Христина Секлемова е кандидат за общински съветник в Бургас от листата на ПП „Средна европейска класа“. Тя е не само предприемач, но и ярък образ, който трудно би оставил някого равнодушен. Христина Секлемова показва нагледно как един амбициозен човек може да превърне бизнеса в шоу или шоуто в бизнес. Ето и нейната гледна точка за случващото се политиката и икономиката в Бургас.
-Какво бихте искала да знаят хората за вас?
– Казвам се Христина Секлемова и се занимавам с частен бизнес от началото на демокрацията. Преди 10 ноември съм живяла малко в чужбина. След това не съм работила държавна работа никога. Назад във времето съм имала сватбена агенция, агенция за манекени, парти агенция. Приходите и разходите зависят само от мен. Аз съм човек, който си вади сам парите и за данъци, и за забавления.
– Но ако по този начин давате да се разбере, че сте независима, защото тогава влизате в политиката?
– Много съм ядосана. Затова съм в политиката, ако въобще можем да кажем, че правим политика. Политика ще правим, може би. Засега се опитваме да обърнем мисленето на хората в Бургас, че може да се случи нещо друго освен това, което вече сме видели през годините.
– Какво от това, което се случва в Бургас, не Ви харесва?
– На мен като човек на бизнеса, не ми харесва това, че все по-трудно става да намираме хора, с които да работим. Нашият бизнес е за млади хора, но тях ги няма. Те избягаха. Младите избягаха за чужбина или за София. Няма какво да работят, няма икономика, няма хора.
– Как може да бъде разсечен този възел?
– Този възел е много заплетен. Мислила съм много по този въпрос. Трябва по някакъв начин да върнем младите хора или поне тези, които не са избягали, да ги накараме да останат. Ето, ще ви дам пример с таксиметровия шофьор, който ме вози днес. Той беше на не повече от 25 години. Толкова тъжно ми обясни, че след 20 часа Бургас е тъмен, празен, пенсионерска спалня. Направо се ужасих. Няма ги хората. Работещите млади хора ги няма. Сутрин и вечер гробна тишина
– Какви мерки трябва да се вземат според Вас, за да се спре всичко това?
– Смели и антисистемни. Нещо, заради което да се върнат хората. Трябва да се върнат.
– Намирате ли в листата на СЕК генератори на такива смели мерки и идеи?
– Ние с г-н Бачийски, не се познавахме до тази година. Бях виждала негови изяви. Направи ми впечатление, че въпреки успешния бизнес, който има, той иска нещата да се случват и за други предприемачи в града. И не да говорим за града на „Адидас”-а, а за младия Бургас. Къде са младите? Това ме вбесява. Бургас е на артисти, певци, художници, но на изложбите виждам все по-възрастни хора. Сега минах покрай едно бургаско училище и от там се чува долна чалга. Тези младежи в някакъв момент ще си вземат багажа и ще заминат за Австрия или Германия и няма да останат в България. Там обаче ще станат образцови граждани. Това, което ме привлече в ПП „Средна европейска класа“, че е нещо различно. Вижте, в предизборния щаб няма само предизборни плакати, а има основно картини, изкуство, цветя. Да, в кампания сме, всички трябва да мислим за това, но покрай кампанията имаме и тази красота.
Излиза така, че пресечната ви точка с Константин Бачийски е амбицията да върнете младите хора в Бургас?
Да, това е, но не би ли трябвало всички да искат точно това? Да се върнат младите хора в Бургас…
– Когато Вашите приятели и клиенти, млади и стари ви попитат защо трябва да гласуват за Константин Бачийски, какво бихте им казали?
– Защото той има план. Не говори празни приказки. Има идеи за летище Равнец, за безмитната зона. Ясно е, че държавата трябва да се намеси, но има идея. Слага нещо на масата на преговорите. Да, хубаво е, че имаме градинки, че имаме Морска градина, но ние ги имахме и преди. Но как можем да върнем младите хора с пет работещи строителни фирми. Кипи безсмислен труд. Градът е целият в разкопки още от времето на Йоан Костадинов. Имам чувството, че копаят, защото търсят нечия диплома. Много сериозно търсим нечия заровена диплома. Това ме вбесява. Нека, когато се прави някакъв ремонт, да се прави с идея. Този ремонт се прави тази година, другият – догодина. Но да се прави качествено, а не да поправяме направеното, защото не е както трябва.
– Личното Ви послание към онези, които се чудят дали да гласуват?
– Най-голямата глупост е да не отидеш да гласуваш. Трябва да се гласува, независимо за кого. Негласуването налива в кошницата на тези, които не ги искаме.
Чета „добронамерени” коментари как прескачаме от партия в партия. Не, ние прескачаме от идея в идея. Защото за да се хванеш и да излезеш с името си, означава, че си си направил сметката, че ще има и добро и лошо в коментарите под името си. Важно е да намериш човека, който би осъществил това, което на теб ти е в главата. А Константин Бачийски е такъв човек!
