Сподели новината.
В края на някогашния Бургас се е оформило място, където се правели големите пазари. Там селяните разпрягали каруците и  продавали стоката си : зеленчуци, плодове, царевица, жито.
На това място се е намирал и сладкия « Татарски кладенец », ползван активно от гражданството до 1930 год. Бургазлии са нарекли мястото « Пазарни”. През 1908 год. площада е определен за публични събрания.
Там  опъвали шатри гостуващите циркове и правели панаирите. Около това пазарно пространство започнало изграждането на нови сгради. Ако мислено тръгнем от сегашната ул. « Сливница » по посока на север и направим един кръг около площада ще видим как постепенно се е застроявало по различно време.Ъгловата двуетажна къща, запазена и днес е построена през 1925 год. от братя Маринкьови. До нея бил изграден триетажен хотел собственост на Алекси и Марин Маринкьови и сестра им Цана Райкова. Следвал ханът носещ тяхното фамилно име, който през 1924 год. е съборен и направена нова пристройка към хотела. В по ново време през 50-те год. в партерния етаж е настанено читалище « Пробуда », а на горните етажи канцелариите на Металургпроект. Сега на това място се издига  Търговски център « Трия Сити ».
Стигаме до сградите към мелницата на Хаджипетрови, складови и административни помещения. През 1916 год. пожар разрушава част от тях, но през 1923 год. са реконструирани и надстроени по проект на Рикардо Тоскани.

Сградите, които са били съборени, за да осквободят място за бъдещия бургаски ЦУМ
Идеята при началното проектиране на бургаския площад било да наподобява площад  « Етоал » / б.п. звезда/ в Париж, който събирал 12 булеварда в една точка, увенчани от монументална Триумфална арка. Доста смела идея, но все пак осъществена. Новият площад е планиран  на площ 19 327 кв.м., като в него се вливали 11 улици. Към проекта имало и допълнение в центъра да бъде поставен паметник. Но по онова време това не се осъществило.
Площадът постепенно се е благоустроявал и залесявал. Изградени били цветни алеи, а пешеходните – красиво павирани.
Започнало жилищно и търговско застрояване. До склада за брашно на Хаджипетрови /сега книжарница « Хеликон » /, търговецът на кожи  Тодор Моллов построява двуетажна къща. През 2015 год.е съборена и на нейно място се издига нова административна сграда.
Около площада се строяли складове, работилници за ремонт, дюкяни, пивници… Там е била и фурната на Павел Костадинов, от която се е разнасял апетитен мирис на хляб и прясно изпечени кифли с шипков мармалад. До нея е била пивница « Тройката » построена около 1932 год., а по късно прекръстена на ресторант  « Варшава ».

Забравеният ресторант „Варшава“

Какво общо може да има столицата на Полша с един бургаски ресторант така и не е ясно, но старите бургазлии още помнят какви вкусни кебапчета и мешени скари се сервирали там, а сервитьорите бързали да донесат регали с вино или бира според сезона. Плочата на втория етаж се е ползвала за лятно заведение. Имало и певица с музикален съпровод. Фурната и ресторанта са изравнени със земята по време на строежа на Културния дом на НХК през 1973-75 год.

Пресичаме ул. « Александровска »и продължаваме виртуалната разходка около площада. На ъгъла е била къщата на д-р Стефан Станчев. Партерния етаж бил лекарски кабинет, а до него фурна на военните. През 1950 год. там се настанява първата Стоматологична поликлиника. Близо до тях е била сладкарница «Пчела » с вкусните саралии, сиропирани тиквички и леко резливата боза. Всичко това е съборено, за да се построи през 1980 год. Партиен дом. През 1990 год. след национализиране е дадена на новосъздадения Бургаски свободен университет. През 2004 год. сградата става Съдебна палата.
На площад « Пазарни » е била построена и къщата на първия бургаски индустриалец Иван Хаджипетров, проектирана отново от Рикардо Тоскани / сградата е запазена и до днес/. След национализацията през 1947 год. къщата е използвана за обществени нужди като съветско консулство. Помещенията са били и детска ясла до реституцията през 1990 год.
Пак около площада са били магазинът за галантерия на Тодор Мундров и грънчарницата на Бъчварови / родители на известната бургаска художничка Виолета Масларова/.
През годините многократно са правени преустройства, премахвани са сгради, сменяли се собственици и обитатели, градинари упражнявали своята фантазия, за да бъде площада зелен и цветен. Най-много се променяло името. От площад « Пазарни » през 1930 до 1944 год. става за кратко « Царица Йоана », а през 1949 год. приема името « Георги Димитров».

