Стара Загора в момента е в състояние на подем. В последните години местната икономика върви постоянно нагоре. Въпреки това не винаги е било така. Градът преживя и много сериозни трусове, като пострада и от демографската криза. От картата изчезнаха и знакови заводи. Един от тях бе “Агробиогим”. Водещо предприятие в национален мащаб. Връщаме лентата назад, за да си спомним тъжната съдба на този важен за Стара Загора, а и за страната завод. Статията е от 2001 година във вестник Стандарт. Публикуваме без редакторска намеса.
“От старозагорския завод “Агробиохим”, който бе един от гигантите на химическата индустрия у нас, скоро ще останат само грозни руини. Hа 12 септември съдът ще обяви окончателния фалит на предприятието, което близо 40 години даваше хляб на 3000 семейства. Процедурата все още може да бъде спряна с оздравителна програма. Едва ли обаче някой ще се наеме да спасява фирма, на която тежат над 87 млн. лв. дългове. Мнозина от бившите работници все още не могат да повярват как само за няколко години заводът се превърна от печелившо предприятие в огромна купчина старо желязо, която радва единствено търговците на скрап. Сега те с нетърпение очакват да дойде техният ред и вече пресмятат големите печалби, които ще получат, като продадат за претопяване тоновете желязо от ненужни инсталации и машини. Доволни са и ромите от съседния цигански квартал “Лозенец”. Всяка вечер те се вмъкват в завода през процепи в оградата и товарят каруците си с парчета ламарина и тухли, които къртят от постройките. Много скоро бившето предприятие ще може да служи само като декор за филми от войната, твърдят старозагорци. Заводът е построен в началото на 60-те години и под неговата шапка влизат видинският “Видахим”, ямболският “Ямболен” и пловдивският “Агрия”. Старозагорският комбинат и “Hеохим” в Димитровград стават основни доставчици на изкуствени торове за българския пазар и за бившите соцстрани. След разпадането на СИВ “Агробиохим” успява да се наложи на западните пазари и изнася 80% от продукцията си. Старозагорската амониева селитра се продава добре във Франция, Великобритания, Италия, съседните страни, Северна Африка и Близкия изток. Приходите, които предприятието носи на държавата, са предимно във валута. За разлика от много соцгиганти, чийто живот се поддържаше изкуствено чрез огромни финансови инжекции, “Агробиохим” никога не е ползвало държавни дотации, твърди зам. изпълнителният директор Йовка Цонева. Финансовите резултати са положителни чак до първото тримесечие на 1997 г. От април същата година обаче дружеството започва да трупа по 1,2 млн. лв. загуби месечно. Според Цонева причините за внезапния срив са в лошото стечение на няколко обстоятелства – сривът на цените на торовете на външните пазари, свитото потребление у нас и силната конкуренция на заводите в Украйна и Русия, които продават на дъмпингови цени. Според хора от бранша обаче “Агробиохим” е бил жертван заради дружеството в Димитровград. Въпреки по-доброто стратегическо положение на старозагорското предприятие везните са натежали към “Hеохим” заради интересите там на синия депутат Христо Бисеров. Затова в Димитровград се налива огромна инвестиция за обновяване на технологията, а “Агробиохим” се обрича на ликвидация, твърдят бивши ръководни служители на “Агробиохим”.
Едва 3,3 милиона са събрани от синдиците
След няколко неуспешни опита за приватизация на 28 февруари 2000 г. по молба на основния кредитор “Булгаргаз”, на който фирмата дължи над 50 млн. лева, “Агробиохим” е обявен в неплатежоспособност. Синдиците Kирил Kарагьозов и Димитър Смиленов започват да разпродават имуществото му, за да погасят поне част от борчовете. Агенцията за приватизация и съдия-изпълнител успяват да продадат 12 обособени части. Сред тях е най-печелившето доскоро производство “Kапролактам”, което заедно с ТЕЦ-а, склад за амоняк и жп гарата става собственост на фирма “Фолбек България” само срещу 980 000 лева. Заводът обаче работи само 3 месеца през 2000 г. и оттогава трупа дългове към “Агробиохим” от неплатени сметки за електроенергия и вода. От разпродажбата на цеховете, сгради и коли на фирмата синдиците събират едва 3,3 млн. лева. Парите отиват за погасяване на стари заплати на работниците, на които фирмата дължи над 5 млн. лв. Разпродажбата на имуществото ще продължи и след обявяването на несъстоятелност. Останалите активи са оценени на 34,5 млн. лева. Дори да се продадат на най-изгодните цени, те ще удовлетворят само малка част от кредиторите.”
Коментарът е излишен
