На 8 май България бе разтърсена от трагична новина — 16-годишният Виктор от Нова Загора бе открит мъртъв, като се предполага, че причината за смъртта му е самоубийство. Тази черна вест остави много въпроси и провокира вълна от съпричастност в социалните мрежи.
„Той беше добро момче, просто недооценен в обществото“
В социалните мрежи Кирил Димитров, случаен познат на Виктор, разказа емоционална история за тяхната кратка, но запомняща се среща. Миналата година той случайно попаднал на момчето в ресторант в Нова Загора. Виктор седял сам на маса, отпивайки сок, докато наблюдавал хората около себе си.
„Седеше и гледаше семействата как си говорят и се смеят. На него видимо му беше тежко. Поканих го да седне на нашата маса. Първоначално отказваше, но накрая се съгласи,“ споделя Димитров.
Те разговаряли за живота, мечтите и надеждите на Виктор. Момчето искало да завърши училище, да започне работа и да се почувства пълноценно. „Вниманието е по-ценно от всичко друго на света,“ казал той на Димитров.
Призив за повече подкрепа и внимание
Сега, след трагичната загуба, Димитров призовава родителите и близките да обръщат повече внимание на децата си. „Бъдете до тях, особено в тези трудни години. Не игнорирайте сигналите, търсете контакт, преди да е станало късно,“ апелира той.
Тази тъжна история е напомняне за нуждата от емпатия и подкрепа към младите хора, които често се чувстват неразбрани и сами. Точно такова внимание може да предотврати трагедии като тази с Виктор.
Ето и цялата история от Фейсбук:
„Миналата година за път към морето бяхме се отбили с моята компания през един ресторант в Нова Загора. Тогава това момче оттам си го спомням — как седеше на една маса и гледаше семействата/хората как си говореха и се смееха, а на него видимо му беше кофти, пиеше си сока и гледаше в масата…
Поканихме го да седне на нашата маса и да си бърбори с нас. Отказваше, но накрая се съгласи…
Поговорихме си, толкова драго му стана, отпусна се… Разказа ни, че вниманието е по-ценно от всичко друго на света. Тогава разбрах и какво му е липсвало.
Беше ми казал, че имам добра душа, широкоскроен човек съм. Благодари ми, че го поканих — развълнуван и малко превъзбуден, просто му стана приятно на момчето, че някой отнякъде го кани на масата си да събеседвате…
Казах му как винаги главата да бъде горе, независимо какво се случва. Послуша ме, но явно за в момента…
Разказа ни как искал да завърши училище и да започне работа, за да се чувствал пълноценен… Разказа си накратко мечтите. Пожелахме му да бъде жив и здрав и че един ден всичко ще се оправи… Попита ни къде отиваме. Отговорих му, че се прибираме от работа — нямах силата да му кажа, че отиваме на море.
P.S. Приятели и роднини, бъдете до децата си, особено в тези години — те очакват подкрепа, разговори, стабилност! ????
Не игнорирайте, бъдете разумни един към друг, защото крайният ефект, за съжаление, при някои хора завършва така…
Ти беше добро момче, Викторчо, просто недооценен в обществото…“
