Малко повече от една година измина от откриването на поредното спортно бижу, което се роди след дългогодишни мъки. Сега още повече от момента на откриването на зала “Колодрума” в Пловдив стои въпросът доколко смислено беше изливането на почти 50 милиона лева в нея. Най-вече защото, макар и да се опитва да се превърне в многофункционална спортна зала, тя си остава… предимно колодрум, т.е. място за колоездене – един не особено развит в България спорт, особено в пистовия му вариант.
Строителството така и не завърши навреме, за да може Пловдив да бъде един от домакините на европейското първенство по волейбол за мъже миналата година (тя беше открита преди първенството, но одобряването на съоръженията става много по-рано). Както изглежда, няма да бъде част и от световното първенство по волейбол за мъже през 2018 г. Но ако това е еднократно събитие с предимно имиджово значение за залата (но с икономически ползи за града), по-големият въпрос е какво се случва в останалото време. И ако не може да домакинства на състезания от такъв ранг, защо въобще се стигна до нейното дострояване.
Въпреки че официално няма решение кои градове и зали ще домакинстват на мачове от световното по волейбол, може в огромна степен да се прогнозира, че Пловдив не е сред тях. В града го знаят, а на последната сесия на общинския съвет съветникът от БСП Иван Петков е задал въпрос в този дух. Кметът Иван Тотев коментира, че все още се извършва оглед за възможните домакини. Решението до голяма степен обаче е взето, сочи информацията на “Капитал”. България ще приеме четири групи от турнира, на който е съдомакин с Италия, но ще бъдат използвани само три града. Две от групите ще бъдат в София в зала “Арена Армеец”, една ще е във Варна, където има дългогодишни традиции в провеждането на волейболни събития. Третата зала по всяка вероятност ще е “Булстрад арена” в Русе. Строящата се “Арена Бургас” е извън сметките, защото не е ясно кога ще бъде готова.
Конструктивни недъзи
В тази конкуренция “Колодрума” няма шанс, въпреки че през тази година там беше проведено европейското първенство за младежи до 20 години. Един от по-маловажните проблеми е това, че трибуните са отдалечени от терена, а международната федерация върви към все по-голямо приближаване на публиката към игрището. По тази причина наскоро беше скъсена зоната за изпълнение на сервис. Решим проблем е осветлението. По първоначални планове то е направено под ъгъл и е подходящо за колоездене, но не и за волейбол и баскетбол. При изпълнение на начален удар например осветителните тела заслепяват играчите. По време на европейското по волейбол за младежи се оказа, че и луксовете не отговарят на изискванията на международната федерация. А те от своя страна имат пряко влияние върху качеството на телевизионното излъчване. По-рано през годината общината гласува да се отпуснат 250 хиляди лева на строителя на залата – дъщерна фирма на “Главболгарстрой”, за ремонт на осветлението.
Най-големият проблем обаче е наличието на две колони по средата, които държат покрива. Залата е била взета като готов проект от Холандия за колодрум и така е започнало строителството. По-късно, когато общината се ангажира с довършването й с държавни средства, първоначалният проект не е променян, а и може би е било невъзможно. Разстоянието между колоните е 46-47 метра, което е на “ръба” на правилниците за международни състезания. Между тях може да се разположи игрално поле, но е по-скоро компромис. А още по-големият проблем е, че зад тези колони има множество седящи места, които нямат видимост към терена и са практически неизползваеми. Всички експерти, с които разговаряхме, изтъкват двете колони като непреодолима пречка. Отделно трибуните на виражите са още по-далече от игралното поле. “Проблемът е трябвало да бъде решен още в началото, но тогава залата е замислена с други цели. Двете колони убиват цялата видимост на страничните сектори, освен това създават много сериозен дискомфорт”, коментира за “Капитал” собственикът на фирмата SportLab Стефан Августинов, който се занимава и с консултантска дейност в областта на спортните съоръжения. Фирмата се занимава и с организацията на събития. Тази година там той проведе баскетболния Мач на звездите. “Разговаряме с хората, които управляват залата, за подобрения, тъй като по проект има много слабости. Един от тях е липсата на ВИП зала, това, че входът за виповете и състезателите, които идват от тренировъчната зала, е един и същ, което е недопустимо според световните стандарти”, коментира той.
