Сподели новината.

Планината е ниска, но речните долини са дълбоко всечени в ридовете, което създава чувство у всеки посетител, като че се намира из дебрите на много по-висока планина. На наша територия най-високият връх е Градище (710 m). Флората на планината е съставена от над 1500 вида, като има десетки реликтни и ендемични растения, сред които най-популярна е странджанската зеленика (Rhododendron ponticum).

На територията на планината се намира най-голямата защитена територия у нас – Природен парк „Странджа“. В него попадат резерватите „Силкосия“, „Тисовица“, „Узунбуджак“, „Средока“ и „Витаново“.

Тази толкова интересна планина е най-слабонаселеният район в България – според статистиката гъстотата тук е едва 10 души на km2. Единственият град в планината е Малко Търново. Тя е дом и на няколко десетки села, най-интересните от които ще ви представим сега.

1. Българи – последното българско нестинарско село
Намира се само на 17 km от Царево и е заобиколено от красиви речни долини. В близост до него върху хълм над р. Караагач се намира тракийска и късноантична крепост.

Реклама

Нестинарството в България е запазено в автентичен вид само в Странджа и само в с. Българи. В миналото обичаят е бил разпространен и в останалите села в околността – Костѝ, Бродилово, Граматиково и др. Според традицията, нестинарите танцуват вечерта в деня на св. св. Константин и Елена (по стар стил – нощта на 3 срещу 4 юни). Обичаят е езически и дори има твърдения, че датира още от времето на траките. В миналото нестинарите са имали големи проблеми с църквата – те са преследвани и обявявани за „обладани от дявола“. През XX в. обичаят постепенно губи своята популярност, като практикуващите го биват изселвани от селата. В началото на 90-те години на XX в. интересът на българите към този любопитен ритуал се засилва и днес може да се смята за едно от културните ни богатства.

Село Българи се смята за единственото нестинарско селище в България. Изпълнението на целия обред и танцът в жарава на 3 срещу 4 юни става все по-популярно сред българските и чуждестранни туристи.

2. Село Бродилово и фестивалът на зелениката
Бродилово се намира на левия бряг на р. Велека, в границите на Природен парк „Странджа“. В района около селото има останки от три крепости, стара църква и три могилни некропола.

В църквата „Свети Пантелеймон“, която е паметник на културата, се намира резбован иконостас, който впечатлява с красотата си.

Интересен факт е, че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX в. през селото е преминавала теснолинейката Ахтопол-Бродилово-Костѝ, която за съжаление е била демонтирана през 50-те години, защото се смятало, че е неефективна.

Събитие, което си заслужава да бъде посетено, е Фестивалът на зелениката, който се провежда на 23 май. Ако пък се намирате в района през месец август, може да посетите ежегодния панаир с нестинарски танци, който се провежда през втория уикенд на месеца.

3. Варвара – красавицата на морския бряг
Варвара е единственото селище между Царево и Ахтопол. Селото е малко и се намира на брега на Черно море, в подножието на странджанския връх Папия.

Легендата за името на селото гласи, че още в древността тук се заселват трайкийски племена, които редовно нападали съседния град Агатополис (Ахтопол). Тъй като градът е населяван от гърци, те започват да наричат нападателите варвари, от което идва и името на селището – Варвара.

Днес селото е населявано от около 300 души и е известно с красивия си бряг. Много хора смятат, че плажната ивица на селото, макар и много малка, е най-красивата по цялото ни Черноморие. В района има много скалисти заливи, а съвсем близо се намират и скалите, подаващи се от морето, наречени Дарданелите.

4. Костѝ – селото на дървените къщи
Намира се близо до границата с Турция и в миналото през него е преминавал старият път от Малко Търново за Ахтопол.
Костѝ е старо тракийско селище, населявано в последствие от гърци, които са изселени през 20-те години на XX в. На тяхно място биват заселени българи от Източна Тракия.

Селото е било крайната гара на теснолинейката, свързваща го с Ахтопол. Тук все още могат да се видят стари дървени къщи, характерни за само трите гръцки села Костѝ, Бродилово и Каланджа (днес Синеморец). Къщите са големи и обикновено на два етажа.

5. Кондолово – селото със запазена странджанска архитектура
Селото има много запазени сгради с типична странджанска архитектура, датираща от края на XIX и началото на XX в. Намира се на 24 km от Царево. В околностите на Кондолово може да се видят множество останки от крепости, некрополи, както и останки от римски път.

6. Граматиково – сгушено сред зеленина
В селото се намира църквата „Свети 40 мъченици“, която е била изгорена в миналото от черкези и възстановена напълно след това. В Граматиково можете да разгледате и музейната колекция „Горска сбирка“, която е посветена на природата на Странджа планина. Любопитен факт е, че част от българите в Крим и в Бесарабия са потомци на изселници от Граматиково, които по времето на Османската империя, са потърсили убежище в Русия. Жители на селото са сред най-дейните участници в Илиндеско-Преображенското въстание.

7. Калово – село с красива гледка
Село Калово е разположено върху височина, от която се открива красива панорама към долината на р. Младежка и централната част на Странджа.

В близост до селото се намира защитената местност Парория, за която изразът „вековна гора“ важи с пълна степен. Над 85% от дърветата са на възраст над 120 години. Едно от тях е още по-специално – дъб благун на над 1000 години, който е най-дебелото и възрастно дърво в цяла Странджа. Тук могат да се открият и много мегалитни тракийски долмени.

8. Бръшлян – архитектурен и исторически резерват
То се намира сгушено в красива котловина. От 1982 г. цялото село е архитектурен и исторически резерват, като в него са запазени автентични къщи, характерни за странджанската архитектура от XVIII и XIX в. 76 къщи са архитектурни паметници на културата, a 9 от тях — с национално значение. Най-старата къща в селото е строена през XVII в. и още се обитава. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян“ и кметството са реставрирани килийното училище (функционирало през 1871-1877 г.), параклисите „Св. Пантелеймон“, „Св. Петка“ и „Св. Лефтера“, камбанарията на църквата „Св. Димитър“ (края на XVII в.) и е организирана етнографска сбирка и музей на открито на традиционното земеделие. На няколко километра от селото има следи от долмени и тракийски светилища.

1 коментар

  1. Фестивалът на Зелениката е подвижен като място и дати. Като цяло е през май месец, като селата-домакини се въртят..
    А от „типичните“ за Синеморец дървени къщи, в селото има точно една-единствена…

Comments are closed.