В среща с премиера акад. Николай Денков, представители на „Лукойл Нефтохим Бургас“ заявиха, че компанията ще изпълни ангажиментите си за преминаване към преработка на неруски петрол. Обсъдени бяха и разумните срокове за приключване на този преход преди изтичането на дерогацията, разрешена от Европейската комисия до края на 2024 година, съобщи Правителствената информационна служба.

Срещата се проведе на фона на предложението за предсрочно прекратяване на изключението от европейското петролно ембарго за Русия. Предложението бе внесено в парламента преди неговата лятна ваканция от народни представители от партиите „ГЕРБ-СДС“, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и Движението за права и свободи.

Министър-председателят постави и въпроса за редовното внасяне на авансовите данъци, които „Лукойл“ дължи на държавния бюджет. Освен стандартния 10% корпоративен данък, компанията е задължена да плаща и 33% временна солидарна вноска. Представителите на „Лукойл“ потвърдиха готовността си да изпълнят своите финансови задължения в съответствие с изискванията на закона.

Президентът на Република България Румен Радев проведе среща с ръководството на компанията „Лукойл“ днес в президентската институция. Срещата последва разговорите им с министър-председателя и представители на правителството в Министерския съвет, съобщиха от Пресслужбата на Президентството.

Президентът подчерта доброто сътрудничество и открития диалог между служебния кабинет и руската компания. Според Президeнтсвото „това сътрудничество доведе до трайно намаляване на цените на горивата в България до най-ниските нива в Европейския съюз.“ Освен това „Лукойл“ прехвърли своето седалище от Швейцария в България и започна да плаща данъци в страната.

Основните точки на днешната среща бяха свързани с възможностите на „Лукойл“ за алтернативни доставки на петрол, осигуряването на непрекъснатост в производствения процес и гаранциите за заетост след прекратяването на концесията на пристанище „Росенец“. Разговорите също така обхванаха предприетите от управляващите действия за предсрочно преустановяване на дерогацията за внос на руски суров петрол.

Президентът Радев подчерта важността на предвидимите цени и надеждни доставки за българските потребители и икономиката на страната като цяло. „Очакваме надеждни доставки и предвидими цени на горивата. Това е от съществено значение за стабилността и растежа на България,“ заяви държавният глава след срещата.

Лодката на рибаря Ванчо Василевски често засяда, когато той плава по Преспанското езеро, едно от най-старите езера в Европа и дом на повече от 2000 вида риби, птици, бозайници и растения, което е показателно колко вода губи езерото, пише „Ройтерс“.

„За последните два-три месеца водата е спаднала с 36 сантиметра, а през последните дни може би с още два-три сантиметра“, каза Василевски, който е около 60-годишен.

„Ще спадне повече. Няма дъжд, няма зима, няма сняг, няма реки. Само една река се влива в езерото… Това е бедствие, природно бедствие.“

Спадът продължава в продължение на десетилетия – водата в езерото Преспа, което се намира високо в планините и е на 5 милиона години, сега е с повече от 8 метра по-ниско от края на 70-те години на миналия век. В доклад от 2022 г. НАСА каза, че сателитните изображения показват, че езерото е загубило 7% от повърхността си и половината от обема си между 1984 и 2020 г.

С площ от около 260 квадратни километра, повече от два пъти по-голяма от Париж, повече от две трети от езерото принадлежи на Северна Македония, а останалата част на Гърция и Албания.

Програмата за развитие на ООН (ПРООН) предупреди, че някои видове диви животни в езерото са изложени на риск от изчезване поради унищожаването на техните местообитания чрез вредни земеделски практики, ерозия, нетретирани отпадъци и отпадъчни води.

Всяко понижаване на нивото на водата може да засегне Охридското езеро, много по-голямо езеро само на 10 км от Преспа и което черпи около една трета от водата си от Преспа.

Еколозите казаха, че липсата на дъжд, изпарението и прекомерната употреба на вода за напояване и от трите страни са основните причини за загубата на вода.

Драган Арсовски, биолог от базираната в Скопие неправителствена организация Македонско геоложко дружество, каза, че нивото на езерото се е покачвало и падало през вековете и природата е оцеляла. Но днес хората не успяват да се адаптират и да предприемат действия.

„Има някои неща, когато става въпрос за глобалното изменение на климата, които просто не можем да променим и трябва да се адаптираме към това, което предстои. Някои неща може би можем да променим, като ежедневните си навици“, каза той.

Използването на пестициди от производителите на плодове доведе до бърз растеж на биомаса, която застрашава ендемичните видове.

„Всички (пестициди) отиват в подпочвените води, в езерото, отиват навсякъде и са много опасни за Преспа“, каза Менде Пандевски, който бере реколтата от сливи близо до езерото.

Тръба с топла вода се спука в Плевен, разбита е част от главна улица в центъра на града. Инцидентът е станал около 11.30 часа на ул. „Димитър Константинов“.

Става въпрос за авария на тръба за топла вода на „Топлофикация“, съобщи главният инженер на Община Плевен инж. Владислав Иванов, който е сред първите пристигнали на мястото. Според разкази на очевидци, фонтанът от водата вследствие на спукването е бил с височина около 20 метра.

Няма информация за пострадали хора, нанесени са материални щети по паркирани в близост автомобили.

Ще бъде въведена промяна в организацията на движението в тази част на ул. „Димитър Константинов“. Мястото е оградено, охранява се от полиция.

Проверка на РИОСВ- Варна установи паркирани леки автомобили, кемпери и каравани върху дюни на морски плаж „Крапец – Север“, който които попада в границите на защитена зона.

Оказва се част от собствениците на автомобилите са били запознати със статута на територията и с режимите ѝ на опазване. Те са повторно предупредени за административно-наказателната отговорност, която носят съгласно Закона за биологичното разнообразие.

Информационни табели, указващи режимите на опазване на защитената зона и произтичащите от тях забрани обаче липсват. От РИОСВ-Варна информират, че предстои да бъдат изработени и поставени.

По време на проверката е обходен и морски плаж „Космос“, който също попада в границите на Защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна BG0000154 „Езеро Дуранкулак“.

Там не са установени нарушители, къмпингуващи върху дюните до плажната ивица. Причина за това обаче най-вероятно са поставените преди месец информационни табели, указващи защитения характер на местообитанието. Те са в добро състояние и ненарушена цялост, посочват от Регионалната екоинспекция.

В акцията инициирана от МОСВ На 12 септември взеха участие още областният управител на област Добрич Йорданка Костадинова, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“- Явор Димитиров, служители към РУ на МВР – Каварна и др. Водещи проверката бяха служители от сектор „Престъпления против околната среда“, отдел „Икономическа полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“.