За да бъде сертифицирана за по-висок ранг състезания, трябва да има и тренировъчна зала с топла връзка, която най-вероятно ще бъде изградена наново. Отгоре й ще бъде разположена ВИП залата с отделен вход за нейните посетители. Според Августинов най-долните редове на трибуните имат лоша видимост към игралното поле, защото най-вероятно не е изследван този процес при различни от колоездене спортове. Меломани, които са посещавали концерти в Пловдив през последната година, споделят, че акустиката е лоша и озвучаването на събития е с големи компромиси. “Отделно, ако не бъдат разположени големи екрани, не се вижда нищо. От всички концерти само този на Васко Василев беше на ниво, и то до голяма степен заради неговата аура”, коментира за “Капитал” една от дамите, които се занимават с културна критика в Пловдив.
Още пари в дупката
Всички тези недостатъци водят до едно – инвестиране в нови подобрения и строежи, които ще подобрят положението, но няма да я превърнат в спортната перла на България. Освен 250-те хиляди лева за осветление наскоро общината поиска да се отпуснат нови 36 хиляди лева за изграждане на система против натрупване на лед и сняг на покрива, която не е била предвидена в първоначалния проект. Ако се строи нова тренировъчна зала и ВИП зона, това ще изисква още средства. За разлика от всички останали големи зали (без тази в Ботевград) “Колодрума” не е обособена в търговско дружество, а е в отделно общинско предприятие “Многофункционална спортна зала”. Тази година общината е гласувала за издръжката й 1.1 милиона лева. Все още няма един пълен отчетен период, но общинските съветници в Пловдив вече имат притеснения как ще се издържа съоръжението. Това беше въпрос, който стоеше и при откриването й през 2015 г.
И до момента няма видими опити на ръководството на предприятието да бъде продадено например името на залата. За последната година са организирани няколко концерта, но при наем на ден от 6000 лева за спортни събития до 9000 лв. за концерти това едва ли ще покрие значителна част от разходите. Миналата година там имаше прояви на Крис Норман, “Легендите” и шоуто на Нешка Робева, както и балетът “Лешникотрошачката”. През тази освен баскетболния мач на звездите и европейското по волейбол е имало двудневна евангелистка конференция “Огън”, концерт на “Юрая Хийп”, празничен концерт на Криско и Дивна и концерт на Васко Василев. През ноември се очаква опера с участието на грузинската певица Анита Рачвелишвили, който отсега се оформя като колосално звуково предизвикателство за домакините и организаторите. През февруари с помощта на областния управител Здравко Димитров е сключен договор с фирмата LT Consult and Managment на Лъчезар Танев, за да съдейства за привличане на събития. По този повод кметът Иван Тотев казва: “Има интерес към “Колодрума”. Надявам се през следващите месеци да обявим още няколко големи събития. Залата е измислена умно, удобна е, в хода на строежа я препроектирахме така, че да може да поема различни по обем събития.”
Залата дори няма интернет сайт, а в онлайн пространството единствената възможна връзка е през страницата във Facebook. В интервю за пловдивския вестник “Марица” през юли (дадено писмено!) по въпроса за приходната част и уплътняването на съоръжението със събития управителката на общинското предприятие Йорданка Трендафилова казва: “Целенасочено представяме залата както на промоутъри и организатори на мероприятия на местния пазар, така и на федерации – български и международни, с цел пласирането на пазара. Като единствения закрит колодрум в Югоизточна Европа една от целите ни са и тренировъчни лагери на колоездачни клубове и федерации от чужбина”. “Капитал” се свърза с Трендафилова, но разговор не беше осъществен заради непрекъснатите й срещи. На изпратените писмени въпроси не получихме отговори до редакционното приключване на броя. В интервюто си за “Марица” Трендафилова определя “Колодрума” още като “необработен диамант, който при подходяща шлифовка се надявам да заблести като брилянт”. Че ще има нужда от допълнителна и неясно колко струваща шлифовка, е сигурно. Но че ще заблести като брилянт, е спорно.
