Партия „Възраждане“ се кани да внесе трети вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков, този път на тема „финансов провал“. За да го направят официално, им трябват 48 депутатски подписа, а към момента са събрали… почти. Единствената сигурна подкрепа идва от партия „Величие“ – да, те съществуват – които обаче настояват за съвсем друг вот, посветен на боклуци, отпадъци и теми, които звучат повече като репортаж на някоя телевизия, отколкото като държавна политика.
Междувременно, МЕЧ (партия или оръжие, още не е ясно) не отговаря на обаждания, а групата на Доган е категорична – подписи няма да дадат, но ще гласуват „в зала“. Иначе казано: ще дойдат на купона, но няма да участват в подготовката, защото така е по-лесно.
Така значи – „Възраждане“ пише 10 страници мотиви. Темата е „финансов провал“, което звучи сериозно, но като се има предвид, че го казва партия, която брои ковид в 5G мегахерци – изведнъж драмата звучи повече като YouTube документалка с тъмни субтитри и драматична музика.
Цончо Ганев е бесен, че никой не иска да им даде подпис. И с право – защото да внасяш вот на недоверие без да си сигурен в гласовете е все едно да пуснеш вода в тоалетната и да се молиш да има и вода. Поне имат „Величие“, което в случая е най-смешното изречение, което някога ще чуеш. „Имаме величие“ – браво. Само липсва един дракон и щяхме да сме в Dungeons & Dragostin.
МЕЧ – не са дошли, не са се обадили, сигурно са в тиймбилдинг или излет на тема „Как да изглеждаме заинтересовани без да правим нищо“. Бонус точки за мистериозността. Никой не знае кои са, но май са повече концепция, отколкото партия.
А Ахмед Доган и компания? Класика. Не дават подписи, но обещават да гласуват „в зала“, което е като да кажеш „ще дойда на партито, ама няма да нося подарък“. Типично Доганско – участие без участие, влияние без усилие.
„Величие“ пък искат вот за боклуци и сметища. Честно казано, за първи път някой в НС иска да говори за истинските боклуци, макар че ги бърка с географските. От „Възраждане“ пък им обясняват, че сметищата не са структуроопределящи. Абе я погледнете парламента отвътре и пак кажете, че сметищата не са важна тема.
Финалът? Ще се внесе какъвто вот събере най-много подписи. Тоест – няма кауза, няма принципи, има подписка. Временна коалиция между хора, които дори не могат да се разберат дали гори бюджетът, или кофата за боклук.
Заключение:
Българският парламент отново работи на принципа „кой къде свари“. Политическите сили се държат като група тинейджъри пред кварталното магазинче – всички искат нещо, никой не иска да плаща. Вотът на недоверие се превръща от институционален инструмент в пиеса, където главните действащи лица не знаят дали са драматични герои или просто статисти в нещо, което ще бъде забравено до петък.
С две думи: чакаме, гледаме, и тайно си мислим, че истинските сметища май не са само по общинските карти.
