Сподели новината.

Екзекуторът на Георги Николов–Мечката е в България и се радва необезпокоявано на свободата, шетайки волно по сенчестите си пътища между Бургас, Варна и София. Това заявиха познати на шефа на Първа частна милиция, запитани защо и 23 години не стигаг, за да бъде заловен убиецът му. За намирането на извършителя беше обявена награда от 3 милиона стари лева, но и до-днешен той не е намерен.
Само 2–3 дни след гибелта на Мечката става ясно, че шефът на ВИС-2 Васил Илиев и бургаският бос са загинали по една и съща воля, коментират техни общи приятели. Според тях не е случайно нито съвпадението в почерците на неизвестните килъри, нито пълното покритие на интересите на двамата бивши спортисти в доходоносния туристически бизнес.
Някой плаща кървава цена, за да си сервира апетитни парчета от черноморските ни курорти, като елиминира Васил Илиев и Мечката, смятат техни близки. Те напомнят, че две седмици след разстрела на Васко Бореца брат му Георги Илиев посещава Бургас за делови преговори с Мечката. А 24 часа преди да умре, Георги Николов отпразнува в Слънчев бряг откриването на луксозната дискотека “Айсберг”. На бляскавия купон домакинства Николов, а сред гостите са Георги Илиев, депутати от БСП и БББ. Никой не подозира какво ще се случи по-късно.
“Подземният свят в малка България е като голямо село, в него всички се познават – заявява малко след смъртта на Мечката  един от “борческите” застрахователи, поемайки риска да се публикува малкото му име – Сашо. – Трима са, които приемат да цапат ръцете си. И тримата можете да видите през вечер – ако не в морската дискотека “Айсберг”, то в столичния бар “Нерон”. В “Нерон” един от тях е казал в свада: Аз Мечката преборих, та теб ли бе, леке?”
Сашо и другите знаещи за гибелта на Мечката обаче не са и мислили да дават показания в полицията.
“Животът ми е мил все още – казва Сашо в отговор на препоръката да не пести информация в помощ на следствието. – Та нали незабавно чрез продажни ченгета и трите ми имена, и портретът ми ще стигнат до онези, които наказват “пропелите”.
Делото за убийството на Николов, естествено, е спряно до издирване на извършителя, съобщава следователят Владимир Джамбазов.
Шефът на най-голямата охранителна фирма по Южното Черноморие е убит с 2 куршума на 10 юни 1995 г. в Бургас.

Схема на местопрестъплението пред спортeн клуб
“Атлант” в бургаския комплекс “Славейков”

Изстрелите проехтяват в 19,30 часа, когато той е пред спортния клуб “Атлант” в комплекс “Славейков” до черното си “Порше – Кабрио”. Чувайки гърмежите, негови хора, трениращи в залата, изскачат моментално навън.
“Ще ви изтрепя, ще ви избия!” – е чут да вика раненият, опитвайки се с длан да спре кръвта, шуртяща от дупка в главата му.
Качен веднага в микробус, пострадалият е откаран в бургаската болница. Към 21 часа обаче невероятно силният физически охранителен бос издъхва.
Двата куршума са проникнали през тила в главата на 28-годишния мъж, става ясно от протокола след аутопсията. Първото парче олово е минало над ухото през мозъка и е излязло отпред през лицето, другото е изхвръкнало през челюстта, засягайки сънната артерия. Оттам е изтекъл и младият живот – също както при Крушата.
Разстрелът е станал пред очевидки, се разбира след пищното “борческо” погребение. Две жени видели убиеца и го описват като много слаб, висок около 180 см, късо подстриган, облечен в светлосив анцуг.

