Зрелият боб поскъпва, съобщават наблюдателите на тържищата. Завръщащата се инфлация се озъби и на извора на национална гордост – фасул чорбата. От времената на войните за национално обединение фасул чорбата има запазено място в колективната памет на българите. Нещо като обсадата на Одрин и гробището на Сливница. Затова поскъпването на варивата докъм 10 лв. за кило сух боб се възприема и като апокалипсис заради масовата вяра, че белият боб е традиционната храна на бедните у нас, а то не е така и никога не е било. Себестойността на паница боб при тези цени отива малко над 4 лв., по рецептата на Иван Звездев от 6-а стр., ако се сложи нужното количество олио и други зеленчуци. Това би означавало, че ако ядеш само това, с една минимална пенсия от 503 лв. можеш да си приготвиш 111 паници месечно, придружени с по две филийки хляб всяка.

Зрелият боб – независимо дали бял или

цветен, е американска култура

Появява се по нашите земи след Освобождението и не е толкова изконен, колкото масово се смята.

Историците са на мнение, че бобът се появява у нас покрай британската помощ за т. нар. Сенклерово въстание в Родопите, насочено срещу временното руско управление в Родопите и ръководено от Станислас Сейнт Клер – британски офицер, по произход поляко-шотландец.

Тогава на въстаналите мюсюлмани са били доставяни храни от Америка и тогава за първи път у нас попада растението боб. Смята се, че т. нар. Смилянски боб, или софенката, от района на Велинград, са наследници на онези първи зърна, доставени у нас от Мексико.

Иначе традиционната растителна белтъчна храна на трапезата на бедните у нас е била лещата и нахутът, познати на европейците от библейски времена.

Умберто Еко има едно прекрасно есе, в което развива тезата, че европейският Ренесанс и изобщо

доминацията на европейците над целия свят се дължи на яденето на леща и други подобни варива като бакла, грах, нахут

Благодарение на белтъчното им съдържание мозъците и мишците на европейските народи нарастват и те се превръщат във водещата цивилизация на света. И така покоряват Америките и внасят нови растителни видове, които намират радушен прием, като картофите, царевицата, боба, тютюна и доматите.

Единствената разлика в консумацията на боб у нас, сравнена с другите жители на планетата, е, че у нас всеки си вари сух боб, а на повечето места по света хората го купуват сварен вече в консервни кутии.Този бизнес се развива заради енергоемкото сваряване на сухия боб. Във Великобритания, където бобът е част от традиционната english breakfast,

изобщо не може да си купиш суров боб

Много е интересно, че английската дума breakfast има същия корен като модерния напоследък фастинг – почасовото гладуване, и означава прекъсване на гладуването. Средновековният човек, общо взето не е познавал съвременното трикратно хранене. За него закуската е била прекъсване на нощния глад и затова е била обилна и включвала и боб освен кървавица.

Подобно е положението в Западните Индии, където бобът също е основна храна, комбиниран с варен ориз. В Съединените щати също е част от каубойския фолклор, но отново в кутия. Но реално статистическо значение в потребителската кошница белият боб няма. Много по-важен потребителски маркер е олиото и както се видя преди две години, промяната в цената му е и важен социален двигател./ „24 часа“