В германския град Дуисбург всички говорят за Светослав от България, ето защо

0
135
vodnyj transport v germanii
Сподели новината.

Светослав Атанасов живее в Дуисбург от осем години, но отскоро има специална мисия – да научи сънародниците си в града как правилно да си изхвърлят боклука. „Не става дума за нежелание, а за незнание“, казва той, цитиран от „Дойче Веле„.

Светослав Атанасов отскоро има много отговорна роля в германския град Дуисбург и по-конкретно в неговия квартал Хохфелд – да научи своите сънародници от България, пристигнали във Федералната република и заселили се там, да си изхвърлят боклуците не къде да е, а на определените за това места, както и според техния вид – мебели, хартия или опаковки.

 

Основната задача на Светослав е да раздава информационни материали за контейнерите с различни цветове, в които трябва да се изхвърлят боклуците в Германия

Дуисбург очевидно има проблем с разделното и правилно изхвърляне на боклука: постъпили са редица жалби от местни жители във връзка с настъпилия хаос в това отношение. Но ето, че се отваря отлична възможност нещата да си дойдат по местата – благодарение на Светослав Атанасов и на неговия румънски колега Елисей Симон-Метерез, за които езикови бариери с техните сънародници в града няма.

Мисията на двамата е започнала на 19-и септември и се предвижда да продължи две години, вероятно е и да бъде удължена. Наричат ги „помощници по опазването на околната среда„, работят към общинските власти в Дуисбург и от тях се очаква да приучат новопристигналите българи и румънци, които са значителна част от населението на града, да спазват правилата за изхвърляне на сметта точно така, както го правят и кореняците.

„Запитахме се кой би ни бил най-полезен и се радваме, че намерихме това добро решение“, казват от градските власти.

Българите в Дуисбург искат и допълнителна информация

„Задачата ми е да говоря с хората, дошли от България, и да им помагам да се научат как да разделят правилно сметта си“, обяснява Светослав. Новодошлите просто не знаят къде и как да си изхвърлят боклука.

Когато го правят произволно, това не оставя добро впечатление. По последни данни необозначените, респективно незаконни сметища в Дуисбург са почти 60, а като техни източници се сочат пришълците, несвикнали с реда в тази сфера.

„Колко време им е необходимо да се научат?“ е един от първите въпроси към Светослав. „Две години“, отговаря той, като има предвид това, че в Дуисбург живеят доста българи, много от които идват от села, където не са и чували за разделното събиране на отпадъците – там сметосъбирачите от общината минават веднъж месечно.

„Ядат слъчогледови семки и хвърлят люспите по земята“, посочва Светослав един от проблемите, с които се сблъсква. „Можете ли да ги научите да не го правят?“ Той уверено казва, че може. Същевременно изтъква, че хората са доволни да разберат от него какви са правилата в това отношение в Германия. Даже искат и допълнителни сведения.

„Нашите мислят, че ей така могат да изкарат един диван на улицата“

Основната задача на Светослав е да раздава информационни материали, включително на български, за видовете контейнери с различни цветове, в които трябва да се изхвърлят боклуците в Германия – на едно място хартия, на друго опаковки, мебелите и по-едрите неща – на трето. Не просто в двора на къщата или пред нея, каквито случаи има. Именно срещу тях роптаят свикналите с правилата германци.

„Раздаваме брошурите по улиците, както и по магазините и по фирмите, отворени в Дуисбург от българи, които никак не са малко“, обяснява екопомощникът. За да не се получава така, че ненужното да се изоставя безотговорно по паркове или други открити пространства.

„Нашите мислят, че могат да изкарат някой диван ей така на улицата и от общината ще дойдат да го приберат“, споделя Светослав, ангажирал се с нелеката задача да обясни, че начинът не е този. Информация за това кога и как се събират едрите боклуци има предостатъчно и в интернет, и другаде, „само“ трябва да бъде намерена и прочетена. А прибирането на тези по-едри боклуци е напълно безплатно, ако се спазват съответните графици на общината.

Светослав Атанасов и неговият румънски колега Елисей Симон-Метерез се подготвят за поредната акция

Светослав Атанасов и неговият румънски колега Елисей Симон-Метерез се подготвят за поредната акция

С изненада научавам, че Светослав и румънският му колега имат и правото като служители на градските власти да влизат по домовете и дворовете на хората, за да установят какво се изхвърля там и как. Последното, на което са се натъкнали, е двор пълен с ненужни мебели и не само.

„Проспекти от супермаркетите, празни пакетчета от вафли, мивки, дивани – всичко има. А всяко нещо, което вече е ненужно, си има място, където да бъде изхвърлено“, обяснява Светослав. На него дори понякога му се губят българските думи, които замества с по-точни немски, но това не е толкова неочаквано – от осем години е в Германия.

Работа може да се намери за месец-два

Случвало ли му се е да се срамува, че е българин? Все пак не всички българи във Федералната република се ползват с най-добра репутация. „Не. Защо?“, категорично отговаря той.

Казва, че българите, пристигнали в Дуисбург, си намират работа още в първите един-два месеца – макар и по-нискоквалифицирана, тъй като не е свързана с езика, стига техният хазаин да уреди адресната им регистрация. Говори за хора, работещи в автомобилостроителни фирми, в които чистят коли, както и за други, които са куриери към „Амазон“ например. А продължават ли да идват много българи да идват в Дуисбург? Следва също толкова категоричен отговор: „Да!“

Интеграцията е въпрос на желание

27-годишният Светослав Атанасов очевидно е успял да се интегрира в Дуисбург и е изпълнен с желание да помогне на сънародниците си в града – и със сведения за това как би трябвало да си изхвърлят боклука правилно, и с преводи, когато им се налага да попълват документи. За осем години е сменил няколко работни места – фабрика, в която се е трудил заедно с баща си, бил е чистач, куриер, шофьор. Роден е във Върбица, Шуменско.

Накрая го питам: „Гласувахте ли на последните български избори?“ „Да“, казва сътрудникът на дуисбургските градски власти, отговарящ за нивото на чистотата. След този разговор неизбежно се сещам за нещо, посветено на интеграцията на т.нар. „руски“ германци в Германия: „Можеш да се смяташ за интегриран тогава, когато вдигнеш от земята не само своя собствен боклук, а и някой чужд“. Но дотогава има време.

--------------------------