Сподели новината.

Когато мислите за Русе, надали си представяте тигър. Градът рядко попада в класациите – независимо дали за икономика или за качество на живот. Но вгледайте се в профила му и ще откриете, че градът има готовност за скок. Той има добри макроикономически показатели, бързо развиващ се индустриален сектор и нелоша география.

В рамките на последните десет години добавената стойност от местната икономика нараства с 69.2% до над 11 хил. лв. на човек, което е близо до средния за страната темп от 72.4%. Безработицата доближава предкризисния мининум с 5.8% през 2017 г., а заетостта достига рекордните за областта 65%. Областта може да се похвали и със силно присъствие от преработващата промишленост и от особено важния за българската икономика сектор за производство на автомобилни компоненти.

Това, което не достига на Русе, е периферия, която да го захранва, и инфраструктура, която да го свързва. Съседните общини отчитат безработица от над 25%, както и лоша образователна и демографска структура на населението. Силистра, Разград и прилежащите им общини нямат нужните квалифицирани работници, за да захранят амбициите на Русе, както успяват например съседните области на Пловдив и Стара Загора в Северна България. Както обобщава Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ), „изолацията на Русе от останалата част на страната не позволява да се разгърне пълният потенциал на областта“.

Горива, оръжия и авточасти

Реклама

Русе все още не може да се причисли към областите с индустриален профил, но това е посоката на движение. Делът на сектора в местната икономика нараства от 33.8% до 37.2% през последното десетилетие, което е значително над средното за страната ниво от 28.4%. По данни на ИПИ водеща е преработващата промишленсот и това не е изненада, ако се съди по най-големите фирми в района.

Подобно на Стара Загора, където енергетиката е водещ сектор, и в Русе е видима доминация при водещите пет компании, но по линия на горивата. Лидер по приходи с над 1 млрд. лв. през 2017 г. е производителят на биодизел „Астра Биоплант“. С персонал от едва 134 души фирмата е основно експортно ориентирана, като 70 – 80% от производството отиват за износ и е основен доставчик на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“. Следващите три компании по приходи в областта също са в сектора на горивата (виж таблицата).

Големите работодатели обаче са в други подсектори от индустрията. Производителят на боеприпаси „Дунарит“ отговаря за над 1200 души персонал, а базираният в гр. Сеново производител на индустриални материали (като каолин, кварцов пясък, варовик) „Каолин“ – за 990 души. Тази година се очаква „Каолин“ да започне изграждането на нов завод в силистренския град Дулово, като планираната инвестиция е близо 30 млн. евро, а заетите в завода ще бъдат 120 души.

В русенската индустриална зона дом са намерили и много представители на все по-важния за българската икономика сектор на автокомпонентите. Тук са френският производител на алуминиеви части за автомобилната промишленост „Монтюпе“, германската компания за заключващи системи „Витте Аутомотив България“ и производителят на филтри за коли „А.Л.филтър“, които заедно имат персонал от близо 2600 души през 2017 г. От тази година се очаква към тях да се присъедини и германският производител на кожена тапицерия за автомобили BADER със завод, инвестиция до 10 млн. евро и нови 700 работни места. „Витте Аутомотив България“ също се разраства – през следващите три години местната компания планира ново хале и увеличение на персонала с още 450 души.

Плюсовете на Русе

 

 

 

Дългото присъствие на автомобилния бранш в Русе е наложило позитивна тенденция и е завъртяло полезен кръг бизнес – образование – добавена стойност.
37.2%
заема индустрията от местната икономика на Русе, което е над средното за страната ниво от 28.4% през 2017 г.
Когато мислите за Русе, надали си представяте тигър. Градът рядко попада в класациите – независимо дали за икономика или за качество на живот. Но вгледайте се в профила му и ще откриете, че градът има готовност за скок. Той има добри макроикономически показатели, бързо развиващ се индустриален сектор и нелоша география.

