понеделник, април 22, 2024

Софийското бижу на Курокава

Date:

Сподели новината.

Разположен на най-високото място в София, известно като „Кръста”, Хотел „Витоша-Ню Отани“, популярен и с неформалното наименование „японския хотел”, е създаден между 1974 г. и 1979 г. и илюстрира традиционните връзки между България и страната на изгряващото слънце Япония. След участието на България в световното изложение „Експо 70“ в Осака интересът към „японското икономическо чудо“ кристализира в целенасочена политика, която превръща азиатската страна в приоритетен партньор отвъд „желязната завеса“ и повишава вниманието към японското умение за съчетаване на най-модерните тенденции с трансцедентните ценности на традиционната култура.

За проектант на хотела е поканен световно известният японски архитект Кишо Курокава. За строежа държавата тегли кредит от близо 24 млн. долара. Първата копка е направена през 1975 година.Изграждането е дело на дружеството „Техноекспортстрой“, предприемач – Панко Радулов. Строителите са българи, инвеститорският контрол се упражнява от японска страна, което гарантира високото качество на изпълнение на проекта.

 

Въпреки 90-метровата височина, основите не са с пилоти, а с фундаментни плочи по японска технология. Високите тела са изляти от бетон и облицовани с керамични панели, използвани за първи път в България, а ниските са със зидарии от врачански камък. На строежа работят два крана. Поради голямата височина, за разглобяването на единия се налага да се използва хеликоптер. Фоайетата са облицовани с бял мрамор, внос от Гърция. При няколкократните си посещения на обекта архитект Кишо Курокава е впечатлен от строителното изпълнение.

Тържественото откриване е на 24 май 1979 г. в присъствието на представители от най-високо държавно ниво. Управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“ с персонал от българи.

Японският хотел „Витоша Ню Отани“ е построен от 1974 до 1979 г. Лентата на хотела е прерязана за 24 май, като събитието се съчетава с петата сесия на Българо-японския комитет за икономическо сътрудничество. През октомври същата година в страната гостува японският престолонаследник принц Акихито заедно с принцеса Мичико.

Смята се, че по време на проектирането японският архитект се съобразява с българското Възраждане и архитектура от Копривщица и Пловдив.

Интересно е да се отбележат 2 момента по време на строежа на хотела през 1974-1979 г., по разкази на очевидци.

По време на проектирането българите забелязват, че в сградата не е предвидено вътрешно стълбище. Те поставят въпроса пред Курокава, който учудено отговаря, че има асансьори и няма нужда от стълби. Българите го питат притеснено, какво ще стане, ако спре токът, на което стъписано той отговаря: „Как така ще спре токът?“ Все пак японецът променя плановете и включва стълбище.

Другата случка става при зидането на вътрешна стена от работниците българи.

Архитектът минава и поглежда работата на един от тях и му казва, че не му харесва и да я преправи. След време отново се връща, вижда повторния резултат и не остава доволен. Тогава японецът взривява стената, заявявайки на работниците да я изградят наново, както трябва, този път с техни собствени средства.

Сградата съчетава модерните архитектурни виждания на ХХ век за структуриране на пространството и акцентиране на важни моменти в градската среда, и представлява уникално съчетание на приемственост и новаторство. Луксозният петзвезден комплекс е на площ от 30-34,000 кв. м. Отличава се с много добро местоположение, гарантиращо удобни връзки с други части от града, и перфектна инфраструктура. От създаването си до днес той предлага 442 стаи и апартаменти с впечатляващ поглед към градския център или Витоша; тераси с панорамни гледки, помещения с капацитет от 10 до 1200 души с пълни удобства за целенасочена и ефективна бизнес комуникация, с най-голямата конферентна зала в столицата; великолепна база за отдих, шест ресторанта, два бара, модерен фитнес и спа център с огромен покрит плувен басейн. По предложение на Андрей Луканов, Министерският съвет решава в хотела да има и казино, което се открива на 25 май 1979 г. То се стопанисва от ливанската фирма „Сортекс“и бележи огромен валутен оборот за държавата още в социалистически условия.