Компютърен портрет на убиеца

Реклама

Престъпникът е светлорус, с пъстри очи, тясно продълговато лице и щръкнали уши според направения по тяхно описание компютърен портрет.
Уточнен е и видът на оръжието, отнело живота на Първия частен милиционер. Два куршума от пистолет “АП” са улучили жертвата, трети се забива в арматурното табло на поршето.
Най-малко седмица преди да се натисне смъртоносно спусъкът, Николов е бил следен. Точно от седмица той паркирал колата си пред входа на “Атлант”. По това време спортният комплекс е нает от Първа частна милиция (ПЧМ), за да служи едновременно за седалище на фирмата и за тренировъчна зала за служителите.
Какво се знае за Георги Николов и Първа частна милиция? Мечката е възпитаник на спортното училище в Бургас и пазарджишката школа за полицейски сержанти. Той е бивш главен сержант от бургаското Специално подразделение за охрана на обществения ред (СПООР). Бившите му колеги си спомнят за него като за изключително смел пазител на реда.
Като безстрашен блюстител на закона Николов се прочува на 3 януари 1993 г. Тогава с помощта на колегата си Найден Милков бившият щангист надвива 19 въоръжени бандити, които нападат казиното в хотел “Космос”.
На 21 май същата година обаче Николов и Милков са задържани по обвинение за въоръжен грабеж над бившия световен вицешампион по борба Иван Гинов. Заслужилият майстор на спорта се оплаква, че двамата са го пребили и са му отмъкнали 15 000 лв. – много пари по онова време. Полицаи под сурдинка коментират тогава, че Георги и Найден са жертва на инсценировка, целяща да ги компрометира. Двамата полицаи обърквали плановете на престъпния свят и трябвало да бъдат отстранени, е мнението на техните доброжелатели.
От ареста Николов и Милков са освободени след 22-дневна протестна гладна стачка. Те виждат пак открито небе срещу гаранция от по 10 хиляди лева, но са изгонени от МВР. Именно след скандалното уволнение Николов започва кариерата си на частен охранител в Първа частна милиция.
ПЧМ е регистрирана през 1993 г. по едно и също време от двама души – Георги Кирязов и Николай Рачев. Двамата бивши полицаи спорят непримиримо, но в крайна сметка Кирязов отстъпва и регистрира фирма с друго име. По-късно ПЧМ се пререгистрира с нови съпрезиденти – Георги Николов, Найден Милков и Рали Пенков – бивш републикански шампион по борба.
През 1994 г. на фирмата е отказан полицейски лиценз, но тя продължава да пази 80 на сто от обектите по Южното Черноморие. Най-малко 10 наказателни постановления са издадени срещу ПЧМ по сигнали на фирми и граждани, че върху лепенката є се чете надпис “Police”, изписан на латиница. На 15 май 1995 г. РДВР – Бургас, окончателно отказва тапия на ПЧМ с мотива, че фирмата използва радиочестоти без разрешително от Междуведомствената комисия по радиочестотите.
Подобно на Васил-Илиевата ВИС-1, след като са обявени извън закона, охранителите от ПЧМ създават нова фирма под името “Олимп”. После се преориентират към застрахователна дейност, заемайки се с представителство на ВИС-2 в региона.
Веднага щом ковчегът на Мечката потъва в земята, криминалистите поемат по “руската следа”. Компютърният образ на убиеца е с типично руски черти, е заключението на полицаите. При това в хладнокръвния разстрел – от упор и в гръб, те разчитат прочутия почерк на руските килъри.
Изпитото лице на стрелеца от рисунката като че ли принадлежи на болен или наркоман, но тази хипотеза не е удо-стоена с внимание от следователите.
Николов е ликвидиран след разправия с арменски гангстери заради доходоносния контрол над проститутките в летните курорти, е една от версиите за наемното убийство.
Четири дни преди да се прости с живота, Мечката имал в Слънчев бряг среща с арменци. Чужденците поискали подялба на надзора за някои категории проститутки, но Николов категорично отказал. Малко по-рано неговите гардове открили у арменец тефтерче с имената, адреса, колите и маршрутите на работодателя им.
Отмъщение за убийството на Валерий Силаруб край дискотека “Златна ябълка” в Слънчев бряг, е втората версия за разстрела, която също го сродява със смъртта на Васил Илиев. Литовецът, известен като посланик на руския подземен свят у нас, е бит до смърт от неизвестни бабаити и издъхва по-късно в неврохирургията на бургаската болница. По същото време дискотеката се пази от ВИС-аджии и това поставя за известно време Мечката в светлината на полицейските прожектори.
Личен конфликт между експолицая и руски бизнесмен е в основата на трета хипотеза за престъплението. Двамата развалят близкото си приятелство, след като притежателят на магазини в Бургас Анатолий Домнушкин обвинява хората на Николов, че отвлекли секретарката му Елена Погорелова. На пресконференция тогава Мечката отрича гардовете му да са намесени в похищението. Домнушкин е поръчал екзекуцията, отмъщавайки за отвличането, е най-подробно проверяваната версия, неподкрепена с доказателства.
Кръвопролитието може да е от ревност, допускат още запознати с личния живот на охранителя. Той е разведен, с 6-годишен син. Публична тайна е, че една хубава жена напуска заради него съпруга си италианец.
Новината, че е спипан убиецът на Мечката, гръмва през януари 1996 г. и учудва всички – такива неща по пра-вило при поръчковите убийства в България не стават. Впрочем скоро нещата си идват на мястото.
По обвинение за престъплението е задържан 27-годишният украинец Андрей Баронецки. Заедно с двама свои сънародници той пристига в България с влак. От границата до Бургас тримата са поставени под полицейско наблюдение. Те гостуват в офиса на Домнушкин, от което е направен изводът, че са изпълнители на екзекуцията, платена от домакина. С тази презумпция за виновник и четиримата са прибрани зад решетките. Четворният арест става в такси край Бургас.
“Това е убиецът!” – заявяват очевидките на кръвопролитието, когато виждат Баронецки, заснет на видеокасета. Във филмовия материал украинецът, наметнат с хавлия, е показан да излиза от басейн на пищен купон.
Не за пръв път той идва в родината ни. Нашите служби разполагали с точни сведения, кога ще се появи отново у нас. Лично шефът на бургаската РДВР подп. Аргир Бояджиев и шефът на следствието Емил Христов са летели до Москва, за да нищят случая с руските си колеги.
В началото на март обаче Баронецки неочаквано е освободен и екстрадиран. Обвинението срещу него е прекратено “поради липса на доказателства”. Още по-рано са пуснати от килията и двамата му спътници, и Домнушкин.
Разбира се, че чужденците са уличени само като незаконно минали границата, а Домнушкин – като техен помагач. Обясненията на търговеца са, че не е поръчвал никога смъртта на Мечката, а украинците били отишли при него като при сънародник с молба да им помогне да развият бизнес в Бургас. Когато Домнушкин излиза от затвора, лично скандалният руски националист и кандидат за властта в Кремъл Владимир Жириновски му изпраща телеграма с поздравления “за победата над лъжливите обвинения и клевети!”.
Веднага след гибелта на своя бос гардовете на ПЧМ обявяват 3 милиона стари лева награда за онзи, който посочи следите на убиеца му.
Техни колеги, минали на работа в софийски охранителни фирми, припомнят, че милионите са заделени в сейф и до днес – незаслужени още от никого.

 

Вестник Труд