Сподели новината.

На 7 декември, събота, от 17.00 ч. в Дом на писателя на ул „Вола“, Слави Томов ще представи творчеството на Жил Дельоз и Феликс Гатари, по-специално техните знакови общи произведения „Анти Едип“ и „1000 плоскости“.

Жил Дельоз е френски философ постмодернист от втората половина на 20 век. От началото на 60-те години на 20 век до своята смърт той публикува много влиятелни трудове върху философията, литературата, киното, изящното изкуство. Най-популярните му книги са двата тома на Капитализъм и шизофрения: „Анти Едип“ (1972) и „Хиляда плоскости“ (1980), и двете писани в съавторство с Феликс Гатари.

Пиер-Феликс Гатари (30 април 1930 – 29 август 1992) е френски активист, институционален психотерапевт и философ, основател на шизоанализата и екософията. Той е известен най-вече със своето интелектуално сътрудничество с Жил Дельоз.

Музика и геология, психоанализа и спомени на магьосници, политика и „глутница вълци“ (с референция към легендарния Фройдов случай Човекът вълк), лингвистика и номади, ризомни коренища и теории на множествата… – не би трябвало да си вярвате, че се „занимавате“ с литература и/или хуманитаристика
днес, ако не сте минали през тази книга, в чиито лабиринти могат да ви поразят озаренията на свръхрисковото обезпокояване.

Освен всичко друго, българкото издание на книгата е уникално и с това, че няма да намерите два екземпляра с еднакво изглеждащи корици – издателят се е погрижил, в духа на съдържанието на произведението, всеки читател да получи книга с уникална корица и ръчни печати (които може да постави и сам). Идеята за това е на преводача Антоанета Колева, а реализацията е бладарение на вдъхновеното съпричастие на художничката Яна Левиева.

Ето какво казват в самото начало авторите на книгата, Дельоз и Гатари:

„Тази книга е продължението и краят на Капитализъм и шизофрения, чийто първи том бе Анти Едип. Тя е съставена не от глави, а от ‘плоскости’. По-нататък се опитваме да обясним защо (както и защо текстовете са датирани). До някаква степен тези плоскости могат да бъдат четени отделно една от друга, с изключение на заключението, което би трябвало да бъде четено накрая.“.