Швейцарци купиха Лукойл-Нефтохим-Бургас

0
1423
zx952y526 4166603
Сподели новината.

Коронавирусът предизвика един куп немислими неща. Затворените граници и затворените хора по къщите докараха логичното стопяване наполовина на бизнеса на десетилетния шампион по приходи в България – бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“.

През изминалата 2020 г. рафинерията пропуска цели 54% от приходите си и от 6.3 млрд. лв. те се топят до 3 млрд. лв. Загубата също е една от най-драматичните през годините – над половин милиард лева.

Докато пандемията е изтривала милиарди оборот, в руската група незабелязано са се случили и някои структурни промени – смяна на собствеността, смяна на модела на работата на рафинерията, а при търговеца „Лукойл България“ и смяна на някои условия в договорите с клиентите.

Финансовият министър Асен Василев оптимистично заяви пред „Дневник“, че новият начин на работа „на ишлеме“ означава, че рафинерията ще има гарантирана печалба от дейността си. На теория това е така – няма бизнес модел, при който да се работи на ишлеме и да си на оперативна загуба. Данъчни адвокати обаче обръщат внимание, че оперативната печалба може да се превърне в минус, ако рафинерията има големи финансови разходи, като например лихви по заеми. От „Лукойл Нефтохим Бургас“ коментираха пред „Капитал“, че изказването на министър Василев правилно отразява същността и целите на новия бизнес модел на рафинерията.

Едновременно с добрите намерения обаче в момента тече и проверка на така нареченото трансферно ценообразуване (пазарни ли са сделките между свързани лица) на „Лукойл“ по искане на Василев. Целта е да се установи дали благодарение на него „Лукойл Нефтохим Бургас“ винаги излиза на загуба, а освен дирекция „Големи данъкоплатци“ в НАП за проверката се ползва помощ от Холандия и Франция. Отделно по думите на Василев след две ревизии били установени и 535 млн. лв. дължими данъци. Те обаче няма да бъдат внесени в бюджета, защото ще бъдат приспаднати от декларираните многомилионни загуби досега.

Litasco – собственик на всичко

В разгара на втората голяма вълна на ковид-19 на 9 декември 2020 г. „Лукойл Нефтохим Бургас“ става дъщерно на регистрираното в Швейцария Litasco S.A. То е ексклузивен търговски представител на Lukoil за доставки на петрол и петролни продукти извън Русия с централа в Женева. To вече притежава 89.97% от акциите, като преди това те са на нидерландската Lukoil Europe Holdings B.V. Промяна има и с другата голяма компания на групата – търговецът на едро и дребно „Лукойл България“. Там също Lukoil Europe Holdings B.V. е прехвърлило собствеността си на Litasco S.A. Подобно преместване се случва в края на 2020 г. и с дружеството, занимаващо се с продажбата на авиационно гориво – „Лукойл ейвиейшън България“. Промяна има и в ръководството на „Лукойл България“. Булат Субаев, който дойде на мястото на Валентин Златев през април 2019 г., през ноември 2020 г. е заменен от Андрей Матюхов. Малко по-рано пък Валентин Златев напусна и контролния съвет на „Лукойл България“. Но се озовава в друг свързан бизнес – с доставките на газ за рафинерията (виж стр. 38).

От бургаската рафинерия обясниха смяната на собствеността така: „Глобалната криза от 2008 г. и нейните последствия промениха нефтопреработващия отрасъл. Маржовете спаднаха драстично и само в Европа над 20 рафинерии прекратиха работата си през изминалия период. „Лукойл“ прие различен подход – модернизация и оптимизация. Днес „Лукойл Нефтохим Бургас“ е сред най-технологичните рафинерии в Европа благодарение на инвестираните над 3.2 млрд. долара в периода след приватизацията. Това е, що се отнася до модернизацията. Оптимизацията е свързана с реструктуриране и промяна на модела на управление на активите. Именно поради това в края на миналата година Lukoil Europe Holdings B.V., Нидерландия, мажоритарен акционер на „Лукойл Нефтохим Бургас“, прехвърли акциите си на Litasco S.A. Щвейцария“.
Във времена на процесинг

Другата съществена промяна в рафинерията в Бургас се води от началото на тази година – преминаването към бизнес схемата „процесинг“, или работа на ишлеме, за дружеството Lukoil Benelux, регистрирано в Нидерландия, част от групата „Лукойл“. Това е посочено в доклада за дейността на бургаската компания, като Lukoil Benelux, също е собственост на Litasco по информация от пазара.

„Както вероятно сте забелязали, на фона на доминото от закриващи се рафинерии в Европа „Лукойл“ успешно поддържа жизнеспособността на бургаската рафинерия. Даже по време на ковид кризата „Лукойл Нефтохим Бургас“ не намали числеността на персонала си и не спря производството, както направиха редица рафинерии в Европа. В условията на динамично променяща се външна среда „Лукойл“ трябва да адаптира своята дейност, за да продължава да бъде успешна международна компания“, гласи обяснението на рафинерията за смяната на модела.

„При настоящите условия моделът на „процесинг“ предполага естествено хеджиране на промените в цените на петролния пазар. Рисковете се разпределят там, където им е мястото: търговските рискове се поемат от търговската организация, а производствените (техногенни или форсмажорни) – от производителя. Така рафинерията ще генерира предвидими приходи, ще се осигуряват средствата за възнаграждения и заетост на персонала, както и положителни резултати за целите на корпоративното подоходно облагане“, продължават от производителя.

