Как източиха 5 милиада долара от България

Може би най-тежкият проблем на банковата ни система по време на катастрофата от края на 1996 г. е свързан с механизмите на рефинансиране и предоставяне на депозити от страна на БНБ, ДСК и БПБ.  Критериите, въз основа на които една ресурсна банка рефинансира търговските банки, най-често са свързани с лични връзки и политически мотиви.
Зад афишираните публично намерения да бъде “спасена” тази или онази закупена банка често се крият сложни финансови операции, свързани с прехвърляне на пари в близки до управляващите фирми и корпорации.  ПЧБ е шампион в това отношение – с излетите в нея над 18 млрд.  лева от БНБ, плюс неизвестно какво количество долари – за което има едно единствено оправдание:  не можехме да оставим толкова голяма банка да фалира. Но никъде пряката подчиненост на кредитните институции от управляващата БСП не личи толкова ясно, колкото при отпусканите кредити и рефинансирания от страна на ДСК.
ДСК в най-буквалния смисъл на думата е “родила” и отхранила цяла плеада частни банки. Според цитирания вече доклад “Добрев”: “За периода 1990 – 1995 г.  само ДСК е раздала над 70 милиарда лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми”.  С кредити от ДСК примерно са създадени ЧИЗБ и Кредитна банка, както и незнайно число ФБК и обменни бюра, благодарение на което пак според доклада “по същество в страната започна да функционира паралелна банкова система”.  Това, което липсва в доклада е, че след 1995 г. тази практика придобива още по-порочни измерения – и то точно чрез механизмите за рефинансиране.
До юни 1996 г., в рамките на половин година,  ДСК е депозирала в търговските банки 44 600 000 000 лв. Впечатляващо е, че огромна част от тези депозити са предоставени на банки, които по-късно са поставени под особен надзор или в процедура на фалит – тъй че милиардите на спестителите са безвъзвратно загубени.  В ПЧБ например са депозирани 5 168 600 000 лв., в Балканбанк – 5 100 000 000 лв., в ТСБ – 4 500 000 000 лв., в ТБ “Славяни ” – 1 438 100 000 лв., и ТБ “Моллов ” -1 350 000 000 лв., в Добруджанска ТБ – 1 150 000 000 лв., в ТБ “Елит” – 1 030 000 000 лв.  и прочее.
От тази схема за предоставяне на депозити е видно, че ДСК е рефинансирала фалита. Някои близки до властта банки обаче са в буквалния смисъл на думата “спасени” и изпаднали от фаталния списък на поставените под особен надзор именно благодарение на масираното предоставяне на депозити или иначе казано – на преливането на парите на българските спестители в празните им трезори.  Това се отнася преди всичко за ПИМБ, отпушена благодарение на предоставените 5 550 000 000 лв., както и за Кредитна банка, получила 700 млн.  лв.  при залог вземанията си по скандалния и отричан както от правителството, така и от парламента цесионен договор.
Случаят с рефинансирането на Бизнесбанка обаче надминава всичко познато в банковата система до този момент.  Става дума за явна корупция и нагъл опит да бъдат окрадени парите на българските спестители, провокирани от висшите среди на управляващата партия.  ДСК е удобна за целта, тъй като поради липса на актуализиран нормативен статут тя е по-безконтролна дори от БНБ – например решенията за предоставяне на финансови депозити се вземат дори не от управителния съвет на касата, а от специализиран такъв, съставен от подчинени на председателя на ДСК служители.
В края на май 1995 г.  на закрито правителствено заседание е решено да бъде освободен временно изпълняващия длъжността председател на ДСК Асен Друмев. От името на мнозинството за председател на ДСК е предложена Бистра Димитрова, бивш директор на “Жилищно кредитиране”. Публична тайна е, че тази кандидатура е отстоявана от председателя на Парламентарната група на демократичната левица Красимир Премянов.  Това е първия случай, в който депутатите от левицата не гласуват единно, като някои от тях се правят, че не са в залата.  След горещо заседание и под заплахата на прословутия чл.11 депутатите от мнозинството все пак са склонени да утвърдят кандидатурата.  
Рисковете, които се поемат от БСП при този политически избор, са повече от сериозни. тъй като за сметка на ограничената си професионална квалификация Бистра Димитрова има вече опит при раздаване на рискови кредити:  като шеф на “Жилищно кредитиране” тя е принудена да дава показания за отпускането на кредит от 37 млн.лв. на фирма “Хелефорд”.
