Троян: Да вкусиш българското

0
125
060 002 Troyan
Сподели новината.

Представете си т.нар. северна яка на Стара планина. Ако южните склонове са по-стръмни, високи и невинаги гостоприемни, то северните, които се разливат чак до Дунавската равнина, са много по-благи. Дали е заради по-мекия планински климат или е, както се казва, от „нещо във водата“, но тук още преди хилядолетия хората са се научили да отглеждат и приготвят всичко, което ще е сладко за душата.

Разположен по двата бряга на река Бели Осъм, Троян е станал символ за благия български вкус, благодарение на своята сливова ракия. Тя е приготвяна от сорта сливи „тютюлянка“, характерен с високото си съдържание на захар и лесно отделящи се костилки.

Огнената напитка със специфичен аромат е издигната на това място в култ. Дотам, че за нея носят легенди, посвещават ѝ се песни и дори цял фестивал.

Всяка есен в Троян пристигат хиляди туристи от страната и чужбина, за да присъстват на фестивала на сливовата ракия. Програмата на алкохолната фиеста включва фолклорни изяви, дегустации на троянски мезета, турнири по разказване на вицове за ракията и не на последно място – състезания по надпивания с троянска ракия. А веднъж опиташ ли я, ще ти се иска още и още.

Тук много хора варят домашна ракия в специални казани на двора и не изпускат да се похвалят с личната си дъхава продукция. Да отидеш в Троян и да не опиташ троянската сливова, която в региона наричат сливовица, е като да отидеш в Рим и да не видиш папата, шегуват се местните.
Снимка: iStock

Първото нещо, с което те посрещат, прекрачиш ли прага на домовете им, е чашка сливовица. Течност, която се лее навред по ресторанти и механи, повишавайки градуса на настроението и… апетита.

Троянските мезета са създадени с мисълта да отварят глътката, така че човек да забрави за времето, когато е на маса.

Салати от пресни зеленчуци, домашно козе и овче сирене, сланина, нарязана на тънки парченца, луканки и суджуци от закланото по Коледа прасенце и още, и още гъделичкащи небцето и въображението вкусотии превръщат дегустациите на троянската сливовица в запомнящо се преживяване.

Едно от най-старите мезета за този край е сланината по горянски, приготвена от тънки парченца сланина, които задължително се пекат на жарава от буково дърво. На същата жарава се пекат и домашни чушки, и лук, а когато са готови, се смесват заедно със сланината, така че добре да попият от мазната ѝ следа. Рецептата е на горяните – мъже от миналото, които са живеели около Троян и са се занимавали с дърводобив.

Компания на сливовата ракия според местните рецепти прави и катъкът с червени чушки, като тук технологията му на приготвяне се различава от тази на останалите региони в България. Вместо да смесват млякото със сирене, троянчани варят киселото мляко на водна баня, докато се получи консистенция, подобна на крем. Добавят малко сол и току-що изпечени чушки, а резултатът е леко солен и леко кисел вкус, като се преглъща най-добре със сливова ракия.
Снимка: iStock

Производството на тази емблематична за троянския край напитка следва вековни традиции и днес е превърнато в самобитно изкуство. Неслучайно на кехлибарената течност е посветена специална сбирка в двора на местния музей за художествени занаяти и приложни изкуства.

Оттам разказват, че първи с производството на ракията се захванали монасите на Троянския манастир още през XVI век, а рецептата се пазела в тайна и се предавала от игумен на игумен. Знае се обаче, че манастирското питие съдържало 40 билки, а музейната експозиция представя подробното им описание за остатъчния вкус, който усещаме след като отпием от чашите си.

Коя обаче е тайната на хубавата троянска сливовица? Едно от условията е размерът на съда, в който се извършва ферментацията. Колкото е по-голям, толкова по-качествена ще е напитката. Важно е и нейният градус да не минава повече от 42-45 градуса, защото в противен случай няма да се усеща сладкият аромат на сливата.

Но най-важното условие да се насладите пълноценно на лютата сливовица е доброто настроение и приятната компания сред диплите на Троянския Балкан.

Ако сте хора, които обичат да се движат, освен голямата забележителност на региона – Троянският манастир – вторият най-голям манастир в България след Рилския, може да отделите време и за приказната панорама на Стара планина.
Снимка: iStock

Стига да имате желание и физическа издръжливост, за да извървите 15-20 км, ще стигнете до местността Беклемето – природен рай от край до край обагрен в зелено, където може да видите защитеното и рядко цвете еделвайс. На върха е разположена арка с надпис 1944 г., построена по времето на комунизма, която е като рамка на откриващия се хоризонт, изпъстрен от планини и небе.

През зимата тук работи малка ски писта, а през останалите сезони е отлично място за разходка, било то пеша или с кола.

А ако не сте планинари и търсите място, където напълно да се отпуснете, в близост до Троян се намират селища с топли минерални извори, които предлагат чудесни условия за балнеотуризъм. Такива са Шипковските минерални бани и курортът Чифлик.

Село Чифлик е разположено на 15 км от Троян и се гордее със своя геотермален извор с температура 52 градуса. От него се захранва открит басейн с олимпийски размери, като топлата вода се разрежда със студена и в него да може да се плува. А през по-хладните месеци на годината, когато се усеща разликата между температурата на въздуха и на водата, потапянето в басейна е удоволствие, подобно на финската баня.

Казва се, че водата в Чифлик облекчава болките в опорно-двигателната система, неврологичните и стомашните проблеми, а гледката от топлия басейн към планината действа като светкавично хапче срещу стреса.

След подобно удоволствие, най-доброто, което можете да направите, е отново да седнете на маса, където сладостта се лее и в чашите, и в чиниите и с разговорите. За вечеря може да си поръчате традиционното за България телешко със сини сливи като основно, а за десерт – ошав от сушени плодове.

Като фон на тази трапеза вървят традиционната фолклорна музика, наздравиците и разказите на местните за историята на вкусотиите, които хапваме и споделяме по български. Те описват как с обич и уважение към природата нашите предци са ни оставили наследство от рецепти, които показват откъде сме дошли. Нашата задача е само да не ги забравяме.

 

Уебкафе