В рамките на последните десет години добавената стойност от местната икономика нараства с 69.2% до над 11 хил. лв. на човек, което е близо до средния за страната темп от 72.4%. Безработицата доближава предкризисния мининум с 5.8% през 2017 г., а заетостта достига рекордните за областта 65%. Областта може да се похвали и със силно присъствие от преработващата промишленост и от особено важния за българската икономика сектор за производство на автомобилни компоненти.

Това, което не достига на Русе, е периферия, която да го захранва, и инфраструктура, която да го свързва. Съседните общини отчитат безработица от над 25%, както и лоша образователна и демографска структура на населението. Силистра, Разград и прилежащите им общини нямат нужните квалифицирани работници, за да захранят амбициите на Русе, както успяват например съседните области на Пловдив и Стара Загора в Северна България. Както обобщава Явор Алексиев от Института за пазарна икономика (ИПИ), „изолацията на Русе от останалата част на страната не позволява да се разгърне пълният потенциал на областта“.

Горива, оръжия и авточасти

Русе все още не може да се причисли към областите с индустриален профил, но това е посоката на движение. Делът на сектора в местната икономика нараства от 33.8% до 37.2% през последното десетилетие, което е значително над средното за страната ниво от 28.4%. По данни на ИПИ водеща е преработващата промишленсот и това не е изненада, ако се съди по най-големите фирми в района.

Подобно на Стара Загора, където енергетиката е водещ сектор, и в Русе е видима доминация при водещите пет компании, но по линия на горивата. Лидер по приходи с над 1 млрд. лв. през 2017 г. е производителят на биодизел „Астра Биоплант“. С персонал от едва 134 души фирмата е основно експортно ориентирана, като 70 – 80% от производството отиват за износ и е основен доставчик на бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“. Следващите три компании по приходи в областта също са в сектора на горивата (виж таблицата).

Големите работодатели обаче са в други подсектори от индустрията. Производителят на боеприпаси „Дунарит“ отговаря за над 1200 души персонал, а базираният в гр. Сеново производител на индустриални материали (като каолин, кварцов пясък, варовик) „Каолин“ – за 990 души. Тази година се очаква „Каолин“ да започне изграждането на нов завод в силистренския град Дулово, като планираната инвестиция е близо 30 млн. евро, а заетите в завода ще бъдат 120 души.

В русенската индустриална зона дом са намерили и много представители на все по-важния за българската икономика сектор на автокомпонентите. Тук са френският производител на алуминиеви части за автомобилната промишленост „Монтюпе“, германската компания за заключващи системи „Витте Аутомотив България“ и производителят на филтри за коли „А.Л.филтър“, които заедно имат персонал от близо 2600 души през 2017 г. От тази година се очаква към тях да се присъедини и германският производител на кожена тапицерия за автомобили BADER със завод, инвестиция до 10 млн. евро и нови 700 работни места. „Витте Аутомотив България“ също се разраства – през следващите три години местната компания планира ново хале и увеличение на персонала с още 450 души.

Плюсовете на Русе

Дългото присъствие на автомобилния бранш в Русе е наложило позитивна тенденция през последното десетилетие и е завъртяло познатия полезен кръг бизнес – образование – добавена стойност. Според Явор Алексиев все повече хора са в бранша, продуктите стават по-високотехнологични, а работната ръка – все по-квалифицирана. Местната образователна система отговаря на икономическия профил на областта, като подготвя кадри за преработващата промишленост в сферата на превозните средства, корабостроенето, производството на мебели. Индустриалният парк също явно успява да се маркетира добре.

От една страна, помага наличието на технически университет. Една от причините „Витте Аутомотив България“ да са тук е именно връзката с русенския университет, тъй като германската Witte има вътрешна политика в близост до всички заводи да има технически университет. Същата е мотивацията на русенския производител на части за мобилни кранове „СЛ индъстрис“. „В инженеринговия ни екип са все кадри на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Тогава избрахме момчетата от последния курс на университета, сега са екип“, коментира изпълнителният директор на дружеството Димитър Димитров. (Повече за „СЛ индъстрис“ прочетете тук).