Резултатите от този опит не закъсняват да се проявят.  От встъпването на Бистра Димитрова в длъжност финансовите депозити на ДСК в някои банки рязко и необяснимо нарастват.  Абсолютен прецедент обаче представлява сумата на депозитите, отпуснати на “Бизнесбанка ” – само от януари до юни 1996 г.  ДСК е наляла в трезорите й 6 250 000 000 лв.  С какво провинциалната петричка банка, имаща 200 млн. лв. уставен капитал, е заслужила привилегията да бъде най-щедро рефинансираната българска банка – това е въпрос, на който Бистра Димитрова упорито отказва да отговори.
Отговорът се съдържа в няколко финансови документа, които са наистина уникални и които вероятно ще останат в класиката на банкерското безчестие в България. Нормалната практика изисква една национална ресурсна институция да реши кого, кога и под каква форма да кредитира, като направи съответните проучвания.  В случая “Бизнес банка” се сблъскваме с обратния принцип.  Не ДСК, а провинциалната банка не само предлага, но и предприема правни действия и връчва подписани вече от нейна страна договори за една близка до абсурда сделка, която би ощетила българските спестители с минимум няколко милиарда лева.
От изпратената на 20.09.1996 г.  Паметна записка до УС на ДСК става видно къде всъщност са отишли щедро предоставените от касата депозити. 1 619 000 000 лева са предоставени като кредит на “Евроенерджи Ойл” ЕООД, като с натрупаните лихви общите задължения на холдинга са 1 946 000 000 лв.  Други 1 500 000 000 лв.  са депозирани в Добруджанска ТБ – и заедно с лихвите са нараснали до 2 692 000 000 лв.  ДТБ обаче е само посредник – тъй като от своя страна тя ги е предоставила на “Ангора” АД – собственост отново на “Евроенерджи”.  “Бизнес банка” АД предлага (или по-точно казано – силово налага) на ДСК наистина забележителен вариант на изчистване на тези свои задължения, изразен условно чрез следната схема:
“Между “Бизнес банка” АД и Добруджанска ТБ беше постигнато споразумение за уреждане на отношенията им, възникнали от предоставяне на депозити в национална валута (договори от 26.08.96 г., 31.08.96 г.  и 20.09.96 г.).  В изпълнение на това споразумение и на основата на чл.72 и следващи от Търговския закон, Добруджанската ТБ трябва да направи апортни вноски в капитала на “Ангора” АД на свои недвижими имоти, като акциите, получени от увеличението на капитала предостави чрез джиро, по силата на чл.185, ал.2 от Търговския закон, на “Бизнес банка” АД за погасяване на свои задължения към нея.  “Бизнес банка” АД чрез същите акции и по същия ред ще погаси поетите чрез заместване в дълг задължения на Добруджанска ТБ към ДСК, както и своите задължения към ДСК. Едновременно с това, със същите цели, на основание чл.102 от Закона за задълженията и договорите, е сключено споразумение за погасяване на дълга на “Евроенерджи Ойл” ЕООД към “Бизнес банка” АД”.
Както се казва – пито-платено.  Вместо дадените милиарди се предлага ДСК да стане временен собственик на акциите на “Ангора” АД и на апортираните от Добруджанска ТБ ниви и ливади.  На всичкото отгоре предложенията за решения на УС на ДСК, надлежно формулирани в тъй наречената паметна записка, предвиждат и обратно изкупуване на акциите на “Ангора” АД от “Евроенерджи холдинг”.
Наглостта на предложителите обаче не свършва тук.  Схемата е не само предложена, но са предприети и правни действия за осъществяването й, което говори за сигурността на скритите господари на “Бизнес банка”, че тя ще бъде приета от ДСК.  С решение на фирмено отделение на Софийски градски съд са вписани промени в УС и увеличение на капитала на “Ангора” АД.  Освободени са членовете на УС Анна Павлова, Асен Симеонов, Валери Цветанов и Крум Рашков (очевидно оказали се неудобни за чак толкова дързък грабеж) и е вписан един единствен нов член – Георги Иванов Танев. Увеличението на капитала е повече от невероятно. “Ангора” АД увеличава капитала си от 1 805 128 000 лв.  на 14 687 543 000 лв.  А най-невероятното в случая е, че Добруджанската ТБ, която тогава е поставена под особен надзор, апортира чрез легално решение на своя съвет на директорите, чрез подписите на своите квестори и най-важното – чрез решение на УС на БНБ (препис-извлечения № 562 и № 564) сумата от 12 882 414 000 лв.!  В същото това време банката има чакащи плащания само за 587 900 000 лв. и обща сума на актива към 31 май 1996 г.  – 8 095 000 000 лв.  Просто практически е невъзможно в тази сума да не се включват активите, прехвърлени като апортна вноска към “Ангора” АД.  От което следва, че оценката на тези активи е завишена с милиарди лева и че разликата между тази оценка и реалната цена е сумата, с която “Бизнес банка”(или по-точно “Евроенерджи”) се надява да ограби ДСК.
