Загубата на брат ми ни съсипа. Аз изгубих своя герой. Снаха ми загуби любовта на живота си. Децата му загубиха най-добрия баща. Той беше Супермен за всички нас. Можеше всичко, знаеше всичко, беше добър и прекрасен. Не знам дали ще се науча да продължа без батко. Това е жесток урок, сподели певицата Тони Димитрова пред Мондьо в предаването „Неделята на нова“ по Нова тв.
Едва ли времето ще ме излекува. Категорично невярно е, че няма незаменими хора. Има такива, каза Димитрова.
Поплаквам си, събираме се понякога със снахата. Като се гледам в огледалото, много приличам на него. Така знам, че батко е с мен, нося частица от него, сподели тя.
От страх животът може да спре, светът може да спре, а ние не правим нищо, с което да го победим. Понякога и мен ме обзема страх и му се отдавам. Не мога да го победя на секундата, каза още певицата.
Тя призна, че изпаднала в депресия и е получавала паник атаки заради вируса.
Крещях и вих като вълчица с колкото глас имах, когато разбрах, че е починал. Чувам гласа му в себе си. За миг дори не мога да приема това, че той си отиде, каза певицата.
Няколко пъти съм се отчайвала и той ми е казвал, че никога не е късно човек да започне отначало. Беше ми казал, че приятел може да ме предаде, а брат никога, каза още тя.
Първият ден е имал телефон в болницата, но после са му го взели. Пратих му съобщение и ме е страх да видя дори дали го е видял.
Нищо няма да му кажа, ако го видя, той ще го усети. Само бих го прегърнала, няма да го пусна, никога не бих, каза Димитрова.
