Строежът на магистрала „Черно море“, която да свърже Варна с Бургас, може да започне през 2025 г. Това заяви регионалният министър Андрей Цеков, цитиран от „24 часа“.
Думите му са в отговор на въпрос на депутата от „Възраждане“ Константина Петрова.
Той обясни, че дотогава на основата на сегашния идеен проект, който в момента се съгласува с МОСВ, ще има готов технически проект, ще е ясно трасето, както и какви средства са необходими за отчуждавания и строеж.
Според министъра най-вероятно магистралата ще се финансира от държавния бюджет.
Въпреки че обществената поръчка за изготвянето на идеен проект беше обявена преди близо три години, готовият такъв не е показван публично досега. Същевременно от кореспонденция между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Министерството на околната среда и водите става ясно, че първоначалната идея откъде ще минава магистралата, значително се е видоизменила.
Изготвени са не един, а седем проекта, но Басейнова дирекция „Черно море“, общините, през чиято територия ще минава магистралата, и екоминистерството са направили толкова много възражения, че от тях са останали само два, които не се различават съществено помежду си.
Изоставена е идеята магистралата да тръгва от Аспаруховия мост във Варна, както се е смятало през 80-те години на миналия век, когато е изграждан мостът. Предвижда се началната точка на „Черно море“ да е на около 20 км преди влизане в морската столица по АМ „Хемус“, около село Слънчево, където ще се прави пътен възел.
Оттам магистралата се спуска на юг, но много непосредствено до морския бряг е разположена малка част от трасето ѝ – чак при Обзор. Нататък „Черно море“ отново тръгва на запад от сегашния път, като на някои места върви на около 40 – 50 км от морския бряг. Накрая свършва не в бургаския квартал „Сарафово“, както се предвиждаше, а в отдалеченото на около 30 км от града село Ветрен, покрай което ще се прави пътен възел с АМ „Тракия“.
Целта на промените е да се избегнат многобройните защитени територии и защитени зони по „Натура 2000“.
МОСВ обаче е възразило, че в двата останали варианта, смятани за най-приемливи, отново се преминава през 11 защитени зони по „Натура“ и през една защитена територия – Побити камъни, в която има природна забележителност.
Сред забележките са и че се минава до пристанището за горива в Белослав, което се счита за обект с висок рисков потенциал.
Тази процедура не е Оценка за въздействие върху околната среда, а предварително съгласуване, като АПИ ще трябва да изпълни редица изисквания, като това да представи предварително информация откъде ще минават строителните материали и временните пътища за техниката, къде ще бъде струпана изкопаната земна маса и т.н.
