Ти да видиш! Всеки 2-и българин готов да не яде месо и да слезе от колата, за да има чист въздух

0
42
meso
Сподели новината.

Расте броят на българите, готови лично да подпомогнат борбата с климатичните промени, следвайки някои ограничения и мерки. Това показват две национални представителни проучвания на „Екзакта рисърч груп“ – от октомври 2020 и 2021 г.

Най-масова е готовността на хората у нас да ползват козметичнични продукти, които отговарят на екологичните стандарти – 79%. В тази група повечето са жени, хора с висше до 50 г.. Година по-рано, техният дял е бил 70%.
65% са готови да не използват дърва и въглища за битови нужди срещу 57% преди година. Факт е обаче, че по 60% и нагоре от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка, коментират от „Екзакта“.
53% биха ограничили пътуванията си с автомобил. В тази група преобладават мъжете, жители на областните градове и хора под 50 г.
49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.
Данните на „Екзакта“, че зелената сделка все повече интересува българите. Макар групата на онези, които никога не са чували термина днес да е по-голямата – 51,6%, тази на знаещите какво е „зелената сделка“ е пораснала за година от 36,5% на 48,4% сега. През 2020 г. неинформираните по темата са били 63,5%, показват сравнителните данни на „Екзакта“.
„По-ниска стартова разпознаваемост на термина „Зелена сделка” през 2021 г. регистрираме сред хора на възраст под 30 г. (56% от тях), сред възрастни над 60 г. (54% от тях), респонденти с основно и средно образование, хора с нисък стандарт на живот и сред жители на малки градове и на села, пише в анализа на социолозите.
45% от анкетираните днес правилно определят „зелената сделка“ като набор от европейски политики за дългосрочно намаляване на вредните емисии в страните от ЕС и финансиране на икономическата трансформация към нисковъглеродна икономика. Всеки 6-и погрешно смята, че това е национален план на българското правителство, а 7% го отнасят до ООН. Всеки 3-и отговаря с „Не знам“.
Мнозинството – 44,4 на сто у нас заявяват, че България не е готова да участва в плана „Зелено възстановяване и трансформация“, извличайки от него ползи. Всеки 5-и обаче е убеден в обратното. Една трета от попитаните не са наясно, показват данните.
Днес 40,2% говорят за замърсяването на въздуха в своето населено място като за трайно нерешен проблем, срещу 59,8% на обратното мнение. Като такъв го определят 81% от софиянци, половината от жителите на големите областни градове, 67% от малките градове и 92% от селата.
Едва около 15% сега биха се преместили в друго населено си място, където въздухът е по-чист, показват още данните. Преди година обаче те са били с 4 на сто по-малко. Това твърдят по-често хора на възраст под 40 г., високообразовани и заможни респонденти. Такъв отговор дава и всеки 4-и от живеещите в населени места, където замърсяването на въздуха е трайно нерешен проблем.
Мнозинството от 85,4% не биха се преместили с този мотив.
Нарастват дяловете на българите, готови лично да подпомогнат борбата с климатичните промени, следвайки някои ограничения и мерки.
Най-масова е готовността сред българите да ползват козметичнични продукти, които отговарят на екологичните стандарти – 79%. В тази група повечето са жени, хора с висше до 50 г.. Година по-рано, този дял е бил 70%.
65% са готови да не използват дърва и въглища за битови нужди срещу 57% преди година. Факт е обаче, че по 60% и нагоре от жителите на селата и от представителите на малцинствата, за които това е достъпното отопление, не биха предприели подобна мярка, коментират от „Екзакта“.
53% биха ограничили пътуванията си с автомобил. В тази група преобладават мъжете, жители на областните градове и хора под 50 г.
49% биха ограничили консумацията на месо. 60% от жените биха приели подобно ограничение, докато 64% от мъжете са твърдо против.
Една трета биха плащали екоданък върху самолетните билети – по-често висшисти, хора с висок стандарт и респонденти на възраст между 30 и 40 г.
Данните са от две национални представителни проучвания на „Екзакта рисърч груп“ сред пълнолетни българи – между 1 и 7 октомври 2020 г. сред 1006 българи над 18 г. и между 29 септември и 4 октомври 2021 г. сред100 Те са методически съпоставими.
Първото проучване е проведено от 1 до 7 октомври 2020 г. сред 1005 пълнолетни българи от цялата страна, а второто – в периода 29 септември – 4 октомври 2021 г. сред 1005 българи. Двете изследвания са реализирани със средства на Екзакта Рисърч Груп и с финансовата подкрепа на депутата в ЕП г-н Радан Кънев./ „24 часа“

--------------------------