Сподели новината.

Защо на един управник да му пука за живота и здравето на хора, които не познава? За хора, които не го познават и няма да разберат мотивите, които движат действията му? Той не е здравен работник, няма фондация или собствена болница. Защо да влиза в конфликти и опасни съдебни битки, за да защити общинска поликлиника и защо да вади от джоба си пари, за да обзавежда със съвременна техника и апаратура забравен от държавата и стар Център за психично здраве? Как така един общински съветник е в Местния парламент, защото иска да дава, а не да получава.

Възможните отговори, според коментарите в социалната мрежа са три:KB

А) Тъп ли си, луд ли си?

Б) Наивнико, осъзнай се! Няма ненаказано добро;

В) Има лични интереси, много ясно.

Има и отговор „Г“, хора. Най-естественият отговор, скрит във функцията на всяка власт. Отговорът поставен на видно място в българската история, заложен в Христовите стандарти, които цивилизованият свят следва. И той е да направиш добро, заради отговорност и дълг.

Този човек съществува и живее много добре в родния си град Бургас. С чиста съвест и здрав сън, вероятно. Предприемач в IT сферата, работещ с 63 страни по света, независим от местни власти и „силните на деня“. Почти винаги като го видя е усмихнат.

Той посвещава времето си, средствата си, знания и уменията си през последните осем години за да е полезен на бургазлии. Иска да дава своя дан за своята общност. Не се щади, но пък има енергия. Щедро раздава ресурси, не се страхува да защитава интересите на съгражданите си. Твърди, че е въпрос на ценности и принципи. Не се приема за политик, и въпреки това вярва, че политиката е сред най-хуманните дейности, че е висша форма на филантропия.

Сигурно от написаното по-горе ви става неприятно. Ето защо, отговор „Г“, вероятно е най-смешният. Думите, в него са толкова употребени. Звучат архаично и претенциозно. Самият общински съветник, за който пиша също ще се почувства неудобно.

Защото твърди, че думите са празна работа, ако няма дела. Така е, но думите имат тежест. Те са важни.

Чърчил е казал, че всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени със свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.

Обаче едно е да цитираш британски държавник, друго е да облечеш думите в действия и да ги споделиш. Практиката показва, че лъжеца, по-често се съмнява в истинността на другите. Непочтеният не вярва в чуждата почтеност. Така, че ако искаме промяна, трябва да променим себе си, защото това, което говорим, определя нашето битие.

Константин Бачийски е неразпознаваем за мнозина. Някакъв общински съветник от Бургас, който преди дни обяви, че бургазлии трябва да решат за каква апаратура и техника в града трябва да отиде последния транш от заплатите му за 8 години в Общинския съвет. Нещо което прави вече осем години от както е станал общински съветник.

darenie bachiyski

Той не ги получава, защото упорито твърди, че не е честно, когато си избран от гражданите да получаваш заплата за доверието им от самите тях. За него гласуваното доверие е привилегия и дълг да им служи.

Аз лично не познавам друг политик, който да държи да е във властта само за да дава. При това без показност. А би трябвало, защото е добър пример. Но всеки, който влезе в страницата на Общински съвет – Бургас, може да види това, което той е свършил за тези осем години. Ако го направи и после се опита да потърси друг такъв български общински съветник, доста ще се смути.

Та, както и да е. Бачийски реши съвсем неутрално да направи допитване и създаде страница „Повече здраве за Бургас“ и… О, шок! Вълна от презрение и подигравки последва.

Едни бургазлии гласуват, други се присмиват. Познайте, чии думи по-лесно попиват?

Чудя, защо след като всички искаме да вярваме в добрите хора, добрите дела, добрият край, отказваме да приемем, че има хора, които правят нещо, без да очакват нищо.

Според Божиите стандарти е по-благословено да даваш, отколкото да получаваш, а който иска да е водач, трябва да бъде служител.

Говорим го, а ни е крайно неприятно да го виждаме в другите. Все едно ни изобличават в бездействие.

Константин Бачийски е алтруист, бизнесмен и общински съветник. Прави, каквото е нужно, защото има принципи, висок морал и използва за целта всички свои възможности. Пак думи, които дразнят окото.

Обаче, ако наистина искаме промяна и вярваме в доброто, все от време на време трябва да го разпознаваме и да го оставим да извърши своите промени в нагласите ни, преди да го уцелим с един камък с посвещение „ти, луд ли си?“.

Дияна Бедросян – Дарик

https://darikradio.bg/politikata-e-sred-nai-humannite-profesii-ti-lud-li-si.html#parent=radio