След 8-часови дебати депутатите приеха на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Мустафа Карадайъ, Десислава Атанасова и група народни представители.

Народните представители гласуваха с 161 гласа „за“, 57 гласа „против“ и без „въздържали се“. По парламентарни групи: ГЕРБ/СДС гласуваха с 65 гласа „за“, ПП/ДБ – 62 гласа „за“ и ДПС – 34 гласа „за“. Против гласуваха „Възраждане“ с 32 гласа, БСП – 17 гласа „против“ и ИТН – 8 гласа против. Независимият народен представител Радостин Василев не участва в гласуването.

Така промените в Конституцията тръгват по-бавната писта, защото няма 3/4 подкрепа, а само 2/3.

Дебатът по предложените промени продължиха над 7 часа, като това беше и първото нещо, с което се заеха депутатите днес. Дебатът беше относително вял, като много често подаваните реплики бяха между „Възраждане“ и ИТН, които освен БСП декларираха, че няма да подкрепят инициативата за промяна на Основния закон.

Водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, се отнасят до функционирането на съдебната власт в България. Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на ВСС съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена.

Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като замисълът на това е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, приложен към кадровия орган на същите, не е приложим по отношение на Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде съставен от десет членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите предвиден в законопроекта.

Парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в периода на предизборната кампания. Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът да има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност.

Ключов елемент от предложените изменения в Конституцията е реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото и нейната ефективност. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата чрез измененията в чл. 126 от Конституцията на Република България.

Предложенията в Конституцията целят укрепване правата на гражданите чрез разширяването на достъпа до конституционно правосъдие, като се дава възможност на всеки съд, независимо от това на каква инстанция се намира съответното дело, да повдигне въпрос за съответствие на действащ закон с Конституцията на Република България. Предлага уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин, при определени условия, да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Аз лично съм доволен, коментира след гласуването Делян Пеевски в Партийния дом. Направихме нещо за България, за което работихме дълго време, подчерта той. На 6 декември ще приемем Конституцията, убеден е депутатът от ДПС.

Ще отпаднат тезите за главния прокурор. Ще предложат обаче членството в ЕС и НАТО да бъде записано в основния закон и ще се забранят референдуми за излизане от двете структури. Това, което иска „Възраждане“, няма да се случи, категоричен бе Пеевски.

Смешни критики – така той определи чутото в пленарна зала за промените в Конституцията. Вотове, закачки преди изборите, това видял Пеевски в дебата.

Единствено проектопромените, свързани с реформата в съдебната система като правомощията на главния прокурор, структурата на ВСС и др. са „червена линия“, през която ПП/ДБ не са готови да преминат, а всички останали идеи – като промяната на националния празник или правомощията на служебното правителство, подлежат на дебат, заяви на въпрос на News.bg след гласуването на промените във върховния закон в пленарна зала съпредседателят на „Демократична България“ и основен идеолог на съдебната реформа в последните години Христо Иванов.

„Проектът съдържа в себе си промени в различни насоки, някои от тях са важни, други са централни. Централните са свързани със съдебната власт, останалите са не толкова важни за нас. Те са важни, но например що се отнася до текстовете за служебния кабинет, те са нови, те са реакция на една нова ситуация и по тях ще има много по-голямо поле за дебат от текстовете за съдебната власт“, отговори Иванов и потвърди – единствено само и единствено „червените линии“ се поставят що се касае до частта за съдебната реформа.

А последиците от неизпълнението на този приоритет биха били „тежки“ заяви съпредседателят на ДБ, в това число и носене на политическа отговорност.

„Случи се това, което се очакваше. Видя се, че има мнозинство, макар и по бавната писта, има политическата воля и визия да приеме промени в Конституцията. Промени, за които и гражданското общество, и експертната общност, са работили много години“, коментира той изхода от гласуването в пленарната зала.

