Уникалният манастирски комплекс в странджанското село Голямо Буково „Св. Петка“ е превърнат във феодално владение от местния свещеник Веселин, а миряните реално нямат достъп до Светинята в община Средец с прелюбопитна история. Наричана е още родния Атон заради хипотеза, че манастира е бил обител на исихастите на Григорий Синаид.Сочи се за наследник на древния Парорийски манастир.
В олтара на храма пък се намира аязмото “Животоприемний източник”, дало името на днешната църквица, изградена в непосредствена близост до „живата вода“. Единственият манастир е в Странджа, а духовния му водач буквално безчинствал с наследството, жалват се миряни, които вече не ходят там. “Превърнал го е в селскостопански двор. Разкарват се наляво и надясно прасета и всевъзможи домашни животни. Това едно на ръка. Едни огромни кучета пуснати в комплекса, май кангали. Ами мазохист трябва да бъдеш, че да идеш да запалиш свещ или да отпиеш от лековитата вода. Само негови хора вкарва и изкарва” споделя известния бургаски общественик Д. К. който обещава да се разкрие, но преди това уверява, че ще направи всичко възможно да се въведе ред и справедливост на място.
Друг възмутен мирянин пък доверява, че отецът имал стара иманярска карта и непрестанно разкопавал земята около камбанарията в търсене на мистериозно съкровище. Ровът бил чудовищен и това също отблъсквал хората да отиват вътре и парлалелно да си организират например пикник.
“Този трябва да бъде спрян. Защо Църквата позволява всичко това. Това във времена когато трябва да е обединител на нацията. Сто на сто са постъпвали сигнали където трябва. Отецът рядко може да бъде намерен на място, това отделно” конкретизират в един глас възмутените.
Наименоването “феодализъм” е подлатено и заради подстъпите до християнския комплекс. Пътят тъне в разрушения като дори високопроходим автомобил трудно можел да се добре догоре.
“Строителната техника за строежа на оградата в тази част на Странджа минаваше всеки ден през Голямо Буково. Никой нямаше да откаже от фирмите да се чакълира съществуващия път, а пък ако трябва да се трасира наново и да се циментира. Но нали някой трябва да поиска това, но явно няма смисъл” казва пък селски големец от странджанското село. Зреел народен бунт ако няма реакция на митрополията в Сливен.
Накратко историята на манастира.
Той бил издигнат през 12 в. върху основите на древно светилище, най-вероятно тракийско. Смята се, че именно той бил Парорийският манастир, в който се оттеглил прочутият иусихаст Григорий Синаит (1260 – 1346) и основал своя школа. В манастира се стичали иченици от целия православен свят. Между тях били св.Теодосий Търновски, всерисийският митрополит Киприян и св.Ромил Видински. Запада по време на турското робство.
Няма сведения кога бил разрушен манастира. През втората половина на 19 в. бил възстановен, оттогава са манaстирската църква и жилищните сгради. Църквата била построена през 1876 г. В олтара й има аязмо, наречено “Живоприемний източник”. Често така наричат и самия манастир. Предприемчивите монаси превърнали светата обител в най- крупното земевладелско стопанство по тези места – манастирът владеел над 1000 дка ниви.
След средата на 20 в. манастирът постепенно пак западнал. Известно време бил използван за пионерски лагер, а после бил изоставен. Възстановяването му започнало през 1990 г. Ремонтирана е църквата и част от жилищното крило. Но по-голямата част от манастирският комплекс все още е в руини.
Любопитно: Григорий Синаит е византийски православен духовник и писател, основоположник на исихазма. Приел монашеството в Кипър и под влияние на монаха Арсений станал исихаст. Обикалял манастирите на Света гора и проповядвал учението. Около средата на 14 в. напуснал Света гора и се установил в България под закрилата на цар Иван Александър. Приписва му се основаването на четири манастира в Тракия. Парорийският манастир била най- голямата исихастка школа. Автор е на много богословски съчинения и на църковни канони., които и днес се изпълняват при църковни служби.
Източник: Unoconbg.com
