В последното десетилетие на социализма в България се ражда инициативата „Посещение на дипломатическия корпус“. Всяка есен посланиците и техните съпруги се качват на луксозни автобуси и отиват да разгледат красотите на някой окръжен град. Разбира се, този град бива избран предварително и в него е започвало лудо строителство.
Центърът се е обновявал из основи – бутат се стари сгради, строят се нови, боядисват се фасади и – като венец на съзиданието – площадът се е покривал с мрамор.
После Тодор Живков е развеждал гостите в обновения град и всичко е завършвало с пищен гуляй. Целта на Живков е била да покаже колко хубаво живеят българите при народната власт, а дипломатите възпитано са се правели, че му вярват.
И ако мащабните проекти оставят след себе си един впечатляващ Смолян, чисто нов Ловеч и прословутия център на Благоевград, то шуменци не успяват да видят в завършен вид започнатия през 1988 год своя нов център. Проектът за центъра на града бил готов през 1987-ма година и подложен на истинско обществено обсъждане с изложени макети за пред шуменци. Изкопните работи стартирали. Съборили много къщи в центъра и дали на собствениците им апартаменти в шуменските квартали. Тъкмо излели бетона обаче и настъпил 10 ноември. Заданието включва амбициозна група от обществени сгради — търговски дом, концертен център, банка, поща, хотелски комплекс, ресторант и кафе-сладкарница, подземни паркинги и тунели, площади с фонтани. Изглеждало е по-амбициозно даже и от софийското НДК.
Градоустройствено обаче проектът звучи логично. От векове Шумен се е развивал в направление изток-запад по протежение на Шуменското плато и реката. Получили се няколко важни успоредни улици в центъра без директна връзка помежду си. Новите сгради разрешавали проблема като свързвали улиците надземно и подземно едновременно за хора, автомобили и градски транспорт. Щяло да има даже подземни тролеи.
За съжаление днес градът може да се похвали с най-големия изоставен паметник на социалистическия строителен бум, който вече над ¼ век доминира панорамата на града.
С настъпаването на демократичните промени у нас, традицията с посещенията на дипломатите из страната е прекъсната, като с това се слага и край на грандиозното строителство известно като строителна епоха с оглед на предстоящата визита на дипломатическия корпус.
В статията са използвани откъси от пост от блога на WhAT Association: „Каква я мислехме, каква стана – центърът на Шумен“