Заловиха 10 мигранти в турски тежкотоварен камион в района на Ихтиман.
Камионът е спрян за проверка на АМ „Тракия“ в посока София. Екипи на полицията са открили вътре 10 чуждестранни граждани, пише bTV.
Бежанците и шофьорът са задържани. На мястото има пет екипа на полицията.
„Израелските войници са деца между 18 и 20 години много добре възпитани в домовете си“, това разказа Рина Бакалова, която е председател на българския културен център в Израел.
„Виждам, че държавата в момента по време на тази война е много единна и армията се грижи на нас. Започва да се появява страх сред децата. Те преживяват всяка въздушна атака“, каза още тя.
Синът на Рина е мобилизиран от първия ден на войната.
„Не знам къде се намира. Чуваме се, опитва се да ни успокоява“, добави тя.
„От 33 години живея в Израел. Никъде българин не може да се чувства по-добре, отколкото в Израел. Това е държавата, която знае за спасението, за отношението на българите към евреите по време на Втората световна война. Тук е гордост да се наричаш българин“, каза Бакалова пред bTV.
„Тази война е много по-различна, макар че Израел е била винаги атакувана. Те станаха като ИДИЛ. Живеем в 21-ви век с терористи, които не са минали никакво развитие. Няма вариант за съвместна държава с терористи, с палестинци да, но с терористи не“, добави тя.
С напредването на възрастта поговорката “времето лети” сякаш става все по-реална. В един момент сте безгрижно дете, а след това, сякаш само за миг, сте вече възрастен с много отговорности.
Екип от учени от Мичиганския университет в САЩ изгради теория защо възприятието на времето от човек се променя с напредването на възрастта и то сякаш набира все по-голяма скорост, съобщава „Дейли мейл“, цитиран от БТА.
Синди Лъстиг, професор по психология от споменатия американски университет, казва: “Една от причините е, че когато сме по-възрастни, животът ни е по-структуриран около рутината и има по-малко големи знакови събития, които използваме, за да откроим различните епохи от “времето на нашия живот”.
Лъстиг добавя, че като деца имаме повече преживявания, върху които да разсъждаваме. За едно петгодишно дете една година е 20% от живота му, изпълнен с нови преживявания, докато то открива света около себе си.
Същият отрязък от време обаче е само два процента от живота на 50-годишен човек, който най-вероятно има по-малко преживявания, които са новост за него.
Специалистът обяснява, че мозъците ни “наслагват” еднообразните рутинни дни и седмици, което създава впечатлението, че всичко се слива в едно и времето тече по-бързо.
Хората измерват времето чрез запомнящи се събития. В младостта ни те са повече и се поражда усещането, че времето тече по-бавно. С напредването на възрастта този тип събития стават все по-малко и все по-нарядко, което създава впечатлението за по-бърз ход на времето, смята екипът на Лъстиг. Ето защо повечето хора могат да си спомнят лесно нещо, което са правили веднъж, а не стотици пъти.
Друга теория, която се разпространява в научната общност, идва от Ейдриън Бежан от Университета Дюк, който предполага, че бързият ход на времето се дължи на остаряването на мозъка.
През 2019 г. Бежан публикува своето изследване, според което възприемането на житейския опит може да се изкриви с напредването на възрастта, а мозъкът ни се нуждае от повече време, за да обработва нови мисловни образи. От друга страна, в началото на живота мозъкът може да възприема нова информация “на бързи обороти”, което му позволява да обработи повече за същия период – поради което дните изглеждат много по-дълги, отколкото по-късно през живота.
Според Бежан физическите промени в нервите и невроните ни играят важна роля за възприемането на времето с напредването на възрастта. С годините тези структури стават по-сложни и в крайна сметка се разрушават, създавайки по-голяма устойчивост на електрическите сигнали, които получават. Според хипотезата на изследователя деградацията на тези ключови неврологични характеристики води до намаляване на скоростта, с която придобиваме и обработваме нова информация. Бебетата например движат очите си много по-често от възрастните, тъй като обработват образи с по-бързи темпове, смята Бежан.
За по-възрастните хора това означава, че за едно и също време се обработват по-малко образи, поради което преживяванията изглеждат така, сякаш се случват по-бързо.
На 29 октомври (неделя) ще се извърши връщането към астрономическото часово време. Точно в 4:00 часа сутринта в деня на местните избори стрелките на часовника се връщат с един час назад. Това означава, че денонощието ще бъде с един час по-дълго, съобщи Българският институт по метрология.
В Европа промяната на времето се прави от 1916 г., а в България е въведено от 1979 г. От 2002 г. пък това се случва в последната неделя на октомври – за преминаване към зимно часово време, и в последната неделя на март- за преминаване към лятно часово време.
През 2018 година Европейската комисия проведе онлайн допитване, в което се включиха 4,6 милиона участници. Повечето поискаха смяната на времето да бъде прекратена. Между държавите в ЕС обаче и до днес не е постигнат консенсус кое часово време да бъде въведено – лятното или зимното.
Няколко европейски държави вече са се отказали от смяната на времето. Исландия например за последно мести стрелките на часовника през 1968 година. За страните в арктическите региони смяната на времето всъщност няма особен смисъл, тъй като в пика на лятото и зимата трудно може да се говори за ден и нощ. Беларус също не сменя времето от 2011 година, а Русия – от 2014 г.
В САЩ следват свои собствени правила. Лятното часово там започна на 14-и март и така ще остане до седми ноември, т.е. лятното време ще приключи седмица по-късно от това в Европа.
От МВР установиха в рамките на денонощие 42 – ма водачи, седнали зад волана след употреба на алкохол и 12 – под въздействието на наркотични вещества, съобщиха от пресцентъра на ведомството. 22 – ма души са шофирали след употреба на алкохол от 0,5 до 1,2 промила, 21 – с над 1,2 на 1000, един е отказал тестване. Под въздействие на наркотични вещества или техни аналози са засечени да шофират 12 водачи, а трима са отказали да бъдат тествани.
В рамките на специализираната полицейска операция са проверени 9584 моторни превозни средства. Извършен е контрол на 8971 водачи и пътници. Съставени са 2582 фиша и 664 акта, уточниха от БТА.
В страната за последното денонощие са регистрирани 24 тежки катастрофи с 33-ма ранени, загинали няма, съобщи МВР.