С това обаче не приключват наглите схеми за ограбване на спестителите.  Към “паметната записка” квесторите на “Бизнес банка” Радослав Стоянов и Чавдар Горанов са приложили и проект за договор между поставената под упражняван от тях особен надзор банка и ДСК.  Този договор предполага погасяване “изцяло и без остатъци” на задълженията на Бизнес банка към ДСК.  (Нека си спомним, че те бяха 6 250 000 000 лв.). В замяна касата получава акциите на “Ангора” АД, но не и правото да
управлява или дори да упражнява контрол върху холдинга. В т.4 от договора е
казано: “ДСК, придобила качеството на акционер в “Ангора” АД, се задължава
да даде по надлежния начин съгласието си управлението и представителството
на “Ангора” АД да се осъществява от лицата посочени от “Бизнес банка” АД”. С това задълженията на ДСК не се изчерпват. Съгласно т.5 “се задължава да прехвърли чрез джиро акциите на посочени от “Бизнес банка” АД трети лица, при това по цена, представляваща валутната равностойност на номинала на акциите, която се заплаща от третите лица на ДСК в левова равностойност по “фиксинга на БНБ към 16 октомври 1996 г.”.  С други думи се очаква освен всичко друго ДСК да поеме и загубите
от инфлацията в течение на един тригодишен период.
Кои са тези “трети лица” става ясно от един приложен, подписан и подпечатан Договор за управление, придружен от също така подписан и подпечатан Анекс към него.  В качеството на “трети лица” се появява “Евроенерджи холдинг”, представляван от Васил Генчев и Атанас Коларов. От съдържанието на целия договор е видно, че ДСК има само задължения, а “Евроенерджи” – само права. Например в т.3 ДСК се задължава да извършва “преференциално финансиране на дейността на “Ангора”, а ако не го направи, текстът в договора е също тъй категоричен:”ЕЕХ има право да развали едностранно договора в случай, че не получава необходимото съдействие или финансиране от ДСК за нормалното функциониране на “Ангора” АД”.
Какво е прякото финансово изражение на скритата в този коварен договор кражба личи от становището на Кристофор Павлов, главен икономист на ДСК.  В своя анализ той подчертава, че се предлага сделка, “от която “Евроенерджи” черпи само права, докато задълженията остават за нас”, че холдингът поема ангажименти, които очевидно не може да изпълни и че извън загубата от милиардите вече предоставени депозити ДСК ще трябва да финансира тази сделка със скромната сума между 4,697 и 4,727 милиарда лева.
Най-фрапиращ от всичко обаче е анекса към договора за управление, предложен от “Евроенерджи”.  В него се предлага чисто и просто “Евроенерджи Ойл” ЕООД да замени в ДСК акциите на “Ангора” АД с привилегировани акции клас “Б” от капитала на “Плама’ АД, като цената на замяната бъде по номинала на акциите – едно към едно.  Тук трябва да припомним, че “Евроенерджи” купи “Плама” за по-малко от 300 000 щ.д., а за оправдание на тази скандална сделка послужиха огромните дългове на рафинерията (по същество дългове на “Евроенерджи” към различни и фалирали вече банки).  При номинал 1000 лв.  на акциите на Плама, холдингът ги купи на цена 12.50 лв. Тъй че сделката, която се предлага на ДСК, не е дори кон за кокошка, а е кон за врабче.  Дребна подробност е, че съгласно приватизационния договор “Евроенерджи” няма право да продава акциите на “Плама” за период от пет години.
Наглостта на така предложената сделка е повече от поучителна.  Две провинциални банки, при това поставени под особен надзор, се канят да реализират схема от кухи операции, която анулира задължения към ДСК в размер на 6 250 000 000 лева и която допълнително би обогатила техни контрагенти с около 4 700 000 000 лв.  Чак подобен бандитизъм българската банкова система наистина не познава.
Отговорът на въпроса кой стои зад всичко това е отдавна известен. Този. който наложи Бистра Димитрова за  шеф на ДСК – и по-късно иска да капитализира своите протекции – Красимир Премянов, шеф на ПГ на управляващото  мнозинство.  Не случайно под негов личен натиск шефът на “Нефтохим’ Стефан Неделчев подписа запис на заповед за 16 млн.  щ.д. в полза на “Самотлор”,  дъщерна фирма на “Евренерджи холдинг”, без дори да се допита до борда на директорите.  Така получените около 1 милиард лева са вложени не другаде, а тъкмо в “Бизнес банка” АД при невероятно изгодни условия:  20 пункта над ОЛП.  Благодарността на “Евроенерджи холдинг” към Премянов също беше материализирана:  не случайно холдингът покри кредита на неговия племенник Андрей Премянов в ТСБ и се договори за същата операция с друг негов кредит в ПЧБ. Петролната дружба между парламентарния шеф на левицата и холдинга сигурно е била доста крепка, след като дори мобифона на Премянов се плаща от “Евроенерджи”, след като тъкмо той лобира в негова полза при тежките спорове с “Плама” по въпроса
кой на кого дължи един милиард лева акцизи и ДДС.
