В петък, 9 май 2025 г., лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви в парламента, че е попитал лично Делян Пеевски дали има канал за контрабандни цигари, на което Пеевски отговорил отрицателно, и Борисов му повярвал. Това изказване идва на фона на скандал, свързан с предполагаема контрабанда на цигари за близо 8 млн. лв., при който полицаи са били принуждавани да не задържат незаконната стока. (!)
Случаят повдига въпроси относно прозрачността и отговорността в управлението, особено когато водещи политически фигури се позовават на лични уверения вместо на обективни разследвания. Борисов, който е бил премиер и е участвал в борбата с контрабандата, сега се доверява на думите на Пеевски, без да представи конкретни доказателства.
Междувременно, ГЕРБ и “ДПС-Ново начало” блокират исканията за изслушване на полицаите в парламента, което допълнително засилва съмненията относно прозрачността на процеса. Арестът на бившия шеф на пловдивската митница Мирослав Беляшки и връзките с други фигури, замесени в контрабандни схеми, подчертават необходимостта от задълбочено разследване и отчетност. (!)
В демократично общество, доверието в институциите се гради върху прозрачност, отчетност и върховенство на закона, а не върху лични уверения между политически лидери.
И така, нещата в българската политика продължават да се движат в обичайния стил: „аз го питах, той каза ‘не’, и аз му повярвах“. Ако това е новият стандарт за разследване на престъпления, предлагам да закрием прокуратурата и просто да си организираме игра на „Да или Не“ с натискане на копчета.
Бойко Борисов в ролята на Шерлок Холмс, който решава сложни казуси с въпроса: „Абе, вярно ли е, че не си престъпник?“ — и voilà, мистерията е решена! За да е пълен циркът, хората, които искат разследване, биват игнорирани, а тези, за които има съмнения, получават доверие на юнашка дума.
Ако някой още се чуди защо доверието в институциите е с рейтинг по-нисък от този на сапунен сериал с 12-ти сезон, ето ти го тук: политиката ни е върхът на комедията, но не от смешните, а от тъжните. България — мястото, където доказателствата са по-малко важни от личното усещане на бившия премиер.
Следващият път, като те хване полицията с нелегален товар, просто кажи: „Питайте ме. Аз ще кажа, че не съм виновен. И вярвайте ми.“ Очевидно работи.
