Българското пчеларство се намира в сериозна криза през последните години. Не са една или две причините, довели за състоянието на сектора, но според пчеларите той е достигнал своето дъно и има крещяща нужда от подпомагане – не само финансово, но и като цялостна държавна политика и защита, каквато по думите на пчеларите през последните години липсва. Сектор Пчеларство обаче се нуждае и от нещо още по-важно – да осъзнае нуждата от обединение на всички пчелари.
Ниските изкупни цени на меда са основно предизвикателство пред сектор „Пчеларство”. Това заяви инж. Михаил Михайлов, председател на Обединения български пчеларски съюз. Цените в момента са между 3 – 3,20 лв./кг на едро. Инж Михайлов цитира Румен Милев, председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на мед, според когото главната причина за това българският мед да достигне дъното с тези цени на едро, е вносът на украински мед. В тази връзка Михайлов изнесе данни за цени на меда на едро на съседни до България държави, от които става ясно, че именно у нас цените са най-ниски – в Румъния медът се изкупува за 9,48 лв./кг, Гърция – 10,33 лв., в Турция – 12,54 лв.кг. При нас цените са най-ниски, посочи Михайлов.
В същото време прави впечатление, че цените на дребно на меда са три пъти по-високи – монофлорният пчелен мед струва 12-15 лв./кг. Мановият мед гони 18-20 лв./кг. Обикновеният билков мед е между 10 и 12 лв./кг. Това са нива, които определят себестойността на продукцията, коментира инж. Михайлов. При ниските изкупни цени обаче стоката залежава до такава степен, че пчеларите не могат да реинвестират за бъдещо производство.
Допълнителни притеснения за спад в цените, пчеларите имат и заради търговското споразумение между ЕС и страните от Южна Америка Меркосур за международен безмитен внос на 45 млн. тона мед в ЕС. Това означава, че на пазара в България ще навлязат допълнителни количества, което ще доведе до ново понижение на изкупните цени.
Искане за финансова подкрепа за сектор Пчеларство
Необходимо е директно подпомагане на пчеларите, посочи инж. Михайлов. Пчеларите нямат право да бъдат включени за директно подпомагане по I стълб на Общата селскостопанска политика. Ето защо те искат подпомагане от Държавата чрез Министерството на земеделието, храните и горите. В тази връзка е внесено искане в Министерството и се очаква отговор за това какви са възможностите.
Опрашването като зелена практика в ОСП
Според инж. Илия Цонев предложението, отправено за държавно подпомагане на сектор Пчеларство няма законово основание, тъй като част от ЕС държавата няма право на подобно едностранно подпомагане на даден отрасъл. Това се смята за държавна помощ и не се толерира. Дори МЗХГ да има желание, няма законово основание да го направи. Нашата борба трябва да бъде на ниво Европейски съюз чрез Земеделското ни министерство. Според Цонев трябва да се търси решение в заплащане на опрашителната дейност като част от новата зелена политика на ОСП. Опрашването да се заплаща като екологична практика, предвид на важността на пчелите за развитието на селскостопанския сектор, предлага инж. Цонев.
Отравяне на пчелите заради земеделска дейност
Проблемът с отравянето на пчелите е изключително тежко изпитание за сектора през последните години. Ежегодно загиват стотици хиляди пчелни семейства на места, където се третират земеделски култури с пестициди. Като пример пчеларят Методи Михайлов посочи масово натравяне на пчели през пролетта край Долна Митрополия, Плевенска обл.
“Ние не можем да се справим с този проблем. Например сега в Плевен една много голяма фирма съди БАБХ, вместо да бъде обратно – БАБХ да съди голямата фирма за това, че не прилага нормативната уредба за опазване на пчелите”, посочи от своя страна инж. Михаил Михайлов.
Прилагането на Наредба 13 с изискванията на нормативната уредба от страна на арендатори и ползватели на земеделски земи ще бъде гаранция за намаляване на загубите от отравянията на пчелите. Наредбата е добра, но не се изпълняват задълженията, вменени в нея на всички участници във веригата. Нужно е завишаване на санкциите и подобряване на контрола от страна на отговорните институции, посочи инж. Михайлов.
В момента се правят промени в Наредба 13 от работна група. Въпреки това Михаил Михайлов признава, че промяната е трудна, защото са засегнати много интереси.
