Само ден след спешното заседание при премиера Борисов, на което бяха набелязани нови мерки за контрола на движение по пътищата, край село Венец, Шуменско стана нова катастрофа, при която загинаха трима души, а други трима бяха ранени. Причината отново е челен удар след навлизане в насрещното платно. Този път загиналите са трима, други трима са ранени. Да ги прибавим към деветимата загинали и 19-те ранени от сблъсъка между автобус и камион край село Микре.
Така си поддържаме челните позиции в черния списък, според който сме водачи в класацията за най-много жертви вследствие катастрофи – 99 на 1 милион (по данни на Евростат за 2016 година). Това е два пъти повече от средното за ЕС (50 на 1 млн.) и три пъти и половина повече от страната с най-малко загинали на пътя – Швеция. Не е като да няма мерки, факт са и последните – “черни кутии” в автобусите, колани за пътниците, изискване за евростандарт за технически характеристики на системите за безопасност (странно защо не е имало досега), подобрения на пътищата (каквото и да се има предвид). Това е второто спешно заседание за годината, след като през лятото, отново по нареждане на премиера, беше проведено друго, в резултат на което бяха приети и влезоха в сила предпоследните промени в Закона за движение по пътищата. Те включваха премахване на предупреждаващите за мобилни камери пътни знаци, оборудване на автомобилите на КАТ с камери и микрофони, дерегистриране на автомобили, управлявани от водач без шофьорска книжка, а управлението на автомобил под влияние на наркотици вече се наказва със затвор.
Очевидно направеното не дава резултат, макар намеренията да са факт. От коментарите към новината за новите спешни мерки става ясно, че някои моменти упорито се изплъзват на заседаващите извънредно. Сред водачите на превозни средства се обсъжда, че добър ефект би имало поставянето на повече контролни камери за скорост, мантинели в критичните участъци, защото непрекъсната линия масово не се отчита, улесняването на процеса по подаване на сигнал от граждани с видеорегистратори (защото ако номерът на нарушителя е ясно видим на записа, няма смисъл подателят на сигнал да бъде привикван за свидетел).
С годините и с катастрофите, все по-упорито се затвърждава и една друга тенденция – нарушенията се регистрират, но никой не може да принуди нарушителите да си платят глобите. Така ставаме свидетели на куриози като цитираните покрай летните спешни мерки, при които шуменец с 26 електронни фиша за превишена скорост и актове за други нарушения, най-сетне бил “поканен” в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР – Шумен, за да си ги получи. Добре, че се е отзовал, след години игра на криеница. Друг скандално известен водач от същия край трупа актове откак е станал правоспособен и за 11 години са му съставени 41 глоби за различни нарушения, най-често за превишена скорост. Сумата на финансовите му наказания прехвърля 10 хиляди лева. Нито една от наложените глоби не е платена. Съвсем очевидно проблемът не е в липсата на наказателни мерки, а в тяхното прилагане. Затова преди време се коментираха и способностите на камерите за регистриране на превишена скорост, ако преминава повече от един автомобил, макар да ни увериха, че със същите камери се работи и в чужбина. Ако ежедневно минавате с превишена скорост покрай камера на КАТ при натоварен трафик и около вас има други автомобили, е напълно възможно никога да не получите фиш за това нарушение, защото то може да бъде доказано само ако автомобилът минава сам.
Дори и да бъде засечен обаче и да бъде регистрирано нарушението на скоростта със съответния фиш, документът трябва да се връчи лично. Както сме се уверили от практиката, моментът с връчването е спорен и може да се отложи с години. Ако все пак това се случи, нищо не гарантира плащането. Защото след изтичане на сроковете, предвидени за доброволно плащане в закона, случаите се пращат за принудително събиране на НАП. Макар доста реактивни в плащането на други налози, в този случай като че ли служителите на агенцията по приходите не са толкова експедитивни, щом е възможно човек да шофира и трупа глоби с години. А докато правителството плете поредните спешни мерки, българинът си кара както си знае и става все по-изобретателен. Отдавна има групи в социалните мрежи, които предупреждават за дебнещи патрулки. Ограниченията на скоростта са все така декоративни, а пътната маркировка не е нищо повече от рисунки по асфалта. Потвърждава го и последният случай, при който момче беше блъснато на пешеходна пътека от джип, който не е оставил спирачен път. Въпреки знаците за ограничение на скоростта и камерата, която е разположена на кръстовището. Никакви мерки не могат да проработят там, където функционира наглата самоувереност.
