В Казармата чувството беше, че си част от Държавата, част от нещо голямо! Там беше тежко,но не чак толкова а и навсякъде беше различно!
Всяка сряда риба, а всеки петък печено пиле. Чорба задължително. За десерт – компот или пресен плод. За цялата служба не видях нито един разболял се. Помня, че всичко изяждахме и все бяхме гладни. Никога не отказваш храна. На някои може да им се стори странно, но аз пазя хубави спомени.
………………………………………………..
Служих 86-88 година…храна имаше много даже не ни даваха да изхвърляме излишната трябваше да я ядем…служих в Ямбол…офицери и войници ядяха една храна…само масите бяха различни,на офицерите с покривки а нашите с гол плот.
…………………………………………………
Банкя под.52-050 (мисля така беше) Бях артелчик.Разкладката беше много добра.Проблема беше в готвачите че не можеха да готвят добре.Във офицерската столова разкладката беше същата но готвеха волнонаемни готвачки на щат и всичко беше направено както трябва.Да не говорим когато имаха учение,и спяха при нас от ВВС-то,те пък имаха разкладка 3 пъти по голяма от обикновената.Със сигурност е имало и места където е било много зле,не го отричам,но при нас беше добре.
*Из коментари от мрежата
Снимка:БФ-група,“Спомени от родната казарма“
