Сподели новината.

Заплатите в България може да се повишават с между 120-150 лева средно на година във всяка от следващите 3-4 години. Това е възможно както заради икономическият ръст от последните 2 г., който все още не е на пълния си потенциал и може да достигне 4,5-5% в идните години, а също и заради дефицита на пазара на труда и липсата на специалисти, което ще наложи работодателите да увеличават заплатите. Това заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров пред Нова тв тази сутрин. Двамата с банкера Левон Хампарцумян коментираха възможно ли е и с колко увеличение на доходите в следващите години.

Димитров посочи още, че за миналата година реалната средна заплата се е увеличила с 10,5% и този двуцифрен ръст се очаква да се запази и в следващите години.

2,5 милиона българи живеят под прага на бедност. Увеличението на доходите обаче не трябва да касае само минималната или средната пенсия или парите за майчинство. Според Пламен Димитров образованието е в основата на по-добрите доходи и затова социалните плащания, които годишно възлизат на 1,2 млрд. лева, трябва задължително да се обвържат с образователната система. Т.е. хората, които получават социални плащания, трябва да посещават курсове за квалификация, да подобряват квалификацията си или да изпращат децата си на училище задължително.

Според Димитров обаче разпределението на парите за социални дейности не трябва да става само с увеличение на минималната пенсия, за което се договориха в коалиционното си споразумение ГЕРБ и Обединени патриоти, които предстои да управляват страната. Според него това изкривява разпределението да доходите и трябва да се мине през увеличение на плащанията за натрупан стаж – т.е. колкото повече години и върху по-големи суми се осигурява един човек, толкова по-голяма пенсия той трябва да получава. С този механизъм в следващите 10 г. се очаква пенсиите да нараснат средно с 40 на сто.

Целта ни е да станем част от А-отбора на Европейския съюз, а не от Б или С отбора. И всяка сутрин трябва да благодарим, че сме в Европейския съюз, заяви Левон Хампарцумян. Според него държавата трябва да накара големи прослойки от обществото, за които образованието не е ценност, да изпращат децата си на училище и да инвестират в тяхното обучение.