изглед от 60-те години
През 1934 год. в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име « Тройката ».
Улични фотографи са заемали стратегическа позиция, за да заснимат ученици и семейства с деца пресичащи площада.
В по ново време в партерните етажи на къщите на д-р Карамболов, д-р Карагьозов, д-р Кобарелов /съборени за строежа на Бургаския ЦУМ/ са се помещавали: вегетарианска закусвалня « Здраве » / преди това е било пивница « Сунгурларе »/, фурна, гастроном, галенова работилница, аптечно управление, лимонаден цех, а етажите са били препълнени с обитатели поради жилищната криза.
Стигаме до края на площада, където през 70- те год. на миналия век, на ъгъла се е помещаваше закусвалня « Люлин ». Там продаваха и бургаския « специалитет » с гръмкото име « Странджанка » / филийка намазана с кайма и запечена на скара, по желание можеше да се намаже с лютеница/. За да не си тръгне човек с празни ръце можеше да си отнесеш за вкъщи топли кебапчета в книжна кесия.

Закусвалня „Люлин“, за която е била разположена джамията…в дъното се вижда сградата на училище „Св.Св Кирил и Методий“

Малко хора знаят, че точно зад закусвалнята е имало и джамия « Азизие », издигната през 1861-1862 год. в чест на султан Абдул Азиз от заселилите се по това време в Бургас татари от Крим. Бургазлии са я наричали Татарската джамия. Тя била измазана отвън  и изрисувана с мотиви от Корана. Минарето било ниско само 12 м. и съборено през 1940 год. Цялата сграда е разрушена през 70-те години. А от квартала не е останало нищо освен грамадна яма.

Но да се върнем на площада. Там се е случвало всичко важно за града. На това място на  22.09.1908 год. пред бургазлии е обявена независимостта на България. През 1919 год. стотици хора излизат на протест срещу позорния Ньойски договор.

Днес бронзовата фигура разделя бургазлии на две, защото за едни това е паметник на армия освободителка а за други символ на чужда окупация

И пак на същото място през 1945 год. гражданите посрещнали съветските войници на маршал Толбухин. В чест на това събитие на 20 февруари 1953 год. по случай 35-тата годишнина от създаването на Червената армия се прави първата копка на паметника наречен «Альоша». Върху внушителен  24 метров монумент е поставена 6 метрова бронзова фигура на съветски войник. След откриването му на  9 май 1954 год. бургазлии извили кръшни народни хора. Веднага след политическите промени през 1989 год. паметникът става обект на остри дебати дали да бъде запазен или премахнат.

Имало е години когато по площада се разхождали гълъби, а децата играели на воля без да се страхуват от автомобили. Сградите не надвишавали 3 етажа. Години в които всяка вечер след 22.30 часа, площада се миел с вода. Даже имало и спирка на градските автобуси.
Сега площадът отново е променен и вече не е звезда. Голяма част от къщите вече ги няма. Съборени за да изникнат големите мастодонти. Няма зеленина, защото това било площад, а не парк. Старите дърветата са десетина. Няма стария красив фонтан. Някои харесват новата визия на площада, други не. Едни живеят със спомените, а други нямат такива. Дано не изчезнат и последните сгради, които говорят за миналото и за историята на Бургас.
автор: Соня Кехлибарева
Реклама