И отбеляза изрично – мнозинството, подкрепило промените, показало политическа зрялост, а именно трите формации – ПП/ДБ, ГЕРБ/СДС и ДПС. „Политически сили, които много години сме били в тежка конфронтация, но се видя, че може да се обединим в името на националните приоритети.“

Иванов коментира и друга щекотлива тема от последните дни – критиките срещу кабинета от страна на останалите партии в „некоалицията“ – ГЕРБ и ДПС.

„Тази изпълнителна власт е единствената възможна и това е ясно на абсолютно всеки един отговорен политически фактор. Тази изпълнителна власт се справя с немислими предизвикателства – първо изобщо да я има политически, след което да може толкова важни национални приоритети да придвижва напред. От тази гледна точка самият факт, че я има и че работи, че се справя с толкова протести, толкова бързо ескалиращи, е най-сериозното доказателство за сериозната отговорност. И тук искам да поздравя премиера Денков, че се справи. Оттук нататък отделни критики към отделни министерства на 120-я ден, разбира се, че е възможно да има“, отговори на въпроса ни Христо Иванов.

Срещу бившия френски президент Никола Саркози е започнало официално разследване по подозрение за оказване на влияние върху свидетели и измама, като част от разследване дали е получил незаконно либийско финансиране за успешната си предизборна кампания през 2007 г., предава Ройтерс.

Саркози, който трябва да бъде съден през 2025 г. по обвиненията, че е приел незаконно либийските средства, винаги е отричал да е извършил нарушение. Адвокатите му не бяха открити за коментар.

В последното разследване Саркози е обвинен в намеса върху свидетел и престъпно сдружение с цел извършване на измама, каза говорител на прокуратурата.

Саркози беше разпитван от съдия от вторник в разследване, започнало през май 2021 г., след като френско-ливанският бизнесмен Зиад Такиедин даде интервюта за медиите, отказайки се от по-ранните думи, че е доставил либийски средства, за да помогне на Саркози.

Саркози, който остава важна фигура във френската политика, въпреки че вече не заема изборен пост, винаги е отричал обвиненията.

„Няма дори и най-малкото доказателство“, каза той в интервю през 2018 г.

Консервативният бивш президент от 2007 до 2012 г., може да получи до 10 години затвор, ако бъде признат за виновен по делото. Срещу него се водят и други съдебни дела.

Полицията откри и арестува мъжът, управлявал буса с мигранти, катастрофирал край Брезник на 2 октомври.

Задържаният е на 43 години и е от Стара Загора, съобщи Областната дирекция на МВР-Перник. Прокуратурата му е повдигнала обвинение за каналджийство, с което и задържането му е увеличено на срок до 72 часа. Предстои да бъде поискан постоянния му арест.

Работата по образуваното досъдебно производство продължава.

Припомняме, при пътния инцидент шофьорът на буса, натъпкан с мигранти, избяга. Той не се подчини на разпореждането на полицията да спре движението си, след което удари патрулка и след рязък завой на дясно се преобърна в дере.

В буса бяха превозвани около 40 мигранти от Афганистан, голяма част от които пострадаха. След оказаната им медицинска помощ те са настанени в бежански центрове.

Административният съд в град Кюстендил окончателно потвърди наложената имуществена санкция на ТЕЦ ,,Бобов дол“ АД, която е в размер на 100 000 лв. Това съобщиха от пресцентъра на РИОСВ-София.

През 2022 г. на централата бе съставен акт за констатирано нарушение по Закона за опазване на околната среда, след извършена извънредна проверка. Тогава инспекторите установиха, че дружеството не е изпълнило задължително условие по комплексното разрешително, в резултат на което не са предприети мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества в съответствие с изискванията на Наредбата за норми за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

Това не е първата глоба, която ТЕЦ „Бобов дол“ отнася. От началото на 2022 г. година на централата са били наложени имуществени санкции на стойност 704 000 лв.

Припомняме, че през януари 2021 г. ТЕЦ „Бобов дол“ беше глобен със 100 000 лв. заради горене на боклук. Година по-рано проверка в ТЕЦ-а установи, че отпадъците са горени без разрешително.