Сподели новината.

Ангел и Красимир сочат ремаркето в ъгъла на селския двор, пълно с негодни позеленели картофи. Именно с тях се е опитвала да преживее групата от 40 българи, които чрез посредници са работили нелегално в голяма ферма и опаковъчна фабрика в Корнуел, доставяща зеленчуци за търговските вериги „Теско“ и „Морисънс“.

Латвиецът, който ръководи бригадата, е оставил някои от работниците без заплата 34 дни и заради това българите били принудени да се ровят в отпадъците. „Това е наистина мило от страна на фермера. Така оцеляхме по-лесно“, казва Ангел. „Освен това ядохме и тиквички, които ни дадоха работници от други ферми. Предполагам, че са били крадени“.

Органът, който издава разрешителни на работодатели, събиращи работни бригади, разпореди на фирмата в графство Корнуел незабавно да преустанови дейността си.

31-годишният Ангел Ковачев, бивш служител на водоснабдителна компания в България, обясни, че той и сънародниците му са подписали договори с представител в София и са платили

Реклама

700-900 евро за „евтини“ автобусни билети

На групата били обещани разрешителни за работа в английски ферми. Но още при пристигането си в Лондон някои от българите заподозрели, че са станали жертва на измама. Вместо да получат разрешителни, те били отпратени да си купят билети за Панзанс (градче в Югоизточна Англия), където ги посрещнал служител на друга компания. Това бил латвиецът Андрис Тилтниекс, който им казал да дадат по още 100 лири или да се връщат в България.

След като и без това вече платили толкова много пари, повечето българи се съгласи или да се разделят със сумата веднага, или тя да бъде удържана от трудовите им възнаграждения. Българите били отведени към наети от фермер каравани при по-рано пристигнали работници.

Но някои от българите, дошли в Англия през април, са предпочели да се завърнат в родината си, вместо да работят нелегално, и се обърнали към посолството за съвет. Дипломатите се свързали със службата, която издава разрешителни на фирмите, организиращи работни бригади. Следователи пристигнали в централата на „Фермите на Южна Англия“, един от важните снабдители на „Теско“, за да разпитат работниците.

Латвиецът и компанията му „Балтик уърк тийм“ са известни на държавните органи. Те са отнели лиценза на фирмата през февруари, след като инспектори установили, че Тилтниекс нарушава правилата за труд на латвийските си и литовски работници. Те били берачи на жълти нарциси и зеле на компании, които не били част от „Фермите на Южна Англия“ по това време.

По закон фермите и компаниите от опаковъчната индустрия нямат право да използват нелицензирани организатори на работни бригади. Въпреки това латвиецът е обжалвал отнемането на разрешителното си и е получил допълнително време, за да премахне нередностите в бизнеса си. „Фермите на Южна Англия“ са използвали фирмата „Елийт лейбър сървисис“, която е сключила договор с „Балтик уърк тийм“.

Намясто следователите открили

гладни и изплашени работници

Някои от тях са били принуждавани да се трудят цял ден, без да получат храна и вода. При отказ латвиецът ги заплашвал, че ще ги изгони от караваните, където пребивавали в мизерни условия. На родна земя им била обещана надница от 100 лири на ден.

26-годишният Красимир Росенов, бивш ръководител на сладкарска фирма, и завършилият средно образование Ангел Ковачев са нямали търпение да дойдат на работа във Великобритания. Но посрещането на латвиеца Тилтниекс изобщо не е било сърдечно. „Той ни обясни, че ако не му дадем допълнителен депозит от 100 лири и ако не говорим английски или руски, ще трябва да се върнем в България“, посочва Росенов.

Той и бившият водопроводчик били настанени във фургон с още четирима души. Отоплителният уред е бил развален, заради което студеното и влажно лято било още по-неприятно. Във фургона имало микровълнова печка, която обаче не работела. Най-зле е била мръсната и воняща баня. От душа течала или ледена, или гореща вода, а тоалетната също била под всякаква критика.

Работниците са платили по 25 лири, за да се регистрират като самонаети. Българите били таксувани с 30 лири, за да отворят банкови сметки, и с още 80 лири за храна и работни дрехи. В началото плащали по 90 лири месечно за претъпканите си фургони. По-късно наемът бил намален, след като станало ясно, че организаторите на бригадите имали право да вземат само 39,5 лири от служителите си на минимална заплата.

Справката от сметката на Ангел Ковачев показва, че за един месец той е получил 956 лири, 100 от които отишли за данъци и застраховки. Заработеното за един месец се стопило на малко повече от 500 лири след плащането на сметките за вода, електричество, транспорт и наем. Фирмата „Балтик уърк тийм“ предложила на други толкова малко работни часове, че те дори затънали в дългове.

Несигурността е била най-страшното нещо

за двамата българи, защото не знаели дали работят легално или нелегално за латвиеца. „Ние не сме престъпници. Искахме и се опитахме да работим според законите. Отидохме в много работни бюра и получавахме най-различни отговори“.

Тилтниекс обаче смята твърденията на българите за „безскрупулна лъжа“. „Компанията ни работи успешно на Острова и винаги спазваме британските закони“, заявява латвиецът. Управителят на „Елийт лейбър сървисис“ Пол Елсън смята, че самонаетите работници не нарушават закона. Ето защо той не се е съмнявал, че компанията му е извършила всички необходими плащания.

„Фермите на Южна Англия“ също се определят като отговорни работодатели. „Използваме само онези организатори на работни бригади, получили съответния лиценз. Компанията сътрудничеше в разследването на контролните органи и сме много разочаровани от обвиненията на посредника, който набира работници“, твърди главният директор Ричард Гревил.

Говорителят на „Теско“ отбелязва, че търговската верига е лобирала за приемането на закона за набирането на сезонни работници. Затова компанията очаквала и снабдителите им да спазват строгите правила. „Морисънс“ пък коментира, че взел въпроса под сериозно внимание и че използва услугите само на посредници с добра репутация.

Ангел Ковачев и Красимир Росенов са напуснали Корнуел веднага щом е започнало разследването. Те са заминали за Лондон, където се надяват да купят стара кола, в която да спят, и да си намерят нова работа.

„Живяхме като свине и бяхме благодарни за огризките, които получавахме. Сигурен съм, че в Лондон ще бъде по-добре. По-лошо няма как да е“, заключава Ковачев.

 

Август 2007 година

Вестник Сега