Другият голям плюс е връзката с Румъния. Русе може да е откъснато от доста части на българската икономика, но е може би единственият граничен район на страната, който е свързан функционално с друга държава – Дунав мост, директната транспортна връзка с ЕС през Румъния, близост до международното летище в Букурещ са сред факторите, привлекли както „Витте“, така и други производители.

„Русе е добър град от гледна точка условия за живот, а там, където трябва да развиеш високотехнологично производство, има необходимост да привлечеш специалисти. Много е трудно да разчиташ, че висококвалифицирани и високоинтелигентни хора ще дойдат в място, което не е с добри условия за живот, за тях, за техните семейства“, обобщава управителят на дружеството Христо Христов (Повече за историята на „ВИТТЕ Аутомотив“ прочетете тук).

И празната периферия

Русе обаче е заключен в два вида клетки. Първата е финансовата – възнагражденията все още са под нивата в сходни инвестиционни дестинации. Така например, докато средната официална заплата в преработващата промишленост в Русе е 875 лв. през 2017 г., в Пловдив тя е 943 лв, а във Варна е 1060 лв. Тези числа са се променили през 2018 г. нагоре, а това може и да е конкурентно предимство на граничната област. Но ниските възнаграждения не привличат много хора и трудно позволяват развитие на съпътстващи сектори, които да зависят от потреблението – заведения, магазини, рекреативни индустрии. А тези сектори са важни за качеството на живот.

Втората клетка е по-тежка, защото е демографска. Ниската безработица и високата заетост показват, че местният трудов пазар се насища. Русе е от областите, които от години губят население, а периферията е твърде слаба, за да подкрепи амбициите на икономическия център. Пловдив например привлича хора освен от областта, така и от близките му Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, където работещите с основно и по-ниско образование са малко. През 2017 г. в Пловдив са се заселили 12.7 хил. души, от които 5.5 хил. от областта.

За сметка на това Русе разчита на Силистра и Разград, където висшистите са малко, а между 20 и 30% от работещите нямат и средно образование (виж каретата). Малко над 3.6 хил. души са се преместили в Русе през 2017 г., от които 38% са от областта. „Периферията на общината е много бедна, както е и районът като цяло. Съседните на нея Силистра и Разград не са в състояние да захранят недостига нито като профил на работната ръка, нито като брой и образование на кадрите“, обяснява Явор Алексиев.

Заминаващите от Силистра и Разград са по-склонни да заминат за чужбина, отколкото да останат в страната. Само между 7 – 8% от изселилите се през 2017 г. от двете области са се отправили към Русе, показват данни на националната статистика.

Селска област

Голям фактор за проблемите на двата града, а оттам и на Русе е водещата им позиция в България (заедно с Кърджали) по дял на хора, които живеят извън градовете. В Силистра едва 41.4% от хората живеят в градове, а в Разград – 47%. Средното за страната е 73% през 2017 г. Тъй като българската селска инфраструктура не е френската, тук животът на село означава по-труден достъп до услуги и работни места, по-ниска покупателна способност, по-ниско образование и по-бавно развитие. Един основен път се прави по-лесно от много малки такива, което значи, че областта не получава големи подаръци от централната власт.

Инфраструктурата като цяло е сериозно препятствие за потенциала на Русе, счита Алексиев. Бидейки част от Северна България, то също е силно зависимо от двата големи проекта – тунел под Шипка и магистрала „Хемус“ заедно с продължението ѝ – Велико Търново – Русе (виж повече тук). „Някой ден, ако тунелът под Шипка бъде завършен, може да се търси синергия по линията Русе – Габрово – Пловдив като естествено продължение на гръбнака на българската икономика“, коментира Алексиев. Дотогава Русе ще продължава да се бори сам да се откъсне от веригите, които го спират.