Предстоят съкращения в голям завод край Стара Загора

В годината, в която google твърди, че е създала квантов компютър, a роботите започнаха да се самообучават как да се справят сами в средата, която ги заобикаля, българското правителство изглежда сякаш не забелязва, че светът се променя, със или без политики за борба срещу промяната в климата. А в областта, в която то има решаващо влияние – енергетиката, ситуацията може да бъде описана само с една дума – застой. Така че “Зеленият пакт”, който Европейската комисия предлага, за България ще е като удар с мокър парцал.

Правителството на практика не говори за огромния завой на Европейския съюз, премиерът Бойко Борисов споменава, че въглищните централи са обречени, но само като допълнителен аргумент за строителството на АЕЦ “Белене”. Липсата на дискусия вероятно ще доведе до шок много хора, които тепърва ще започнат да осъзнават всеобхватна промяна не само на икономиката, но и на начина на живот на европейците, която се предлага от Брюксел. Може би не всички идеи ще минат – все пак те трябва да бъдат подкрепени от мнозинството страни членки, други няма да се осъществят така както се очаква сега, а трети ще бъдат забравени, но дори и само 50% от тях да влязат в сила, България я очаква голяма промяна.

Къде България ще трябва да направи най-големи завои

Новият “Зелен курс” ще принуди България да вземе няколко резки завоя. Първо София ще трябва да се захване с реални мерки за намаляване на емисиите си от парникови газове – нещо, което досега можеше да си позволи да не прави. Второ, трансформацията в енергетиката ще трябва да започне, тъй като цената за забавянето вече е много висока. И трето, под заплаха няма да са само въглищните мини, а и много други сектори.

Най-значителната промяна ще настъпи в енергетиката, където въглищните централи са заплашени от затваряне далеч преди сега очакваните срокове. Ако се приеме целта за намаляване на парниковите емисии към 2030 г. с 50%, ЕС ще промени законодателството си, така че цената на правата за емисии да скочи. В сегашните модели, за да се достигне до 40% намаление на емисиите от CO2, беше предвидена цена от 28 евро за всеки тон изпуснат въглероден диоксид (вече почти достигната). За да се постигне новата цел, очакваните цени на правата ще достигнат 40 евро, твърди анализ на брюкселския тинк-танк “Брюгел”. Това означава, че само след пет години емисиите ще струват по-скъпо на въглищните централи, отколкото всичките други техни разходи. На практика ТЕЦ-овете ще излизат по-евтино, ако не работят.

Към това трябва да се добави фактът, че към 2029 г. ще бъдат приети нови, по-строги технически изисквания към големите горивни инсталации. Т.е., ако те не спрат да работят заради цената на въглеродните квоти, ТЕЦ-овете ще затворят заради екологични изисквания. За разлика от сега, когато те се ползват от изключения от правилата, през 2029 г. тази опция вече няма да е валидна, тъй като въглищните централи не изпълняват изискванията, които бяха приети през 2017 и са в сила от 2021 г.

Така че на политически изказвания в стил “има въглища за 60 години напред” не трябва да се гледа много сериозно.

Заради този натиск правителството, иска или не, ще трябва да отвори вратите за повече възобновяема енергия. Целта на България е към 2030 г. да постигне 27% зелена енергия в крайното си енергийно потребление (т.е. не само в електроенергията, но в горивата и отоплението). Сега този дял е 18%, т.е, трябва да се постигне почти 50-процентно увеличение на възобновяемата енергия. Правителството обаче планира да направи това не с модерни технологии, а с горене на дърва и отпадъци. Националният интегриран план в областта на енергетиката и климата предвижда производството на възобновяема енергия да нарасне до 2030 г. с 11%, като делът й спадне от сегашните 18% на 17%. За сметка на това потреблението в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане трябва да скочи с 25%.

