Сподели новината.

Язовир Камчия е гарант, че при едно по-дълго засушаване няма да се стигне до режим на водата.

Язовирът е трети по обем в страната и захранма почти цялото Червоморие, включително големите областни центрове Бургас и Варна. Неговата завирената площ е 9,601 кв.км. Водния обем на язовира е 233,55 млн. куб.м. и се формира от реките: р. Луда Камчия, р. Котленска, р. Глогова, р. Нейковска, р. Ичеренска, р. Медвенска и р. Садовска и е с водосборна площ 1612 кв.км. Характеризира се с ниско съдържание на нитрати, повишени количества желязо и манган.

В последните години благодарение на водата от Камчия се захранва и огромният туристически комплекс Слънчев бряг. През лятото консумацията на вода в региона достига критични нива, като само курорта се настаняват над 400 хиляди туристи. На този етап запасите на язовира са достатъчни и покриват изцяло нуждите на региона, но при едно по-дълго засушаване може да се стигне и до сериозни проблеми.

„Като цяло Бургаска област е бедна на водни ресурси и това не е проблем от вчера. Язовир Камчия е проектиран и създаден точно са цел да усвои максимално водата в района и да събере додстатъчно по обем потенциал, който да бъде използван за снабдяваен. Без него водоподаването в цялата Бургаска, а и Варненска област става много проблемно.“- коментира Пейчо Стоев, който е бивш служител във ВиК-Бургас, сега пенсионер. Той твърди, че при три последователни сушави години обаче ще се създадат много големи проблеми.

В последните пет години има много валежи, като редовна язовирите в областна в края на април преливат. Това създава комфорт при водоснабдяването. През юли и август обаче има пиково потребление на вода и тогава нивото на Камчия спада значително. Ако преди това е имало период на засушаване, може да се стигне дори и до режим на водата. На този етап обаче това все още е в сферата на теоририите.

Без този язовир обаче, областта реално е обречена. Преди няколко седмици говорителят на ВиК-Бургас Димитър Гюров увери, че обемите на язовира през това лято са добри и няма причина за притеснения. „Дори и да не вали въобще дъжд, има вода за две години напред. През пролетта язовирът преливаше почти месец и дори и след летните потребления отново има сериозни резерви.“- коментира Гюров.

Един поглед като цяло на водните ресурси в региона обаче ни показва не особено оптимистична картин Като цяло водните ресурси в Бургаска област са ограничени, защото повечето реки са къси и се вливат директно в Черно море. С по-голямо стопанско и битово значение са водите на реките Луда Камчия и Ахелой, на които са построени съответно язовирите , ”Камчия” и “Ахелой”. Техните води се използват за напояване и за битови нужди. В региона са изградени и редица други п-малки язовири с цел регулирането на оттока на маловодните реки и осигуряването на населението и стопанството с вода. Такива са язовирите „Мандра”, ”Ясна поляна” , както и над 30 микроязори.

От по-съществено значение е язовир Ясна поляна, който е много важен източник на вода за Южното Черноморие и част от селата в Странджа.Без този язовир градчета като Приморско, Царево, Ахтопол и Китен, които са важни туристически центрова, ще останат реално без вода. Язовирът намира край село Ясна поляна. Изграден е по поречието на река Дяволска. Има водохващане и от река Зелениковска.
Чрез стоманен водопровод водата се довежда от язовира гравитачно до 2-стъпална пречиствателна станция с проектен капацитет 2500 л/сек. Пречистената вода се изпомпва в изравнителен водоем и от разпределителна шахта се разделя на 2 водопровода: северен магистрален – за нуждите на потребителите до Бургас и Созопол, и южен – за потребителите до Синеморец. Чрез помпена станция от Ново Паничарево се препраща вода за селата Крушевец и Зидарово.

В същото време голяма част от селата в Странджа се захранват от собствени водоизточници и каптажи. Планината е много бедна на водни ресурси и често се налага сондите да се бият по 50-60 метра преди да се стигне до водата. По последни данни се планира по европейска програма да бъдат направени 17 нови чешми по пътеките и пътищата в Странджа. В проектът участват няколко общини. По този начин ще се усвои допълнителен ресурс от сушавата планина. В същото време реки по техните долни течения като Ропотамо, Велека и Резовска се използват като туристически дестинации, а не за напояване, въпреки, че те предлагат достатъчен капацитет на вода, особено през пролетния сезон.

Водните ресурси на региона са представени още и допълнени и от крайбрежните езера Бургаско, Атанасовско, Поморийско, които се използват за риболов, добив на морска сол и за промишлени цели. на този етап не са правени опити, нито пък е прилагана техният ресурс да бъде каптиран и реализиран за питейни нужди.

На територията на региона има и множество минерални извори. В по-голямата си част те се използват за балнеолечение. С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево, както и в водата в Поморие. Те са познати още от времената на Римската империя, като специално водата край Ветрен е използвана много активно за лечение на костни и ставни заболявания.

Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и друг тип логистика. Тя обаче не може да бъде използвата за питейни нужди, освен ако не бъдат закупени скъпи технологии от Саудитска Арабия, което на този етап е в сферата на фантастиката.

Така основният източник за питейна вода остава язовир Камчия. Населените места са силно зависими от този обект, който е и от национално значение. Това поставя и въпросът за алтернативно водоснабдяване, който обаче не е бил дискутиран сериозно, нито от местите, нито от централните институции.