Около 20 години труд, за да станеш милионер в лева зад граница, но всички средства да бъдат вложени в къща. Следва окончателно сбогуване с родния край.
Планът, следван от все повече родопчани, които се откъсват от селата и решават да се установят със семействата си в чужбина.
„До първите три години е проблемът. Тогава все казват „Трудно е, тежко е, не е работа“, а след това обратното. Започва отчуждението и „Тук не е работа“, разказва за „Родопи voice“ кмет на едно от средно големите села в региона. „Идвам си и какво да правя. Все едно животът е спрял. Само възрастни хора, няма никой“, споделя пък гастарбайтер в Германия. Визира родното си място.
Около 500 000 евро струва зад граница къща средна хубост, апартаментите са по 200-230 хиляди. При редовна работа, едно голямо жилище може да се купи за около 20 години. Тогава вече корените с родния край прекъсват, отбелязват тенденциите кметове на населени места.
700 души живеят в село Глухар. По документи са близо 3000. 270 души от там са в чужбина, казва кметът Еркан Юсеин пред наш екип.
„Сега уж животът е по-добре отпреди 30 години. Но хората ги няма. Обезлюдяването е най-големият проблем, защото и хората са най-голямото богатство. Преди работеха зад граница, идваха си, пак заминаваха.
Купуват имоти в града, стягат къщите на село. Но все повече избират да си приберат семействата и да се установят завинаги в чужбина. Прогнозирам, че до 10 години всички тези апартаменти, които купуват гурбетчиите в града, ще бъдат продадени и те повече няма да се върнат“, посочва кметът.
„През лятото си идват младите от Западна Европа, децата им все по-трудно говорят. Знаят си я френски, я немски“, потвърждава друг родопски кмет, на населено място в другия край на планината.
Цели квартали има от години в испански градове, съставени от гурбетчии от смолянските села.