Повече от показателен е и факта, че “Бизнес банка” – личната банка на Премянов, с чиято помощ и чрез чиито лицензи неговият брат контролира обменните бюра в големите черноморски курорти, всъщност се оказва една от
основните банки, обслужващи “Евроенерджи холдинг”.  Или може би е по-точно да се каже:  едно от кранчетата, през които “Евроенерджи” източва държавни активи и реализира своите интереси в петролния бизнес – както и интересите на видните си политически лобисти, за които неведнъж е писано и говорено. От изключителната дързост на подготвените проекто-договори следва да се предположи, че “Евроенерджи” изпитва насъщна нужда от средства и бърза да ги осигури – независимо по какъв начин (фактът, че съдебните промени в “Ангора” АД и проектодоговорът, подписан от “Бизнес банка” носят една и съща дата, потвърждава това бързане).  Естественият извод е, че щедро обещаните и договорирани инвестиции в “Плама” просто няма да бъдат
осъществени – и че рафинерията, която бе приватизирана на безценица, или ще бъде препродадена, или ще се превърне в куп старо желязо .
Все пак в крайна сметка Бистра Димитрова тъй и не парафира надлежно формулираните от “Бизнес банка” и “Евроенерджи холдинг”, подписани и подпечатани договори. Очевидно и тя е усетила, че петролните далавери на втория човек в БСП и свързаното с тях ненаситно изцеждане на парите на българските спестители могат да й струват председателското място в ДСК, ако не и нещо повече.
 
9. ЧЗБ “Агробизнесбанк” или как за 1 лв. се купуват 9 млрд. дългове
 
Учредяването на банката е одобрено с протокол № 9/06.02.1991 г.  на УС на БНБ. Учредителните договори и протоколи обаче са подписани не от учредителите, а от инициативен комитет.  93.7% от капитала е частен, останалите акции принадлежат на държавни фирми (2,1%) кооперативни фирми (4,2%).
На 06.09.1992 г.  ОС на акционерите е взело решение за увеличаване на акционерния капитал от 22 на 200 млн.  лв.  Изменението е регистрирано и обявено в ДВ без да е правена преоценка на активите и без да е взето разрешение от БНБ.  150 млн.  са в акции на приносител, а от 50-те млн.  в поименни акции контролният пакет се държи от т.нар. “Пловдивски брокери” Христо Данов и Христо Александров, и контролирани от тях фирми.  
Оттам нататък следва голямото разграбване.  Около 9 милиарда са раздадените от “Агробизнесбанк” кредити, като огромната част от тях са излети във фирми, собственост на изпълнителните директори Данов и Александров.  Точно тези девет милиарда дългове придоби БНБ, след като купи “Агробизнесбанк’ за един лев. Шансовете да бъде възвърната поне малка част от тази огромна сума клонят към нулата.  Поради две причини – защото номиналните длъжници са кухи структури (предимно ООД-та, носещи по закон отговорност до 50 хил.).  с които реално усвоилите средствата фирми нямат пряка връзка.  Другата причина е по-специфична:  защото по-голямата част от тези милиарди са прехвърлени във валута и изнесени зад граница.
За съжаление това не е единично явление.  Докладът на МВР доказва, че макар да е шампион в незаконния трансфер на валута зад граница,”Агробизнесбанк” съвсем не е самотна в тази криминална дейност:
“Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната.  Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както при периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през март 1994 г., довела до трайно обезценяване на лева.  Само от “Агробизнесбанк”-Пловдив, чрез документи с
невярно съдържание длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5
млн.  щ.д., а ФК “Дилър” от същия град, чрез предоставяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щ.д.  От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г.  от 9 държавни и частни банки през митницата на аерогара “София” са изнесени 2 811 кг.  “ценни” пратки, съдържащи банкноти.  За сравнение 1 млн.  щ.д., в купюри по 100 долара има тегло 8 килограма. Впечатляващ е износът на “Елитбанк”, която за периода е изнесла 1 247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн.  долара.  Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки”.
След горния цитат едва ли може нещо да се добави – освен може би да си припомним, че “Елитбанк” е втората “комсомолска” банка, направена с парите на ПИМБ, а вероятно и с потайно приватизираните пари от ТНТМ.  Иначе сякакви коментари са излишни.