Отлив от пчеларския сектор
Много пчелари се отказват от дейността си и разпродават своите пчелини – кошери и пчелни семейства, защото не виждат друг изход. Други, които произведат по-големи количества мед, виждат сериозни проблеми при реализацията му. Сред причините, които отказват пчеларите са и масови натравяния на пчелите в следствие на земеделската дейност. Професионални пчелари се отказват, защото нямат перспектива, няма бъдеще – това са хора със стаж, знания и дългогодишен опит. Хиляди пчелни семейства се продават в момента. Няма и интерес от страна на младите хора към бизнеса. В пчеларството навлизат все повече търговци за сметка на производителите, коментира пчеларят Методи Михайлов.
От години не се провеждат профилактични прегледи на пчелните семейства
Според пчеларите има сериозни проблеми със здравословното състояние на пчелните семейства поради липсата на адекватен контрол от страна на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).
“От години не се провеждат профилактични прегледи на пчелните семейства. Получава се така, че Държавата субсидира тази дейност, но на практика тя не се прави. От БАБХ неглежират проблема, посочи инж. Михаил Михайлов. Има частно практикуващи лекари, с които сключваме договори. В същото време Държавата отпуска ежегодно 2 млн. лв. на лекарите. Къде отиват тези пари?, питат пчеларите. Излиза, че Държавата субсидира тази дейност, която по закон съществува, но на практика я няма. Знаете как се попълват ветеринарно-медицинските дневници, как се подписват и подпечатват”, посочи Михайлов. Поради липсата на пчелари – проверители, чиито статут е бил отменен с промени в Закона за ветеринарно-медицинската дейност, на практика такива прегледи на се правят.
Българският мед е компрометиран на международния пазар
Българският мед е качествен. България, Черна гора, Сърбия и Унгария са природна аномалия – като релеф, географско положение и полезни изкопаеми. Имаме над 4800 билки. Затова сме били водеща пчеларска държава в миналото. И сега произвеждаме качествен мед от висок клас, каза Симеон Тодоров, председател на Клуба на пчеларите #1. Според него в момента българският пчелен мед е компрометиран на международния пазар. В България са на власт търговците. Купуват мед отвън и го изнасят като български. Европа спря да купува нашия мед, защото той не е български, а е китайски, украински – само името му е българско, заяви пчеларят.
Качественият български мед няма свой бранд, който да го представя
България изнася 8 до 10 хил. тона мед годишно, основно към Германския пазар. Медът ни е качествен. Има търсене, но няма българска марка мед, посочи инж. Михайлов. Преди години е бил изработен бранд за регистрация на българска марка мед. Заради междуличностни неразбирателства обаче идеята не се осъществява, въпреки подкрепата от страна на Германския технически център. Медът ни е неразпознаваем за пазара навън. Трябва да се афишираме и тогава можем да претендираме за по-висока цена, посочи председателят на Обединения български пчеларски съюз.
Кауза пердута ли е обединението на пчеларите
Обединението на пчеларските организации отново е на дневен ред, каза инж. Михаил Михайлов. Пчеларският бранш е разединен заради междуличностни отношения. Има 17 или 18 организации, които представляват интересите на пчеларите – всяка от тях легитимна и в същото време в нарушение на Закона за пчеларството, според който пчеларите трябва да се представляват от един Национален браншови пчеларски съюз, който на практика е само на книга.
Отговорен за дейността на сектора е министърът. По закон министърът трябва да работи с един национален браншови пчеларски съюз, независимо как се казва той. На практики работи със 17 национално представени организации, което в нарушение на Закона.
“Нито един министър до сега, от промяната на Закона за пчеларството през 2003 г., не е поискал да се изпълни заложеното в Закона”, каза Михайлов.
“Проблемът е, че се създават организации, които на практика са неработещи. Но как може едно Министерство да приема 17 неработещи организации, за легитимни”, попита Симеон Тодоров.
Науката и пчеларството – пропуснати възможности
Освен единно организационно ръководство, пчеларският сектор няма и научно ръководство. Няма център, който да даде насока на научните изследвания в сектора. В момента има три центъра в Стара Загора, Пловдив и София, но на практика всеки от тях работи по отделни теми. На неправителствените организации на пчеларите не е предоставена възможност в три периода от по три години на Националната програма по пчеларство да кандидатстват по научни теми за пчеларството. Очаква се едва в новия програмен период на Програмата от 2020 до 2022 г. това да стане възможно. Факт е обаче, че целеви средства, гласувани за пчеларска наука, бяха преразпределени по други дейности, посочи инж. Михаил Михайлов.
Предколедно пчеларско изложение под купола на Ларгото
От 15 до 20 декември 2019 г. в град София ще се проведе „Софийски фестивал на меда – зима 2019 г.” – изложба – базар на пчелен мед и други пчелни продукти под купола на „Ларгото”.
Автор: София Белчева, © 2019 Агро Клуб – Agroclub.bg
