Дончо Пехливанов, който излежава присъда в Бургаския затвор, твърди, че следствие на незаконосъобразно бездействие на служители от затвора не е получил своевременно лечение на белодробното си заболяване – бронхопневмония. Поради това здравословното му състояние се е влошило рязко и по спешност е бил настанен в болница. След проведеното оперативно лечение, не са му били осигурени нужните медицински грижи през възстановителния период. Неимуществените вреди, които претендира, че е претърпял за са периода ноември 2011 г. – май 2014 г. Затворникът настоява, че през това време е засегнато достойнство му в резултат на бездействие и арогантно, и презрително отношение на медиците и ръководните служители, работещи в Бургаски затвор.
Административен съд Бургас е отхвърлил иска за обезщетение като неоснователен и недоказан и е осъдил Дончо Пехливанов да заплати дължими такси и разноски в размер на 7 740 лева.
По делото е поискана и допусната съдебно – медицинска експертиза и е разпитан свидетел, който е изтърпявал наказанието си заедно с ищеца през зимата на 2012 г.
Съдът не е приел тезата на Пехливанов, че в посочения период администрацията на Бургаски затвор, а и на ГДИН, е бездействала въпреки задълбочаващото се страдание. От доказателствата е видно, че медицинският случай е третиран с необходимата сериозност и отговорно поведение от служителите на Бургаски затвор, а предписаното и осъществено лечение, е било адекватно. Не са доказани твърденията за причинени неимуществени вреди заради арогантно поведение на медици и служители в Бургаски затвор.
„Чл. 10 ал. 2 ЗОДОВ освобождава ищците от внасяне на такси и разноски по делата. Ако обаче предявеният иск бъде отхвърлен изцяло (какъвто е конкретният случай), съдът осъжда ищеца да заплати дължимите такси и разноски. Разпоредбата на закона се тълкува съобразно с вложения в нея разум и цел. Те са свързани с необходимостта гражданите да се предпазват от провеждане на неоснователни искове срещу държавата. Правата, които дава закона, предполагат добросъвестност на гражданите, на които са предоставени. Затова и предявилият неоснователно иск следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, депозита за назначеното вещо лице, както и възнаграждение за процесуален представител на ответника” се казва в решението на Административен съд Бургас.
Лишеният от свобода обжалва произнесения съдебен акт във Върховния административен съд.