Друга голяма промяна ще настъпи заради желанието на Брюксел да “уеднакви” облагането на всички горива. Например сега домакинствата не плащат за емисии на CO2 от използването на природен газ. Тази мярка обаче ще бъде обсъждана съвсем скоро – през юни 2021 г., както и повишаването на акцизите за горивата, като в тях се вкара CO2 компонента. Целта е потребителите да нямат мотив да използват отопление или транспорт, които не плащат за изпусканите от тях емисии въглероден диоксид, и по този начин са по-евтини от безвъглеродни алтернативи. Ако промените в директивата за енергийното облагане бъдат одобрени, това неизбежно ще доведе до поскъпване на горивата и природния газ за крайните потребители. Към уеднаквяването спадат и мерките за разширяване на обхвата на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ), например към морския транспорт и авиацията.

Натискът за промяна на горивната база – без въглища или дори природен газ, ще промени и целия инвестиционен процес в енергетиката. Държавата просто няма да има пари за толкова мащабни инвестиции, а ЕС няма да отпусне необходимите милиарди, така че енергийният сектор ще трябва да се отвори за частни капитали. А те могат да дойдат само ако има свободен пазар и те могат да очакват разумна възвращаемост. Което вещае нови трусове на българския енергиен пазар, който беше закърпен криво-ляво през 2015 г.

Извън енергетиката и горивата промяна ще дойде и от европейските фондове, които според ЕК трябва да позеленеят. В момента 20% от тях трябва да се използват за климатични мерки, но реално под тази шапка спада какво ли не – от изграждането на метрото, до подкрепата за доходите на младите фермери. Сега ЕК настоява в бъдещия седемгодишен бюджет на ЕС (2021 – 2027 г.) този процент да скочи на 25% и да има реален контрол за изразходването на парите. Един от примерите, които дават от ЕК, са именно младите фермери – подкрепата за тях може да се счита за климатично съобразна само ако те се ангажират с практики, които намалят техния въглероден отпечатък или пък водят щадящо земеделие, без да използват пестициди).

Ефектът за България е, че огромна част от публичните инвестиции ще трябва да станат климатично обвързани. Към 2015 г. над 80% от тях бяха финансирани от европейските фондове, така че от 2021 г. от всеки лев държавна или общинска инвестиция поне 20 стотинки трябва да отиват за мерки свързани с климата. Отделно финансовите институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) няма да кредитират проекти, които имат сериозен въглероден отпечатък. Например, ако българо-гръцката газова връзка се беше забавила с още две години, нямаше да получи финансиране от ЕИБ.

ЕК ще предложи и законодателство, според което тя ще има права да извършва преглед дали националните бюджетни политики следват общите европейски цели. Дали това ще е ефективна мярка все още е отворен въпрос – дори и сега Брюксел не може напълно да контролира бюджетните дефицити на страните членки, въпреки че има силни правомощия, но е показателно за посоката на мислене.

Ако европейската политика в областта на климата наистина бъде въведена в пълния й вид, не само въгледобивът ще трябва да се счита за заплашен. Например източници от Европейската комисия коментират, че очакваното през юни 2021 г. преразглеждане на стандартите за емисии от автомобилите ще цели “някъде през следващото десетилетие те да станат беземисионни”. Ако това се случи, бизнесът на петролните рафинерии също ще тръгне по наклонената плоскост.

Завой ще има и при инвестициите в инфраструктурата. Дори и България да успее да се пребори за по-ниско облагане на полетите на големи дистанции (виж по-надолу), ЕК ще предложи и вероятно ще срещне подкрепа от мнозинството страни членки за облагане на полетите на къси разстояния. Целта на Брюксел е да свали хората от самолетите и да ги качи на влаковете. Което в идеалния вариант за България би означавало необходимостта от масирани инвестиции в жп инфраструктура.

Ефектите ще се разпрострат в много повече сфери, например земеделието се очаква да заработи без пестициди, като ЕК дори намеква, че е готова да преразгледа становището си за използването на “иновативни геномни техники”, което със сигурност ще предизвика истерия не само в България. За страната обаче ще има и една психологическа промяна.

