Сподели новината.

Българите все още са експлоатирани като роби в чужбина. Много наши сънародници са готови на всичко, само и само да се спасят от мизерията и заминават да работят в различни държави при ужасяващи условия. За подобна история разказва Димо Райков: „Влязох в Париж в елитен бутик за луксозни стоки. Гледам блузка, мъничка, нежна, цената ме стряска – 180 евро! Ама то много дребно бе, много мъничко, как толкова ще струва… Продавачката е любезна, то в Париж всички продавачки са любезни. Харесва ли Ви, господине. Е, да, отговарям, ама много скъпо! Скъпо, защото е луксозно, направено е от супер специални шивачки, най-добрите в света … Шивачки ли, стряскам се пак. И питам напосоки – откъде са тези специалистки! От България! Усмивката на младата жена е ослепителна. А…, сподавям вика си, аз също съм българин… Така ли…И дамата ми казва, че тя е собственик на бутика, много е доволна от България, тоест от шивачките ни, там, в една планина, казва ми тя, много красива планина, бърчи чело – но не помня името й, един път съм ходила само, много е далече… Родопите, подсказвам й… А, да, Родопите… А знаете ли колко получава една шивачка, сега питам аз. По две Ваши блузки… Парижанката ме гледа стреснато. Вече не е толкова любезна. И поглежда към изхода на бутика, да, парижки знак, че трябва да приключваме… Тръгвам си. И чувам като че ли виновния й глас – аз не зная колко получават, това си е работа на техния шеф, аз си върша моята… 180 евро, значи 360 лева за една блузка… А колко ли още блузки на ден шие една родопска майчица? С колко ли пари пълни тя джобовете на шефа си и на тази иначе любезна и красива парижанка…“