Завършеният през 1979 г. „Витоша-Ню Отани“ е сред най-големите в София с над 440 стаи. За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара

Уникалният за Балканския полуостров вътрешен двор на хотела е миниатюрен модел на 400-годишната японска градина в хотел „Ню Отани” в Токио съчетава усещането за европейски град с азиатския респект към спецификата на природата. Атмосферата на всепоглъщаща тишина, зеленина, романтични пейки и ромонът на фонтани, допълвана от японски ресторант „Сакура“ – изцяло от дърво в центъра на спокойно езеро с лилии, патици, риби и цели семейства костенурки, е привлекателна и за най-изтънчения вкус. Традиционно всеки сезон в тази градина съхранява прелестта на оазис в сърцето на столицата, но особено въздействащи през пролетта са красотата и ароматът на японските вишни, богатото тържество на магнолии и завладяващи азалии. Ето как изглежда градината в спомените на писателя Йордан Радичков: „ … Направи ми впечатление с факта, че в нея всъщност не се влизаше отникъде, което ме и накара да я сравня с вечността и да помисля, че самата вечност е посята в браздите й и че по някакъв особен, чисто свой начин, тъй както стои застинала на дъното на кладенеца, тя общува с пустинната вселена, отразявайки част от нея.”

Японската градина на хотел „Витоша Ню Отани е направена като копие на 400-годишната японска градина в главния хотел на веригата „Ню Отани“ в Токио

Обектът е между първите приватизирани градски хотели след обществено-политическата промяна в България през 1989 г. и оттеглянето на веригата „Ню Отани” от страната. По време на правителството на Любен Беров (30.12.1992–17.10.1994), през 1994 г. Иван Зографски – милионер от български произход, занимаващ се с хотелиерски бизнес в Германия, купува от държавата 71% от активите на комплекса. С включването му в престижна международна верига го преименува на „Кемпински хотел Зографски София”. След смъртта на Зографски през 2007 г. е направен частичен ремонт на малко над половината от хотелските стаи – обзаведени по италиански дизайн и оборудвани с телевизори, мултимедийни системи, високоскоростен Wi-Fi интернет, и охранителни мерки в съответствие с най-новите стандарти за сигурност.
581592_417570564974109_151237934_n

Откриването на „Витоша-Ню Отани“ в София неслучайно е през 1979 г. когато Людмила Живкова дава начало на голямата изложба в Япония „Тракийско изкуство и култура по българските земи“

Липсата на солиден цялостен ремонт, обаче, е пречка за бързата продажба на имота, а за пълното му обновяване според експерти са нужни 30-40 млн. евро. По-нататъшната му съдба се решава през декември 2014 г. от акционерите „Частно акционерно дружество Зографски“ на четиримата равноправни наследници, фирмата „Фортуна Кънстръкшън” и група физически лица, които го продават на компанията „Виктория Груп ВМ” – близка до хотелиера Ветко Арабаджиев. Изпълнителен директор става съпругата му – Маринела Арабаджиева, а името се променя на „Кемпински Хотел Маринела”.

През април 2015 г. управата съобщава за преговори с други международни хотелски вериги, смяна в мениджърския състав, присъединяване на малък екип от „Гранд хотел София”, предоговориране с наемателите на различните структурни звена и разрив с базираната в Швейцария верига „Кемпински”. Заявени са мащабнипланове за реновиране и удвояване на капацитета, за преобразяване на комплекса чрез строеж на нови обекти, които предполагат многомилионно финансиране (голямо казино, вариете клуб, нов ресторант, виенска сладкарница, дори експо център, един-два небостъргача с апартаменти и хотелско обслужване).

„Витоша-Ню Отани“ е българо-японска инвестиция във всяко отношение. Архитектурата е на Кишо Курокава и съчетава азиатска изчистена линия с елементи от възрожденската ни архитектура – в интериора и каменната зидария отвън. Строителството е дело на „Техноекспортстрой“, управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“, но персоналът е от българи.
Съществен принос към културната значимост на обекта е неговото авторство. Главният проектант на комплекса – японецът Кишо Курокава е архитект с международна известност и значим принос към световната архитектура от втората половина на ХХ век.
vetko

Славният в миналото Японски хотел днес си има нов собственик – Ветко Арабаджиев, а хотелът е кръстен на жена му Маринела
Изброените урбанистични, функционални и естетически достойнства са основни аргументи в полза на обявяването на обекта за културна ценност и запазването му в неговия автентичен вид.

Материал за новопостроеният хотел „Витоша- Ню Отани“ в списание „Архитектура“, 1980 г.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Извънредна заповед, която касае всички ученици!

Министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков издаде...

Опустошението на Видин

Поначало когато Ви разказваме за интригуващото минало на българската...

Какво се случва с язовир Камчия, сухата зима го изпразни

Сухата зима тази година повдига въпроса налице ли е нова...

Вълна от рокади в енергетиката

С решение Съвета на директорите (СД) на "Български Енергиен...