Досега България се възползваше от факта, че от 1990 г. досега емисиите на парникови газове са спаднали с над 40% (осново заради срива на тежката индустрия след 1990 г.) и се ползваше с много облекчения. Например страната няма изискване да постига намаляване на емисиите си от отраслите, които не са обхванати от системата за търговия с емисии. Това обаче може да се промени, ако ЕС си постави за цел към 2030 г. да свие изпускането на парникови газове с 50%.

За какво може да се бори България

Въпреки че в София българските политици често заемат едва ли не крайни позиции и заплашват да блокират едно или друго законодателство, в Брюксел нещата не изглеждат точно така. Първо, защото страната е силно зависима от европейските фондове и, второ, защото често е безсмислено да се опитваш да спреш прилива. Например, след като България дълго време беше в лагера на противниците на европейската политика за климатична неутралност, през лятото Бойко Борисов смени курса и застана зад мнозинството страни членки. Което беше и разумна позиция, тъй като глухата отбрана, в която често застават например Полша и Унгария, рядко носи ползи.

Когато става дума за климатични политики, в България най-често се говори за разходи – основно заради бума от инсталиране на фотоволтаични централи през 2012 г., завоят ще има и положителни ефекти. “Зеленият курс” на ЕК може да отпуши инвестиции за чистота на въздуха или земеделската продукция. Брюксел особено набляга на тях, тъй като те трябва да убедят например скептичните поляци или българи, за които въздухът сега е по-важен от климата след осемдесет години, че цялата инициатива си заслужава. Ако оставим настрана разходите (които никак няма да са малки), инвестицията във въздуха е печеливша за всички – гражданите спасяват белите си дробове, инфраструктурата се модернизира, а държавата ще намери нови начини за любимите й централизирани инвестиции. Същото важи и за отпадъците, които ще трябва да се рециклират повече и по-малко да се горят.

София в следващите няколко месеца обаче ще има натоварена програма да извоюва отстъпки в много области, за което бързо трябва да започне да се работи. Колкото по-бързо Европейската комисия усети, че има сериозна съпротива на някои нейни идеи, толкова по-лесно тя би ги модифицирала.

Един такъв пример е предстоящото предложение за облагане на керосина, който се използва в авиопревозите, или пък за включването им в СТЕ. Подобна мярка ще удари диспропорционално страните от периферията на ЕС, тъй като поскъпналите полети от София до Брюксел няма как да бъдат компенсирани с пътуване с влак. В случая е интересно, че България заедно с още осем страни подкрепи идеите за облагане на керосина вероятно от съображения за повече приходи в бюджета. Сега обаче може да модифицира тази си позиция: като одобрява облагането, но иска то да стане диференцирано. Там, където полетите нямат алтернатива (за България на практика всички без вътрешните), да има по-ниски данъци.

Подобна е и ситуацията с очакваните предложения за облагането на природния газ. Тъй като все пак България няма опасност за започне да изнася парно, София може да опита да извоюва временно безплатни емисионни квоти за топлофикациите на газ или градския транспорт на метан, както и да се бори за отлагане на момента, в който и домакинствата ще трябва да плащат за правото си да изпускат въглероден диоксид.

Тези цели обаче трябва бързо да бъдат формулирани. Сега единственото послание от България е, че не иска ЕС да слага спирачка на ядрената енергия. Дори това да е смислена политика, АЕЦ “Белене” (или друга алтернатива) ще се появи най-рано след десет години, т.е. много след далеч по-спешните мерки, които трябва да се вземат сега.

Ако правителството не започне да говори по-ясно за това, че България няма как да спре зелената вълна на Европа и че тя освен тежести носи и ползи, вероятно скоро ще се повтори ситуацията с АЕЦ “Козлодуй”. През 2004 г. София извоюва нелоша сделка – ЕС даде пари за затварянето на малките блокове на ядрената централа, което иначе трябваше да бъде платено от данъкоплатците. Въпреки че жертвата бяха четири години по-малко работа на блоковете, това беше възприето като диктат на Брюксел, което после доведе до поредица скъпи и погрешни решения в енергетиката. В момента има същия риск – България отново да застане в позата на жертва и да откаже да се възползва от възможностите, които се отварят пред нея.