Съответно приходите на рафинерията по схемата „процесинг“ се формират от продажбата на услугата по преработване на суровината, предоставена от процесингодателя, срещу възнаграждение (такса), която покрива разходите за производството и носи стабилна печалба. И суровините, и произведените нефтопродукти са собственост на процесингодателя“, обясняват от рафинерията.

 

Представители от пазара обясняват новия бизнес модел така: Litascо ще е собственик на суровия петрол, който се преработва в рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“. Дружеството заплаща такса за преработка по силата на договора за ишлеме. Всички петролни продукти, които излизат от рафинерията на „Лукойл Нефтохим Бургас“, са на Lukoil Benelux, собственост на Litasco. A Lukoil Benelux ще продава продуктите на „Лукойл България“, също собственост на Litasco.

Така според представители на пазара новата структура не елиминира възможностите за прилагане на трансферно ценообразуване. Таксата за работа на ишлеме пък позволява на „Лукойл Нефтохим Бургас“ да покрива разходите си, но не е ясно колко ще е положителният финансов резултат и респективно колко корпоративният данък, заплащан от „Лукойл Нефтохим Бургас“ в страната.

Основните цели на едно трансферно ценообразуване между свързани лица може да са две – данъчни или конкурентни предимства при ценообразуването. В първия случай при сделките между фирмите от групата може да има спестяване на корпоративен данък и дивиденти в едно дружество или държава за сметка на по-изгодно преместване на печалбата в друга страна и свързана компания. А във втория – в зависимост от краткосрочната пазарна стратегия цената на горивата в случая към „Лукойл България“ може да се понижава с цел дъмпингово ценообразуване с крайна цел увеличаване на пазарния дял.

„Лукойл“ пише условията

Друга голяма промяна идва по линия на договорите за продажба на горива – от „Лукойл България“ към почти всички други компании в сектора. Те винаги са били съществени за определяне на правилата на играта, като промените при тях са водили и до конфликти между дружествата на пазара на дребно с горива.

Последната промяна е от 1 юли и предвижда, че „в случай на експедиция на светли горива, освободени за потребление с начислен акциз на максимална акцизна ставка, се предоставя допълнителна търговска отстъпка с размер на 4 лв. на 1000 литра без ДДС“.

В превод това означава, че при покупка на гориво от „Лукойл България“, ако то е предназначено за краен клиент – обект на дребно или ведомствена бензиностанция, се предоставя отстъпка от 4 лева. Отстъпка няма, когато горивото се транспортира от данъчен склад към данъчен склад под режим на отложено плащане на акциз. Или търговците на едро със складове са поставени в по-неизгодна позиция от крайните клиенти.

От бранша разчетоха новото условие като „ограничаване на конкуренцията“ и намаляване на възможностите им да са атрактивни за крайните клиенти. „Няма как да купуваме по-скъпо от крайните клиенти и да сме конкурентни“, коментираха търговци на едро.

„Поощряването на продажбите на горива, освободени за потребление с начислен акциз, има редица икономически положителни ефекти: На първо място, за дружеството, тъй като продажбите на продукт с включен акциз подобряват неговия свободен паричен поток“, отговарят от „Лукойл България“. „На второ място, за клиентите. „Лукойл България“ има в своя клиентски портфейл контрагенти от най-различен калибър и тип – както едрови търговци – посредници и складодържатели, така и вериги бензиностанции и крайни потребители на горива за транспорта, селското стопанство и индустрията. Всички те са абсолютно равнопоставени и имат избор между комбинация от отстъпки – както за количество, така и за начин на плащане, като към вторите спада и отстъпката при експедиция на горива, освободени за потребление с начислен акциз. Системата за отстъпки позволява на всеки клиент и потенциален потребител на горива в страната да я използва в съответствие със своите потребности – той може да ги съчетава така, както му носят повече конкретни преимущества, което в крайна сметка е в полза на всички потребители в страната“, продължават оттам.

Третият позитивен ефект според компанията е за държавата, „тъй като продажбите на горива с включен акциз за крайно потребление се отразяват положително на събираемостта на акцизи и ДДС, като съкращават сроковете за тяхното постъпване в бюджета“.

А на четвърто място е посочена „конкуренцията“. „Българският пазар на горива е напълно либерализиран и всеки участник в него има свободата – и в повечето случаи се възползва от нея – да избере повече от една компания за свой доставчик на ресурс. Като отчита разнородния характер на своите контрагенти и потребители, дружеството се стреми те да бъдат максимално равнопоставени, като им предлага еднакво приложими търговски условия и разширява възможностите им за избор“, коментираха от „Лукойл България“.

Търговци на едро обаче видяха точно нарушение на Закона за защита на конкуренцията, като според тях подобни условия в договорите на играч с господстващо положение са в нарушение на забраните, разписани в закона. Или забранено е „прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при които те се поставят в неравноправно положение като конкуренти“.

Така ефектите на двете едри промени – в модела на рафинерията и на търговията с български купувачи на горива, ще се виждат в близката година. Но обещанията за бъдещи ползи за пазара и бюджета са трудни за приемане на доверие заради натрупаната история дотук.