Ако може да се говори за дъно, през 2016 г. износът на електроенергия достигна своето за последните 16 години . В парично изражение това означава пропуснати ползи за производителите на енергия и мрежовия оператор за около 200 млн. евро в сравнение с 2015 г. Като количества намалението на изнесената енергия е с 39.1% спрямо предходната година. По груби изчисления продаденият зад граница ток за 2016 г. е бил за 320 млн. евро, а за сравнение две години по-рано износът е рекордно висок – около 700 млн. евро.
В тунела все пак има светлина, тъй като в последните няколко месеца износът започна макар и плахо да се възстановява. Към началото на септември сривът беше с 6.6 процентни пункта повече от отчетеното в края на годината, сочат данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Най-шоков беше спадът през първите три месеца.
Надолу нагоре
“Основната причина за обръщането на негативната тенденция и постепенното възстановяване на износа е затварянето на ядрените блокове на EDF във Франция за инспекция, което предизвика недостиг на енергия през последните няколко месеца”, коментира изпълнителният директор на “ЧЕЗ трейд” Владимир Дичев. По думите му това е довело до повишение на цената на електроенергиятa в Европа с около 15-30% за последното тримесечие. Допълнителен фактор е и поскъпването на въглищата със 70% за периода от февруари до края на 2016 г. Сумарното влияние на двете повиши котировките на електроенергията на едро на немската борса ЕЕХ за 2017 г. от 21 евро до 34 евро за базов товар, а на унгарската борса до 39 евро.
Токът се влияе и от цената на петрола, която през миналата година се повиши с близо 30%, достигайки 55 долара за барел спрямо дъното от март 2016.
Според Дичев възстановяването на износа ще се запази като тенденция и през 2017 г. и може да се върне на нивата от 2014-2015 г.
“Първите 6-7 месеца на годината цените на електроенергията в региона бяха много ниски и българските централи не можеше да бъдат конкуренти”, обяснява драстичния спад Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ). По думите му, когато през втората половина на годината цената в региона е започнала да се покачва, АЕЦ “Козлодуй” е излязла в планов ремонт, а в язовирите не е имало достатъчно вода, за да може големите вецове да произвеждат енергия. Това се вижда и от спада на тяхното производство от 26% за 2016 г. спрямо предходната, което на практика е и една от основните причини за по-ниския износ през годината. Според Георгиев износът през 2017 г. зависи основно от това дали вецовете ще са в състояние да произвеждат ток, макар че засега нивото на водата в язовирите продължава да бъде критично ниско.
По-малко производство
Намалението на износа естествено влияе и върху производството на енергия, което спада с 8.27% за година (към началото на септември намалението беше с 12.28%). То е най-осезаемо при така наречените базови централи – държавната АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и останалите въглищни централи в страната, при които свиването в производството е с 6.13%. При ВЕИ централите най-голям спад в производството от 5.7% има при големите вятърните паркове, а при фотоволтаичните има ръст с 0.15%. При централите на биомаса, чиято енергия се изкупува от НЕК, ръстът е 10.84%, а при по-малките производители, чиято енергия се изкупува от електроразпределителните дружества, увеличението в производството е огромно – с 49.8%.
Потребление
На фона на намаления износ и производство потреблението в страната остава почти непроменено – скромен годишен ръст от 0.16%. В началото на септември обаче то е било с 2% по-ниско спрямо година по-рано.
През празничните дни потреблението в страната също се е увеличило заради минусовите температури. От ЕВН, която обслужва Югоизточна България, посочиха, че ръстът по новогодишните празници е бил малко под 1%, а при “Енерго-про”, която захранва с ток Североизточна България, е 5%. От компанията посочиха, че най-голямо повишение на потреблението е имало в област Велико Търново, а в област Разград консумацията по време на новогодишните празници е била същата както година по-рано.
Най-голямо е повишението, отчетено от ЧЕЗ (Западна България), при която средното потребление е било със 7.2% по-високо в периода от 24 декември до 2 януари. От дружеството коментират, че това вероятно се дължи на по-ниските средни външни температури, които са били минус 1.3 градуса, при 0.9 градуса за същия период на миналата година.
В готовност за аварии
“ЧЕЗ разпределение” ще удвои дежурните екипи, които обслужват мрежата, в края на седмицата, когато се очакват снеговалежи и значително понижаване на температурите до -20 градуса, посочиха от компанията. От “EVN България електроразпределение” също съобщиха, че общо 150 екипа са в готовност да реагират за отстраняването на евентуални аварии, които се очакват заради влошаването на времето.
“Като част от подготовката си EVN България електроразпределение” е позиционирало по места мобилни агрегати, техника, инструменти и материали за авариен резерв”, допълват оттам. От “Енерго-про мрежи” също са мобилизирали 20 допълнителни аварийни екипа, а 82 са в постоянна готовност.
