците по история и спортните новини, а бъдещето е някак неясно. И дано се осъзнаем. Да си спомним, че има нужда от изкуство, спорт, литература, от млади и амбициозни хора, готови да се справят с живота, да го живеят гордо и да оставят нещо след себе си, нещо малко по – различно от кола или къща.

Животът да бъде не парадокс, а щастие – да открием красотата около нас и да видим, че наистина си струва да съхраним това, което имаме. Да се гордеем с това което ни обединява – българското. Да не съдим, а да приемаме изключенията, а предвид, че те днес са адекватната част на обществото, да се стараем да бъдем като тях, защото на фона на ситуацията, в която се намираме, светлина се вижда, само ако едно изключение срещне друго.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Руските сили унищожиха украински военен конвой

Руски ударни хеликоптери са унищожили конвой от украински бронирани...

Малчугани от детска градина „Вит“ се нуждаят от обувки, дори дрехите им са с дупки

В детска градина „Вит“ в плевенското село Дисевица много...

Пълен шок! Черният петък взриви интернет, а моловете останаха празни!

Недоволство от фалшиви промоции. Полупразни останаха моловете на Черния...

Разширяване: Ето новите 4 района със зелена зона в София от 1 ноември

Разширяват обхвата на зелената зона в София в 4...