Софийската районна прокуратура предлага на главния прокурор на Иван Гешев да поиска имунитета на един от лидерите на ПП-ДБ Кирил Петков.
„Предложението е изготвено във връзка с досъдебно производство относно декларация за гражданство, подадена на основание чл.110 от Конституцията на Република България с неверни данни. От доказателствата, събрани в хода на разследването, може да се стигне до извода, че в подадената от К.П. пред президента на Република България декларация, е затаена истина – наличие на двойно гражданство, и е потвърдена неистина, че лицето отговаря на условията за избиране на народни представители“, се посочва в краткото съобщение на държавното обвинение, което беше изпратено до медиите часове преди кабинетът с мандата на ПП-ДБ да бъде предложен за гласуване в Народното събрание.
То не означава, че Иван Гешев ще се съгласи и ще внесе в парламента искане за сваляне на имунитета на Петков. Наскоро той не възприе предложението за снемане на защитата от наказателно преследване на депутата от ГЕРБ Делян Добрев.
Искането за сваляне на имунитета на Петков идва две години след като прокуратурата обяви, че няма как да разследва Петков за прословутата декларация за гражданството му, тъй като такъв състав на престъпление не съществува в Наказателния кодекс.
Тогава Петков беше проверяван за невярно деклариране, че при влизането му в служебното правителство като министър на икономиката не е посочил, че има и канадско гражданство.
Шефката на съществувалата тогава Специализирана прокуратура Валентина Маджарова обясни следното през 2021 г.: „Прокуратурата винаги е твърдяла, че законът е несъвършен, с неосъвременени разпоредби. На всички е ясно решението на Конституционния съд, безспорно е налице невярно деклариране, но само по себе си това невярно деклариране в тази конкретика и при тази законова диспозиция на чл. 313 от Наказателния кодекс, не може да обуслови наказателна отговорност“.
Чл. 313 от НК и през 2021 г., и днес гласи: „Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева“.
В случая с Петков декларацията за гражданството му е подадена пред орган на власт – президента, но такава декларация не е предвидена в закон, указ или постановление.
Тъй като към момента на подаването на декларацията Петков не е бил министър, преписката за документно престъпление беше изпратена на Софийската районна прокуратура, която през 2021 г. постанови отказ от разследване.
Тогава районният прокурор на столицата Невена Зартова заяви: „Действително в декларацията е отразена невярна декларация, но тя има единствено заявителски и уведомителен характер. Тя няма доказателствена стойност. Поради тази причина е постановен отказът“.
Както е известно, по казуса с декларацията на Петков се произнесе Конституционният съд. Той обяви, че указът, с който президентът Румен Радев е назначил Петков за министър на икономиката в първото служебно правителство, е противоконституционен./ lex.bg
