Сподели новината.

Без съмнение този завод (до 1991 г. с името на Димитър Филипов) е едно от най-познатите български предприятия, което за голяма радост работи и сега. Дори и така обаче, не е безинтересно да направим едно кръгче из историята му и да разгледаме някои от неговите продукти в миналите десетилетия, още повече че наскоро си намерихме такива за нашата колекция. Положихме доста труд за тази статия и ще се радваме, ако я оцените. 🙂

Преди всичко,

КАКВО СА ТВЪРДИТЕ АБРАЗИВНИ ИНСТРУМЕНТИ?

Най-общо казано, такива са острите режещи дискове (брусове…), които се фиксират към ротор на преносна или настолна машина, която ги върти с много висока скорост – хиляди, над 10 – 12 000 оборота/сек. Благодарение на това се постига лесно рязане и обработка на твърди материали – метали и др. Скоростите, при които работят тези дискове, са по-високи от тези на класическите металорежещи машини. Заводът в Берковица става най-известен именно с такива дискове. При тях са важни показатели като най-висока възможна периферна скорост, якост и доколко са уравновесени. По-надолу ще научим повече за видовете абразивни дискове и какви такива са произвеждани в ,,Д. Филипов“.

СЪЗДАВАНЕ

Бъдещият ЗАИ ,,Димитър Филипов“ е създаден с разпореждане № 1998 от 30.ХІІ.1962 г. на Министерският съвет на НРБ. То постановява от 01.І.1963 г. да се образува в гр. Берковица завод под наименование ,,Димитър Филипов“ с предмет на дейност ,,производство на абразивни инструменти“. Заводът да бъде подчинен на Управлението по промишлеността – Михайловград. Нормално, Берковица тогава (а и сега) е в този окръг (област).

Какво налага решението да се открие в България производител от този вид?

 

До откриването на това предприятие, абразивни инструменти (или са както ги наричат тогава – шмиргели и брусове) се произвеждат тук-там из страната в малък мащаб, от частници в малки работилнички, по много примитивен начин. В последните години преди 1962 към ЗММ (Завод за металорежещи машини) – София, се оформя цех за шмиргели, който произвежда ограничен брой видове такива пособия и задоволява само вътрешнозаводските нужди. С разрастването на машиностроенето в страната ни обаче, нараства и необходимостта от все повече и по-различни видове абразивни инструменти, които са жизненоважни за развиващото се тогава машиностроене. Тези нараснали нужди започват се задоволяват вече главно чрез внос на инструменти от чужбина. Обаче това е скъп импорт и заангажира много ценна валута! Ето защо се налага и откриването на отделно предприятие за серийна изработка на абразивни инструменти в България.

Първите подготвителни работи около строежа започват още на 3.ІІ.1960 год. Първоначално цялата документация е изготвена, предвиждайки създаването не на такъв завод, а на ДХК (Държавен химически комбинат) – цех за шмиргели – който да бъде под ведомството на ДИО „Химическа промишленост“. Обаче когато строителството се завършва и с гореспоменатото разпореждане № 1998 от 30.12.1962 на МС, заплануваният обект се преобразува в предприятието, което упоменахме още в заглавието на статията.

Поради специалното естество на производството, което е ново за страната ни, се поражда необходимост от нови специални машини и обучени специалисти и работници. За целта, както редовно е правено в онази епоха, са ангажирани съветски специалисти – инж. Александър Сергеевич Черноярев, Вениамин Иванович Проворников и инж. Пьотр Михайлович Савченко от различни заводи за абразивни инструменти в СССР – които оазват ценна помощ. Със знанията и опита си те спомагат за оборудването на завода, а инж. Савченко провежда в София (а в периода на пробната експлоатация – и в Берковица) курсове за подготовка на кадри. Постепенно заводът пробива на пазара.

 

А какво се слючва със Завода за абразивни инструменти СЛЕД 1990 г.?

С решение на Окръжен съд – Михайловград № 1787 от 4.ХІ.1991 г., вписано в регистър том 1 стр. 151, партида 10, заводът се преобразува в Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с държавно имущество с наименование ,,ЗАИ“ ЕООД – Берковица с предмет на дейност производство на абразивни инструменти, търговия в страната и чужбина, основна сфера на дейност машиностроителна и металообработваща промишленост и управител Иван Александров Иванов.

Във връзка с Заповед № РД 17-22 от 01.ІІ.1996 г. на Министерство на промишлеността, на основание чл. 261, ал. 2 и чл.147, ал. 2 от Търговския закон и във връзка с чл.10, ал.1 от ПРУПСДП, приет с Постановление на МС № 7 от 1994 г. дружеството се преобразува в Еднолично акционерно дружество (съгласно решение № 17-87 от 13.02.1996 г. на Окръжния съд гр. Монтана.). Решението е публикувано в ДВ, бр.103 от 1997 г.

Михайловградският окръжен съд с решение № 1787 от 13.ІІ.1996 год. регистрира преобразуването на ,,ЗАИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Берковица, бул. ,,Замфир Попов“, в Еднолично АД с държавно имущество – фирма ,,ЗАИ“ ЕАД и с предмет на дейност: производство на абразивни инструменти, търговия в страната и чужбина.

Дружеството е с капитал 152060000 разпределен в 152060 поименни акции с номинална стойност 1000 лева. То поема всички активи и пасиви, както и други права и задължения на ,,ЗАИ“ ООД гр. Берковица. Управлява се от съвет на директорите: Александър Димитров Попов, Константин Първанов Коцев, Кирил Ников Терзиев и Бранимир Борисов Ангелов и се представлява от Бранимир Борисов Ангелов.
Съгласно Заповед № РД – 21-60 от 24.І.1995 г. на Министерството на промишлеността е открита процедура за приватизация на 90 % от ,,ЗАИ“ АД чрез инвестиционни бонове..
С решение № 638 от 03.VІІ.1996 г. на МС се изменя относителният дял на капитала от държавното участие чрез инвестиционни бонове – 67 процента.

Що се отнася до настоящия момент, ЗАИ – Берковица работи, произвежда активно и в Гугъл може да намерите подробен сайт с информация за него. Не сме го посещавали, но ни се струва един добър пример за запазено българско производство, което не трябва да се изоставя!

Според неофициални данни заводът дава и най-високите заплати в региона.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля оставете вашият коментар!
Моля оставете името си тук